Жена се самоуби в квартал “Лозенец“

Василия Стоилова,внучка на големия български художник Васил Стоилов беше наследила неговия талант и вървеше в много интерсни посоки. Творбите й бяха представени на повече от 20 самостоятелни изложби. отговор Сигнализирай

Яворов няма деца,значи няма и правнуци.Починалата му е далечна роднина.Това,разбира се,няма значение,трагедията е голяма.Съболезнования. отговор Сигнализирай

Нима сте толкова млад.... нямате поглед върху нещата около вас? Точно младият човек по-лесно може да се самоубие - по-силен е, чувството му за достойнство е живо и още ранимо.Има и хора, които не искат или не могат да се приспособят към мерзката действителност.На повечето вече им е все едно. отговор Сигнализирай

Що пишете минуси бре червени фашисте?ЛЮБОВТА КАТО СЪЗЕРЦАНИЕВ СТИХОТВОРЕНИЕТОДВЕ ХУБАВИ ОЧИ" ОТ ПЕЙО ЯВОРОВ(1.) Интимните стихотворения на Пейо Яворов са сред най-популяриитс му творби. В тях - от Калиопа" до Демон", от Щебъдеш в бяло" до Стон", от Пръстен с опал" до Затмение" - лю-бовта е пресъздадена във всичките й превъплъщения, в целия ре-гистър от чувства, които я изграждат и които може да провокира.Страст, която убива, или преживяване, което окрилява, извикващадемонското в човека или разкриваща пред самия него потребносттаму от обръщане към Бога, любовта е една от големите теми в твор-чеството на поета, едно от съдбовните присъствия в живота му.Две хубави очи" е произведение, в което може да се откриеистински яворовското като интелектуално-емоционална нагласа завъзприемане и пресъздаване на любовта.(2.) Творбата изобразява особеното притихване пред съвър-шенството на невинността, пред несъбудената женственост, в чий-то свят страстта и желанието отсъстват. Серафичното в нея", ри-суваната от стиховете, диктува на говорещия в текста молитвенанагласа; любовта му се превръща в любуваме, в съзерцателна въз-торженост, която не търси докосване, отказва се от порива по об-ладаване-притежание в името на абсолютната (за това съзнание)красота - тя е в чистотата, отвъд" пола и страданията му, тя е в ан-гелическата природа на девството.(3.) Две хубави очи" често се сочи като текст, виртуознофункционализиращ формалното" при изграждането на послани-ята, носени от произведението. Наистина именно характерната ор-ганизация на творбата прави" немалка част от внушенията на сти-хотворението.(а) В него жената-плът" липсва - това обуславя и специфич-ното в интимното преживяване на лирическия аз. За очите на съзер-цанието присъствието, което говорещият в текста преживява, е надетето" (точно детето" е конвенционална фигура на незнанието,на непорочността). Тялото - като искащо и даващо, като обвързва-що човешкото с греха на познанието - все още не се е сбъднало"за нея/него (рисуваната/рисуваното от произведението). Душа",очи" - това вижда срещу себе си обожаващият поглед на мъжа оттворбата (Две хубави очи. Душата на дете/ в две хубави очи; музика лъчи./ Не искат и не обещават те...). Детето все още повече то",отколкото тя" - не живее с пола и поради това за любуващия му севъплъщава красивата и непостижима за зрелостта нечовешкост наангела, на божественото съвършенство. Пред тях мъжът в произве-дението може да изпитва единствено религиозен по природата ситрепет, чувство като в храм, като пред икона (Душата ми се моли,/дете,/ душата ми се моли!).В щастливия захлас на съприкосновения се с абсолютнатакрасота се мярва и тревога: историята на човешкото, както я разказ-ва верският текст, върху който се гради цивилизицята ни, е така илииначе история на падението, история за изгубването на рая, за попа-дането в греха; баналната история на всеки роден от жена е историяза раздялата с детството, за порастването и срещата със знанието -то бездруго е и знание за саждите на страстта" (Две хубави очи.../...Страсти и неволи/ ще хвърлят утре върху тях/ булото на срам и грях).Това смрачаваме, помръкването на емоцията в текста (образи катобуло", хвърлено върху очите було" буквализират именно помрък-ването, стъмяването на бистротата, на прозрачността) обаче е бързоотместено (Булото на срам и грях -/ не ще го хвърлят върху тях/ страс-ти и неволи). Преживяващият в произведението отказва да вярва наконвенционалното знание за това как минава всечий живот, отказвада види съзерцаваната от него жена-дете като една от всички остана-ли, като осъществяваща за пореден път може би задължителната зачовешкото биография". Сблъсъкът между доброто и злото, междуангелското и демонското, който нерядко занимава въображението напоета, тук е бегло загатнат и е бързо решен - творбата избира да по-вярва в ненакърнимостта на доброто, на божественото дори и кога-то е въплътено в смъртно същество. Любовта съзерцание е и любовидеализиране на обожавания, любов, в която очите на потребносттаот съвършенство ослепяват за познатата ни, уж задължителна" ис-тина на всекидневно споделяната, обикновената реалност.(б) Яворовото стихотворение има твърде специфична органи-зация - формалните решения в творбата по особена начин усил-ват" внушенията на произведението.То се състои само от осемнадесет стиха. Първите девет саповторени отзад напред" (в реда девет, осем, седем...") - докатосе стигне до последния, който всъщност е почти абсолютно същияткато началния. Характерната постройка като че ли инсценира заста-ването пред огледало - деветте стиха са удвоени" в отражението"си. Линията иа ,,пречупване", чертата, която произвежда отражени-ето, от която тръгва повторението, разбира се, се оказва особеноважно място в текста. Точно край нея ясно се вижда, че огледалниятобраз всъщност не е дословно, съвършено точно възпроизводствона отразеното: ако първата част убеждава: Страсти и неволи/ щехвърлят утре върху тях/ булото на срам и грях, втората започва с от-рицанието на това твърдение: Булото на срам и грях-/Не ще го хвър-лят върху тях/страсти и неволи. Всъщност точно тази промяна (по-явата на не" във вече случилите се стихове) позволява запазване-то на вече видяното, възпроизводството му, връщането назад къмпървото впечатление на погледа, към първото чувство пред въплъ-щението на невинността. Текстът чертае, в максимална степен ви-зуализира движението на емоцията и мисълта в произведението,формата" става, тя е съдържание", между материята" на изказаи духа" на посланието има максимално сцепление.(4.) Две хубави очи" е текст толкова настойчиво четен и ха-ресван в тукашна среда по всяка вероятност не само заради собст-вено естетическите си качества, а и защото се възприема като сво-еобразен документ", говорещ за житейската история на човекаЯворов. Току-що реченото иде да напомни, че авторът на стихотво-рението е от творците, които са изключително важни за национал-ните си култури не само заради написаното, но и заради талантли-вото живеене, заради това, че биографиите им изобразяват" в съ-ответното културно пространство важни за самото него сюжети-алегории на човешкото.И до днес стиховете на поета тук се възприемат като запис надрамата, присъстваща в екзистенцията на всеки, който търси исти-ната за съществуването, любовта, познанието и спасението. отговор Сигнализирай

prostite i dolni komunisti i ot edna tragediq ste rovqt i smurdqt da vadqt divident,zastoto sa si divi selqnduri отговор Сигнализирай