Убийците на Борилски се покриха

За съжаление това е истината.Към написаното от теб ще добавя,че за едни закона е един,а за други друг.Пример: Ставийски-условно,перничанката на 16г.ефективна присъда при строг режим за едно и също престъпление.Дано децата ми заминат да живеят в някоя нормална държава,защото България е мафиотска територия. отговор Сигнализирай

Каквото и да стане......най-много да лежат по две три годинки в някоя 'килия' тип мезонет и после пак на воля да си разиграват кобилата! Това е нашата правораздавателна система - пълно отсъствие. Добре че са били Французите, та поне да се стигне до някакво обвинение. Жалко за момчето - един погубен талант от двама ***, които не знаят за какво са на тоя свят! отговор Сигнализирай

Безумието и безхаберността продължават с пълна сила!Колко жалко,че в територията БГ цари хаос,корупция,беззаконие.Държава има,когато се спазват съществуващите закони,когато чиновниците са с морал и съвест,когато законът е еднакъв за всички!Колко жалко и обидно е за всички българи! отговор Сигнализирай

Бащата на този *** трябва веднага да се отегли от адвокатката си кантора ! Какво правосъдие ще раздава като синът му е убиец ,убиец , убиец ........! отговор Сигнализирай

"Желязков е син на бившия зам.-шеф на варненското следствие и настоящ адвокат Борислав Желязков"Първият свидетел, който дава що годе прилично описание на убийците, е Мари Бори - съседка, която "дели" една етажна площадка с българина на ул. "Льо Курб" 74. На 18 юли 2000 г., около 20 часа (според експертизата престъплението е извършено горе-долу тогава) жената чува необичаен шум от апартамент 157, в който живее българинът. Тя веднага излиза на стълбищната площадка и вижда следната картина: висок мъж върви към асансьора, а след него подтичва дребно момче, което... в следващия момент панически хуква надолу по стълбите.По време на огледа в апартамента на Борилски е открит панталон, който не е негов. Под ноктите на жертвата са намерени парченца чужда кожа, останала по време на борбата с убийците, а от апартамента са иззети и куп други улики, които на професионален език се наричат биологични проби.Стоян Стоичков-Барона и Георги Желязков обаче "трайно" попадат в полезрението на френските криминалисти доста по-късно. Най-напред те са заподозрени, защото в деня на убийството, но докато Борилски е още жив, многократно му звънят от уличен телефон в Париж. А след убийството вземат новия му джиесем, сменят СИМ-картата и провеждат няколко разговора с лелята и с бащата на Георги Желязков, съответно - в Монпелие и във Варна. Без изобщо да предполагат, че по онова време мобилните телефони в Западна Европа вече се продават с нещо като вграден Джи Пи Ес - И-МЕЙ КОД (E-MAI KODЕ), който е уникален за всеки мобилен телефон и позволява засичането и идентифицирането на апарата, независимо от това с каква СИМ-карта работи. "Втората грешка на двамата е, че решават да заминат при лелята на Желязков в Монпелие с влак, но "забравят" да си купят билети. Съвсем естествено, двамата гратисчии са хванати, глобени и вкарани в компютрите на транспортната полиция.Криминалистите правят големия пробив, едва след като приключват с щателното "пресяване" на всички българи, с които Мартин Борилски приживе е поддържал контакти. Безспорно установено е, че Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, които във фаталния 18 юли 2000 г. многократно търсят жертвата по телефона, пристигат във Франция четири дни по-рано - на 14 юли, с полет на авиокомпания "Балкан". На 28 юли обаче във Варна се прибира само Желязков, докато Стоичков "потъва вдън земя", защото напуска Франция, прекосява половин Европа и се връща в родината с... фалшив паспорт, издаден на името на друг възпитаник на варненската френска гимназия и бивш студент в Париж - Веселин Димитров"Още в самото начало решихме да започнем паралелно разследване образувахме дело и като изпращахме документи на французите, събирахме и за българското" разказва Пламен Райчев. Есента на 2001 г., адресът на Георги Желязков е установен. "Съобщих на французите и те пожелаха да дойдат в България" разказва Желязков. Септември 2001 г., заедно с преводач и двама френски комисари те посещават Варна. По настояване на французите, разследващите решават да обискират апартамента на Георги Желязков. "Отидохме в прокуратурата за да подготвим документите за обиска" спомня си Пламен Райчев. По думите му обаче и прокурорите и съдиите са останали шокирани, като са разбрали кой адрес ще обискират. Причината повечето от тях са в изключително близки отношения с бащата на Георги Борислав Желязков. "При обиска не открихме нищо, французите единствено обърнаха внимание на един чифт панталони премериха им дължината и ги снимаха", разказва още Райчев.Да избягаш от разпитНа другият ден Георги Желязков е извикан на разпит в сградата на варненското следствие. "Всички там го познаваха обръщаше се към тях с "чичо" и "лельо" спомня си Пламен Райчев. По време на разпита, Желязков е притеснен. Изнервят го най-вече подмятанията на двамата французи, които го приканват да си признае за убийството. "Момчето на няколко пъти настръхваше, трябваше да го успокоя и помолих французите да не задават въпроси." По време на разпита, Желязков казва, че е виждал Мартин Борилски за последно около два месеца преди смъртта му, а за последен път е бил в квартирата му още по-отдавна. Желязков признава, че е бил във Франция по време на убийството заедно със свой приятел Стоян Барона. Разпитът е прекъснат за обедна почивка. През това време Пламен Райчев разпитва Борислав Желязков. Когато французите приключват с почивката си, Райчев изпраща охраната на следствието да извика Георги Желязков, за да бъде разпитан отделно от французите. Желязков обаче не е открит в сградата на следствието. "Или си е излязъл, тъй като всички го познават, или някой приятел го е извел", разказва Пламен Райчев. Бягството на Желязков втрещява френските полицаи. Въпреки изчезването му разследващите успяват да вземат ДНК проба. Профилът на Желязков съвпада с ДНК следите, открити на местопрестъплението. В превод Желязков лъже разследващите, като казва, че не е бил в апартамента на убития в деня на смъртта му.Страната на изчезващите дела"В края на 2001 г. отидох да докладвам делото на прокурора от Софийска градска прокуратура Калина Серафимова. Тогава видяхме, че срокът за разследването е изтекъл и аз трябва спешно да поискам удължаване", разказва Пламен Райчев. Когато се прибира в кабинета си в следствието, той получава нареждане да изпрати цялото дело "Борилски" в прокуратурата. Искането е направено от прокурора от градска прокуратура (тогава) Калина Серафимова. След като делото попада в прокуратурата, то изчезва безследно за близо десет месеца...Следователят Пламен Райчев разказва, че всичките му опити да намери делото "Борилски" са удряли на камък. "Написах писмо до Върховна касационна прокуратура (ВКП), там ми казаха, че такова дело при тях няма. Нямаше го и в СГП и във Варна."Френските разследващи започват да се притесняват направенит отговор Сигнализирай