Оскверниха гроба на Никола Вапцаров

Не си националист хер,ти си монархист. А може би ф...ст Освен това *** не е българска дума. Националиста уважава националния си езек и не го заменя с немски думи! отговор Сигнализирай

Прокоратурата да попита откачените роднини на поета за поредната им и то най-голямата простотия спрямо името и костите на поета. То на тези негови роднини не им стигнаха апартаменти, служби и др. привилегии през тоталитаризма, та сега от почит и гроба му затриха. Самозабравиха се тези роднини-***, като, че заради тях бе разстрелян и нищо чудно да са продали костите му на сърбо-македонците в БЮРМ. отговор Сигнализирай

93, какъв "монархофашизъм" бе, *** сплескан комунистически?! В България фашизъм никога не е имало. Вапцаров е добър поет, но е комунистически терорист. Аз лично съм категорично против оскверняването на гробовете на всякакви хора, независимо от идеологията им. Комунистите навремето отричаха религията и Господ. отговор Сигнализирай

78 а каква е сегашната идея като няма матереал да се осъществи,така е и с тяхната идея хямало е кой да я осъществи.Бедните ако не крадът винаги ще са бедни.Тези които са богати по голямата част от тях са крали за да станат богати.А Вапцаров е велик поет и неговите стихове винаги ще се четат. отговор Сигнализирай

Ние сплетохме здраво ръце,с тебе се счепкахме здраво.Кръв капе от мойто сърце,грохнал си ти. Тогава? Един ще бъде повален,един ще бъде победен и победеният си ти. Не вярваш ли? Не те е страх?! но аз пресметнах всеки ход,последния кураж събрахи ти ще бъдеш победен,разкапан, озлобен живот. Не почваме сега, нали?Двубоят ни е твърде стар.Двубоят ни се води с жарот дълги дни.От дълги дни сме вплели здраворъцете си един във друг.И никога не ще забравяжестокия ти, груб юмрук. Във мината избухна газ.И въглещния пласт затрупапетнадест човека доле.Затрупа въглещния пластпетнадесет човешки трупа.Един от тях бях аз. Пред прага на един бордейдими изпуснат пистолет.Трупът полека леденей...И нито вик, и нито шум един куршуми после смет.И колко леко...И без бой,без порив за живот,без глас.Ти спомняш ли сикой бе той?Това бях аз! На мокрия паваж лежичовек, застрелян из засада.Небето, заредено с взрив,ще падне с трясък на площада.Човекът, който там леживъв локва кръв,е моят брати в стъклените му очиомраза и любов горят.Извергът, мерзкият стрелец,закри следите си завчас.Ти спомняш ли си тоз подлец?Това бях аз. Но помниш ли, едно дете умря в Париж на барикада.Едно дете във бой умрясъс кървавата ретроградност.Във жилите полека-лекакръвта изстива като щик.Ала една усмивка лекапо устните се плъзва в миг.И после устните синеят,ала в очите жар гори,ала очите сякаш пеят:"Liberte cherie!"...Един гамен е прострелен.Лежи скован във смъртен мраз.Ти спомняш ли ситоз гамен?Това бях аз! Но помниш ли, един моторпрониза с смях и оптимизъммъглите, дето птица дажене слиза в влажния простор;един мотор с крила, коиторазсичат ледната завеса,изменят земната орбитаи с взрив на бензинни париразчистват пътя към прогреса. Моторът, който пее горе,е труд на моите ръце.А тази песен на моторае кръв от моето сърце. Човекът, чийто поглед верен е вперен в нервния компас,човекът, който влезе в бойс мъглите, с северния мраз,ти спомнях ли си кой бе той?Това бях аз. Аз съм тук и там. Навред. Един работник от Тексас,хамалин от А отговор Сигнализирай