Бивш полицай убил красивата Мария заради любовна афера

И така, в момента, в който ние признаем, че всяка етичена система е относителна и може да се променя във времето, веднага ще се получи, че никой не трябва да съдим (нито словесно да порицаем, нито фактически да използваме силата на трибунал). Никой, даже Хитлер! Неочаквано е нали? Впрочем това име не е произнесено случайно. Иска ми се и тук да има логика и яснота. Хитлер беше съден от победителите на чиято страна е била силата. Какво в техния съд е имало обективен характер? Той не им се е харесва, това ние го разбираме на нас също може да не ни се харесва. Но какви престъпления срещу човечеството е извършил този международен престъпник, ако няма абсолютна и единна за всички хора система от морални ценности? Той убивал ли е хора? Но при хората е прието да се убиват хора. Той е ограбвал цели народи? Но кой не е грабил другите? Дайте накратко да осветлим тази тема. Тя ще ни помогне да разберем, какво е това морал изобщо. Всички са свикнали да наричат немския фюрер бесен, луд или ако се изразим с езика на интелигентните, фанатик с расистки идеи. Но след, като се изслушва присъдата на съда ние не дадохме думата на подсъдимия. Впрочем преди да преминем към фюрера, да се запознаем с няколко мисли, които ще ни въведат в същността на нещата. Ето цитат от книгата на Ернст Хекел, учен естествоизпитател от края на миналия век. Забележете, че Хекел е бил правоверен ученик на Дарвин, популяризатор и продължител на неговото учение. В астрономията, геологията и обширните области на физиката и химията днес никой вече не говори за морален устав или персонално за Б-г, чиято ръка е определила всичко с мъдрост и разбиране. Това се отнася и за цялата органическа природа, ако временно изключим самия човек. В своята теория за естествения подбор Дарвин ни показва не само това, че последователните процеси в живота и структурата на животните и растенията са се появили механически без всякакъв предварително замислен план. Той ни учи да разкриваме в борбата за съществуване мощната сила на природата, която милиони години е оказвала висш и непрекъснат контрол върху цялата последователност на органическата еволюция на света Явява ли се историята на народите, която човек изхождайки от своята антропоцентрична мегаломания, обича да нарича световна история изключение от това правило? Намираме ли ние на всеки от тези етапи издигане на моралния принцип или мъдър управник, който да ръководи съдбата на народите? Във висшия стадий на природна и национална история в който ние днес се намираме, на този въпрос може да има само един отговор не! Съдбата на тези разклонения от човешкото семейството, които във вид на нации и раси са се борили за своето съществуване и прогрес вече хилядолетия, зависят от тези същите външни железни закони, които определят историята на целия органичен свят и милиони години обезпечават живота на земята. отговор Сигнализирай

Но ако стоят така нещата с общочовешките ценности става още по-объркано с абсолютния морал. Ако няма единна морална система за всички хора, народи и времена, то аз не мога да кажа на нито един човек: ти постъпи лошо. Аз мога само да кажа: по моему, ти постъпи лошо (според скалата на моите ценности или скалата приета от моето обкръжение и т.н.). На което той спокойно би отговорил: аз смятам, че постъпих правилно и високо морално. Защото той има друг морал, друга скала за същите тези ценности. Ако изходим от понятията на мнозинството, то е възможно да стигнем до безизходица. Защото, първо във всяка област мнозинството може да направи грешка. И второ ако някой апелира към мнозинството, то това не е за нас евреите. Ние сме винаги малцинство и поради това винаги се държим за своите закони и устои, често влизайки в пряка конфронтация с обкръжаващото ни общество. Действително трябва да напомним, че първите евреи са били против поклонението на идолите, когато самата идея за отричане на идолопоклонничеството е била дива за всички останали племена. На тях се е гледало, като на нецивилизовани и некултурни хора: погледнете, те не вярват в силата на идолите, каква изостаналост! Евреите са внесли в света понятието свободен без работа ден. Гърците и римляните са се смеели над тях, като ги наричали безделници. Нашите предци са провъзгласили, че човек трябва да обича другите хора, а не само себе си и своето семейство. И отново са били неразбрани. Евреите споделят с другите племена великата тайна на мирозданието: оказва се, че Всевишният е Един! И отново тези мисли с труд си пробиват пътя в рамките на чуждата култура. Страшно е да се помисли, какво би станало с човечеството, ако евреите винаги биха се съгласявали с мнозинството. отговор Сигнализирай

Катя nqma takiva maje.rano ili kasno pla6tat отговор Сигнализирай

Колко приятно звучи словосъчетанието "Смъртно наказание" отговор Сигнализирай

Обикновено посочват: човешкия живот, мира (като отсъствие на война), увереност в утрешния ден, здраве, благополучие на семейството, честа и достойнството. Какво още се е ценяло от хората през всички времена? Любов, честност, трудолюбие, мъжество са определени, като така наречените положителни качества на душата на човек. Обърнете внимание, в списъка на ценностите фигурират понятия от две различни области. Общото състояние: мир, живот с липса на неприятни моменти, красота и пр., и качества на душата: прямота, искреност, мъжество и т.н. Едното се отнася към това, което човек желае да види в хората, включително и в самия себе си а другото е това към което той се стреми.Но в една среда и при определени условия се създава определено понятие за красота или свят, а в друга среда, при други условия става точно обратното. Ако не говорим за ценностите от физиологичен характер, то във всичко останало можем да видим много трудно общи точки на подобие. Поради това самия факт, че много са склони да смятат, че като че ли всички така или иначе имаме общи за всички ни ценности, изглежда някак си странно.Всички ценят живота. Но чий? Цели цивилизации са се славили с варварското си отношение към човешкия живот. Неговата ценност не е била обществена категория, а индивидуална, на нивото аз ценя своя живот. Обърнете внимание аз, а не обществото, то не цени моя живот. Но дори и да го цени (както ми се струва на мен), то това се отнася само до мен и хората от моето обкръжение т.е. за нас, но в никакъв случай за хората, които живеят от другата страна на реката, където ние изпращаме нашите погранични отряди. Разсъждението е разбираемо. Обществото, като правило се стреми да съхрани тази система, която е построило за своето съществуване и в която живее. Поради това за никакво уважение към живота на човек и неговите права не ставало и дума в продължение на хилядолетия. Тези категории не са били актуални. Да кажеш в Древния Рим, че живота на роба от галерата е не по-малко ценен от живота на Цезара можеш да го направиш само с цел да угодиш на галерата, защото само така самата система ще се съхрани. В различните системи по друг начин са решавал въпроса за оцеляване: някога системата е поощрявала физическото унищожаване на всички, които са подкопавали нейната основата, понякога са се прилагали по гъвкави способи за защита. По принцип подхода на Цезара в дадена област се е различавал малко от подхода на Сталин. Но това се отнася до главната ценност до живота на човек въобще. Отношението към нея ние считаме за основно, когато говорим за измерване на степента на хуманността в обществото. отговор Сигнализирай