Бутнаха паметника на мюсюлманската партия в Славяново

Браво на Бойко!!! отговор Сигнализирай

Кога и как е станало невероятното "мирно" обединение на славяните, след като се знае, че през цялото съществуване на българската държава, тя е водила само войни с Византия. Няма да изброяваме грабителските войни в Тракия, те са по-известни, затова ще припомним тези опустошавали Македония. Още в 774 г. хан Телериг изпраща 12 хилядна войска да оплени берзитите, населявали басейна на р. Брегалница. Благодарение спешната намеса на император Константин V Копроним, който с войските си през Тракия навлязъл в България, и смелата защита на самите берзити, грабителите не могли да оплячкосат имота и добитъка, а населението преселят в степите отвъд Дунава.През 807 г. хан Крум нахлул по коритото на Струма. За какво е нахлул при "тежнеещите" македонци с гордост ни разказва Йордан Андреев в книгата му "Българските ханове и царе VII-ХIV в." На стр. 29 той отбелязва: "Войските му /на Крум/ се появили в поречието на Струма, откъдето се завърнала с голяма плячка".Излиза, че македонците "тежнеели" да дойдат тюрките, за да ги ограбят и избиват. С такива примери българските историци може да въодушевяват народа отвъд Хемус, но македонецът на тези грабителски тюркски набези гледа като на омразен и гнусен етнос. Още повече, че грабежите ставали все по-жестоки и по-чести.Две години по-късно, през 809 г. Крум отново нахлува на югозапад и достига Средец. Като не могъл да го превземе, Крум дал тюркска клетва, че ако се предадат защитниците, ще ги пощади. Тъй като продоволствените запаси в крепостта свършили, защитниците македонци повярвали на клетвата и отворили вратите. Тогава "обединителят" по мирен начин "избил целия гарнизон от 6 000 войници и част от жителите".В 813 г. същият хан успял да превземе Адрианопол /Одрин/. Освен че заграбил всичката покъщнина и добитъка отвел в България, пленените около 40-50 хиляди македонци с жените и децата Крум преселил в Онглоса отвъд устието на Дунава. Тези македонци след дълга подготовка, с помощта на императора успели да избягат от "държавата майка" и да се завърнат по домовете си, водейки тежки сражения не само с българите, но и повиканите им събратя маджарите.В същата 837 г. българският хан Пресиян изпратил срещу смолените в Сер и Драма кавхана Исбул. По византийските извори потекли реки от кръв.За днешните македонци е любопитно да знаят какво е правил "славянизираният"- Гоборис. Няколко месеца след като заел ханския престол в 852 г., пролетта на 853 г., нахлул заедно с владяните вече събратя аварите и достигнал до Солунско. На Византия се наложило да плати на сърби и немци, за да ги нападне от запад и така били изтласкани обратно зад Хемус. Във връзка с "тежнението на македонците да се '"обединят" с тюркобългарите нашия съвременник е любопитен да научи и какви индивидуални или масови прибягвания е имало през целия период от VII до Х в. на македонци в България. Такива случаи, разбира се, няма, както няма случай през социалистическия период безработни западноевропейци да са прибягвали при нас. В обратна посока обаче бягствата на тракийци и македонци от България историята е засвидетелствувала твърде много. Не е редно тук да се занимаваме с индивидуалните бягства на славяногласните от България, затова ще споменем по-важните масови бягства.Първото масово бягство на македонци от Средния Дунав, където били отвлечени като пленници от аварите през 626 г. станало около 60 години по-късно в 695-697 г.Второто масово бягство, засвидетелствувано от византийските летописци станало половин век по-късно, по време на вътрешните династични междуособици в България, 757-760 г. Като използували дворцовите борби в Плиска, славяните от Източен Хемус и Черноморското крайбрежие на брой около 208 000 избягали във Византия, която ги приела и настанила на р. Артана в Мала Азия.През 837 г., както вече споменахме, избягали македонците преселени вОнглоса от Крум. При обявяването на войната на Крум срещу Византия в 813 г. от "държавата майка" избягали всички славяни от Айтоско и Карнобатско. Затова след като наследникът на Крум, Омуртаг, подписал тридесетгодишния мирен договор с Византия в 815 г., настоял в договора да се запишат и следните клаузи: "Втората глава е за славяните, които са под властта на императора. Те трябва да си останат там, където са били заварени от войната. Третата глава е за славяните, които не са били подчинени на императора от крайморската област. Тях императорът трябва да върне по селищата им." /Българската държавност в актове и документи, с. 21/. От третата клауза на договора разбираме, че още преди да започне войната избягали на юг не само славяните, влизащи в границите на империята, но и онези от Източен Хемус, които все още били независими и от България , и от Византия. Последен известен княз на тези независими славяни бил Славун. За да бягат и независимите още славяни, можем да си представим на какви издевателства са подлагани от "славянизиращите" се българи.През 924 г. македонци и сърби въстават срещу българското владичество и нанасят незарастваща рана на българската държава. При потушаването на въстанието, според писмото на император Роман Лакапин до Симеон от 925 г., във Византия избягали 25 000 души македонци. Един от тях е бил Георги от Филипополско или Одринско, разказал своята одисея на монасите от манастира край гр. Му р в Тесалия. Ако по времето на Омуртаг срещу българите въстанаха тимочани и браничевци, при Симеон македонци и сърби, а през 925 г. и хървати, това показва, че тези средновековни народи никога не са се чувствували в българската държава като в своя държава, а като в държава победителка. Като прибавим към масовите бягства и въстания и неотбелязаните в изворите единични бягства, ще добием пълна картина за химерата "тежнение" на "българските" славяни към "държавата майка". Тези бягства са ставали въпреки драконовските мерки прилагани от българите срещу бегълците на граница. Макар че по-вероятно било бягащият да загине на границата, потокът от устремили се към културна Византия не прекъсвал. Тъкмо бягствата са били причина за прилаганите драконовски мерки по границата. Ето какво е питал Гобор папата през 867 г. с въпрос 25 и какво му отговаря последният: "Вие заявявате, че по обичая на отечеството ви всякога пазачи бдят на границата между вашето отечество и това на другите; и ако роб или свободен избяга по някакъв начин през тая същата стража, то незабавно вместо избягалият се избиват пазачите." /ЛИБИ, т. II, с. 85/.Запитвал ли се е някой от какъв етнос са били робите в България по времето на Гобор? - Тези роби са били пленници от Тракия и Македония, където тюрките грабили плячка и земеделци, за да им произвеждат жито и зеленчуци.Всеки опит за бягство от варварската държава е означавал етническа и политическа непоносимост на македонци и тракийци, а не поднасяната ни фалшификация, че тежнеели да се присъединят към тази държава.Пряко и неопровержимо доказателство, че бягството на траки, македонци и сърби се дължат на рязката етническа несъвместимост на тези народи с българите е свидетелството на император Роман Лакапин. В свое писмо до Симеон, като отрича правото на последния да се кичи с титлата "василевс на българи и ромеи", изтъква именно етническата непоносимост към тюрките и техния крайно примитивен обществен и особено културен живот. "Недей мисли, че ти, като си разорил целия Запад /Тракия, Македония и Тесалия/, и си изловил в плен жителите му, имаш основание да се наричаш цар на ромеите, защото последните не са доброволно към тебе прибягвали, но заробени от вас със сила и война, прибягват от вашите провинции, при нас като при единоплеменици." /В. Златарски, п.с., с. 791/.Особено важно е подчертаното от император Роман Лакапин, че бягащите се чувствували единоплеменници с ромеите от Тракия и Македония, а не с етноса на Еспериховци.Такава е била историческата реалност, която изследователите днес най-безскрупулно подменят с миражи. отговор Сигнализирай

Понe ми стега акъла да мисля :) Ако смяташ, че сopy paste на антибългарски агитационни материали ще защитиш някаква теза много си се объркал. :) отговор Сигнализирай

Защото не ти стига акъла. отговор Сигнализирай

Баснята за извършилата се симбиоза между българи и тракославяни дава материал на много историци да твърдят, че българските християнски владетели, т.е. владетелите от християнския период на българската държава, вече не били българи, а "славянобългари". В тази басня вярват повечето днешните "българи". Според внушенията на историците пръв от новия хибрид български владетели бил Гобор.Християнските имена на тези владетели подвеждат обикновените граждани на България да приемат лъжата за истина. Историческата действителност обаче е съвсем друга и тя е отразена в писанията на съвременниците на тези владетели.За етническата принадлежност на Гобор византийският писател Йосиф Генесий в труда си "Царе" посочва: "А предводителят на българите /Гобор/ по род произхожда от аварите и хазарите, и водещ името си от прадядо си ***, на когото ромеите позволиха да се заселят в Доростол и Мизия." /ГИБИ, т. V, с. 334-335/.Човекът, подържал няколкогодишна непрекъсната кореспонденция със Симеон - патриарх Николай Мистик в едно от писмата си му напомня за етническия произход. Като го увещава да спре войните и разрушенията, защото иначе и неговия народ като редица други, опитвали се да завладеят Цариград, ще загине, напомня някои исторически факти: "Но и по-рано от персите племето 24Ш авари, клон от които сте и вие и у които вие /казано не за докачение/ бяхте роби и бежанци, е правило нападения на този велик, пазен от госпожата и владичицата на великия град е достигало до стените му, но и те погинаха." /В. Златарски, Писмата на Цариградския патриарх Николая Мистика до българския цар Симеон, Сб. НУ, кн XIII, с. 18/. Във Византия много добре са познавали произхода не само на Симеон, поради учението му в Цариград, но и на неговия баща. И двете съобщения /на Генесий и Николай Мистик/ повдигат въпроса, до който историците изглежда не се решават да се докоснат - че прозходът на Гобор и наследниците му се свързва с аварите, а не с някой друг етнос. Очевидно, по-специално Николай Мистик, е имал предвид не само, че част от българите /племената на Кубер и Алцек/, тръгнали със сънародниците си аварите на запад и там през 632 г., след смъртта на Батбаян, се опитват да завладеят ханската власт, но и нещо, което за сега остава неразкрито. При всички положения патриархът е имал предвид събитията на които сам е съвременник и свидетел - присъединяването на аварския хаганат към българската държава в 811 г. Изворите не отбелязват никакъв конфликт между авари и аваробългари след 811 г., което е много симптоматично. По-ясно казано, в държавните дела много проблеми се решавали в миналото с бракове на най-високо равнище, т.е. на владетелските семейства. Това ще рече, след победата си в 811 г. Крум ще да се е оженил за някоя аваро.българска принцеса, независимо дали е имал някакъв брак /нали и без това при тях съществувала полигамията/.Обстоятелството, че произходът на Гобор и Симеон се свързва единствено с аваро-хазарите е допълнително доказателство, че българите никога не са изпитвали процес на асимилация от тракославяните. То се доказва и от ономастиката на българите от времето на Симеон всички известни имена на боили, багаини и т.н. са тюркски: Бутаул, Алогоботур, Гоборис, Имник, Иртихтуин, Ицвоклия, Менуморт, Курт, Турчадис, Баян, Расате и т.н. За да е имало презумираната славянизация, би следвало сред изброените тук имена да присъствуват поне две-три славянски. Но в българската история подобно изключение не може да се открие.Тази историческа истина е известна още от XIX в., когато големият български историк М. Дринов писа по повод славянизацията на тюркобългарите: "Ние приемаме Шафариковото мнение, че /българите/ са от чудско или финско потекло. При това ние бързаме да забележим, че нас твърде малко ни занимава потеклото на тези българи, защото този въпрос си няма мястото в историята на нашия народ, който не е техен потомък и няма нищо общо с тях, освен името, което случайно прие от тях." /М. Дринов, Съчинения, т. I, 1909, с.32/.Точно това е принуден да разяснява на своите съселяни от с. Веселиново, Провадийско, изтъкнатият съвременен български историк Страшимир Димитров: "Скъпи мои земляци...Аз последователно съм изтъквал, че не можем да смятаме тюркоезичното българско население за анадолски пришълци, за чуждо тяло у нас. В своята маса те са коренно българско население. Обяснявал съм, че българската народност още през средновековието се състои от два етнически компонента. Първият е на хуноезичните българи /или прабългари, както обикновено ги наричаме/, които дават името на държавата ни и на народността ни. В тази народност се вливат през Х1-Х1У в. и установили се у нас части от племената на узи, печенеги и кумани, чиито езици са много близки до езика на българите, което улеснило бързото им побългаряване и включване в състава на българската народност.Обяснявал съм. че тези българи никога не са били изцяло славянизирани, а си остават през цялото средновековие съществена хуноезична /тюркоизечна/ съставка на българската народност. Поради това никой у нас не смята гагаузите за турци...Османското нашествие заварва българската народност не само като славяноезична, но и със значителна хуноезична /тюркоезична/ част, обитаваща предимно източните предели на българската етническа територия." /Димитров, Стр., Тюркоезичието, стереотипите на мислене и националното помирение, Раб. дело, бр. 7 от 01. 08. 1990 г./.Малко трудно е изведнъж да се схване голямото значение на първата част от приведения пасаж - че печенеги, узи и кумани, дошли последователно през ХI-XIII в., т.е. един век след изчезването на българската държава, заварват Еспериховите българи неславянизирани на мястото /територията/, на която се настаниха в 680 г.В шестото изречение на този пасаж Стр. Димитров уточнява, че новодошлите тюркски племена говорили език, много близък на езика, който говорили българите и това улеснило бързото им претопяване. За какво побългаряване на печенеги, узи и кумани би могло да се говори днес, ако Еспериховците, според историците, отдавна, още в IX в. били славянизирани!? Очевидно приказките за славянизацията на българите са толкова далече от средновековната реалност, че приличат на мираж.Със статията на Стр. Димитров българите сами доказват две неща: 1., че в Североизточна България през ХI-ХIV в. основно население били тюркобългарите, и 2. че там дори през цялото византийско владичество славяни нямало, т.е. двата етноса през целия период от 681 г. до XIV в., както вече споменахме няколко пъти, двата етноса - българи и славяни, останали териториално разделени.Колкото и парадоксално да изглежда, в тази част на България и днес славянското население е изключение и поради това почти всички по-възрастни хора там, които не са ходили на училище не разбират езика на тракославяните, наричащи себе си българи. отговор Сигнализирай