Ритуално ЕМО-самоубийство шокира Благоевград

уча психология и знам за този проблем. знам и как се предотвратява: Значи хващаш емото и взимаш един сап, ама по-здравичък такъв и 2 часа и около 43 минути здрав бой ама много здрав, след това му даваш една тежка мотика и го пращаш да копа на поляната. Това наистина ефикасен начин за излекуване, съветвам всички родители да постъпят така. отговор Сигнализирай

bolnite 4esno.... :X отговор Сигнализирай

"Аз нямам нищо против Емо-тата нито против техините вярвания...И мисля че всеки има правото да си отнеме живота ако иска...негова си работа...това че на нас останалите хора това ни се вижда странно.....Е....не е наша работа...Да се месим....ако ни беше работата тогава вички може би щяхме да бъдем еднакви?"Това е цитат, а ето и моят коментар- не, нашият живот не е само наш живот. Първо, той е и на нашите родители, те са влагали в нас любовта си и надеждите си, грижите си и парите си. И второ, нашият живот е и на Бога. Така че своеволието към собствения живот е разбираемо само в най-най-краен случай. И при много специални обстоятелства, а не във връзка с някакво си ЕМО-движение или нещо подобно. И последно, съмоубийството не касае само човека, който го извършва, заащото натоварва -емоционално и материално- много други хора, най-вече близките. То ест - някой се отказва да носи своя кръст, и трябва друг да му го поеме. А колкото до това, че имаме право да сме различни, то най-еднакви хората са именно, когато умрат. Различни са само живите. отговор Сигнализирай

neznam kuf e smisala da se pravite na EMO.....i kak moje 14-15 godi6ni deca da si otnemat jivota i da kazvat 4e sa otek4eni ot jivota i 4e imali problemi i tem podobno ne6ta mi to sega te po4va da imate problemi i da pravite gre6ki nemoje vseki put da bqga6 ot problemite vse nqkoga trqbva da se opitate da zastanete pred tqh ne da bqgate i da slagate krai na jivota si tova e nai lesnoto ako vsi4ki bqhme kato vas tolkova burzo da se otkazvame i da slagame krai na jivota si to nqma da ostanat hora na tozi svqt a vii koito se pravite na EMO i re6avate da se samoubiete pomislete kakvo 6te storite na roditelite si predstavete si pone malko te kak 6te se 4yvstvat i kak moje na tolkova godini da vi e pisnalo ot jivota nemoga da razbere.....pf tova e mn gadno! ok obli4aite se kato EMO slu6aite opredelena muzika ama tova da se rejete i tem podobno prosto nqma smisul 6toto ne opravqte ni6to samo dostavqte bolka i muka na blizkite i na horata koito vi obi4at!!!! отговор Сигнализирай

...Преди три дни вятърът довя едно листо на моята тераса, аз го оставих на пода, там където беше паднало - през следващите дни го наблюдавах как загнива. То беше продълговато, месесто с остър връх, вероятно от някакво растение с което обитаващите панелите джунгли обичаха да разкрасяват уродливите си сиви тераси. През първата нощ наблюдавах застиналото на пода листо и си мислех:"Защо е дошло да умре при мен? Дали е знаело, че аз нищо не ще сторя да прекратя агонията му - аз просто ще наблюдавам как то умира! Заинтерисуван бях само от въпроса, каква е причината то да умре при мен. Бях довел до съвършенство умението да гледам разрухата около мен...безболезнена апатия. Нещата се разлагаха, а аз виждах съставните им части - не изпитвах нищо. Сега наблюдавах още една смърт. На втората нощ то беше променило цветът си на много, много светло жълто, замислих се дали това е цветът на неговата смърт. Всички неща си имат техен собствен цвят на смъртта. Дори в светът на хамелеона (моят свят)промяната спира с последния цвят - който аз наричам "вечен" Забавлявах се известно време с получаващата се ирония от противоречия. Промяната спира, цветът на смъртта е знак. Моето листо, наричам го "мое", защото то ме избра да умре при мен - сякаш за да попълни списъка на нещата с които щях да се разделя. Същата нощ прекарах легнал до него, опитвайки се да усетя неговият мирис на смъртта, убеден бях, че в момента цялото пространство е наситено с тази миризма - ала моите сетива неможеха да усетят нищо. Милион пъти съм се опивал да си представя тази миризма. А някъде, някой в този момент крещи, защото неможе да си поеме дъх от нея. С всеки нов нюанс този някой разбираше, че още едно създание спира да се променя. Поставяйки се мислено на негово място, почти си представях какво еда усещаш, че стъпваш върху нея, движиш се в нея. Тази нощ прекарах до него, но не го докосвах; не съм се хранил от два дни оставях само за да се измия. Напоследък немога да спра да се мия, а когато започна от ръцете изведнъж изпитвам непреодолимо желание да се намокря целия, пълня шепите с вода и обливам главата си, но чувството се засилва. Болезнено е , неуспявам да сваля дрехите си от бързината да влезна под течащата вода. Не се чувствам мръсен, искам само да усещам течащата вода по тялото си, харесвам натиска на водните струи по кожата си......Забравих, или по-скоро не искам да знам - какво стана с моето листо...последното, което помня е, че се къпех с дрехите; после взех решение да махна огледалото от банята - изглеждах странно с мокрите дрехи...имах огромни тъмни сенки под очите. Всъщност, защо да го махам - никой не влизаше в моята баня - дори като дете не се сещам да съм се къпал с някой друг... ...Всъщност съм останал с него до края, наблюдавал съм го, вдъхвал съм последният му мирис - долавял съм всяка промяна, всеки нюанс и оттенък. Листото е умряло, застинало е в последният си цвят и мирис; аз не съм направил нищо за да променя неговия избор, а и то не поиска тов отговор Сигнализирай