България цяла сега нази гледа

Руско-турската война 1877/78 г. справедливо е наречена от българския народ Освободителна война.Но тя не бе само освободителна война от гледището на тесните национални интереси на българския народ, тя бе също прогресивна война от международно гледище, от гледището на развитието на Европа, от това на общочовешкия социален напредък.Епохата след великата Френска революция, чак до и включително руско-турската война, със своите войни, революции и сътресения, по думите на Ленин, бе епоха, когато се разбиваха старите изживели времето си реакционни феодално-монархически учреждения и се изграждаха основите на буржоазно-капиталистическото общество. В тая епоха буржоазията бе в подем, тя налагаше своето господство, нейната роля бе прогресивна. И войните, които тя води за освобождение и обединение, бяха също прогресивни. Така войните за освобождението на Италия от немско иго бяха прогресивни войни. Обединението на Германия, за което бе нужна също така победата при Садова (1866 г.), даде мощен тласък на развитието на капитализма.Обръщайки погледите си към Балканския полуостров, най-голямата пречка за икономическия и социален напредък на народите тук беше бившата Отоманска империя. Господстващият в нея азиатски военен феодализъм, по общото признание на най-авторитетните изследователи, беше несъвместим с никакъв икономически и социален напредък. Тоя извод за изключително вредната от гледище на обществения прогрес роля на прогнилата и разлагаща се Отоманска империя през XIX век биде потвърден от историята.Ако аз се спирам върху тоя исторически факт, това не е от желание да нанеса оскърбление на турския народ, към който аз питая уважение, понеже и той намери пътя на освобождението си от силите на мрака, гнета и варварството, които с векове го държаха в плен, а защото тия дни ние присъстваме на една бясна и преизпълнена с дива злоба и ненавист към българския народ кампания в турския печат. Нищо свято за българския народ не остана неочернено на страниците на истамбулските и анкарските вестници, чиито редактори, изглежда, завиждат на славата" на турските робовладелци в бившата Отоманска империя, които отричаха човешките права на българския народ, но в същото време ограбваха и държаха в нищета и мрак и турските селяни и занаятчии.Ние, представителите на българската работническа класа, на българския трудещ се народ, които турският печат третира като разбойнически банди", след първата световна война взехме под наша защита турските революционери, които потърсиха убежище у нас, и поздравихме горещо победата на турската национална революция, която трябваше да освободи турския народ от властта на чуждите финансови магнати и империалисти и техните турски оръдия. За голямо огорчение, чуждите финансови магнати и империалисти отново са в сила при епигоните на турската революция. Но да се върнем към нашата тема.Известно е от историята, че бившата Отоманска империя беше болният човек", да спасят когото се бяха отчаяли и най-опитните лекари" в Лондон, Виена и Париж, заинтересовани в поддържане на живота му. В тая Отоманска империя, която страдащите от бяла треска днешни турски газетари си я въобразяват в блясък и величие", доколкото е прониквала в нея каквато и да е цивилизация, единствен носител на последната е била презираната от османлиите славянска и гръцка рая". За това свидетелстват всички историци на оная епоха, начело с такива световни авторитети и тънки познавачи на Източния въпрос, като Маркс и Енгелс, създателите на великото учение на социализма, изложено за пръв път в знаменития Комунистически манифест", чиято 100-годишнина днес честват работниците и представителите на прогресивната мисъл от целия свят.Те именно писаха, че славянската и гръцката буржоазия в градовете и търговските центрове" на Европейска Турция е била истинската опора на каквато и да е цивилизация, каквато действително се е въвеждала в страната", и че турското население все повече се измествало на заден план". И те прибавят, че ако не са били гражданските и военни служби, които са се заемали изключително от правоверните", то турците са щели съвършено да изчезнат от Европа като фактор.На фантазьорите от Босфора и Анкара, които по глупост напомнят за някогашния Дунавски вилает", аз ще приведа още следващия забележителен цитат от съчиненията на Маркс и Енгелс по Източния въпрос, писани в 1853 г.:Неопровержим факт е, че полуостровът, който се нарича просто Европейска Турция, представлява бащинско наследство на южнославянската раса. От 12 милиона население, 7 милиона принадлежат към нея. В продължение на 12 столетия тя владее страната...вътре в страната южните славяни се явяват единствените носители на цивилизацията."И накрая те пророчески заключаваха:Историята и фактите на нашето време сочат на необходимостта от основаването в Европа върху развалините на мюсюлманската империя на една свободна и независима християнска държава."Такава държава биде създадена и нищо не е в състояние да върне колелото на историята назад, което продължава да се върти напред и все напред.По ирония на историята, бившите султански раи" на Балканите сърби, гърци, румъни, българи се освобождаваха едни след други от турско иго и създаваха свои независими държави не с помощта на западно-европейските държави, които се кичеха с принципите на свободата и хуманизма, а благодарение на насърчението и пряката поддръжка на Русия.Ето какво са писали по тоя въпрос великите пролетарски учители и основатели на научния социализъм, които при това, като революционери, бяха пропити от дълбока ненавист към руския абсолютизъм:Когато в 1804 г. избухна сръбската революция, Русия веднага взе под своя защита въстаналите раи", и, като ги поддържа с две войни, закрепи в два договора вътрешната независимост на Сърбия. Кой реши изхода на борбата при въстанието на гърците? Не заговорите и бунтовете на Али паша при Янина, не битката при Наварин или френската армия в Морея, или лондонските конференции и протоколи, а Дибич, който мина Балкана начело на руската армия и стъпи в долината на Марица, и в туй време, когато Русия съвършено спокойно и без да се бои от нищо, вършеше делото си по разпокъсването на Турция, западните дипломати продължаваха да поддържат статуквото" и неприкосновеността на Турция. Дотогава, до когато тая традиция бъде ръководно правило за западната дипломация, девет десети от населението на Европейска Турция ще вижда в Русия своя единствена опора, своя освободителка, свой месия."Тъй писаха Маркс и Енгелс за ролята на Русия на Изток, която обективно беше действително роля освободителна и прогресивна.Продължавайки хода на мислите им, по хронологически ред на събитията, ние ще добавим:Когато избухна българската революция в 1876 г., кой се притече на помощ на българския народ, изнемогващ под свирепите удари на султанските наказателни отреди и башибозушки орди? България получи свободата си не от цариградските конференции и протоколи, не от сълзите на европейските хуманисти, а от победоносната руска армия, която превзе Плевен, премина Шипка и заплаши самия Цариград.Някои български лъжеисторици, които претендират даже, че споделят прогресивни" исторически теории, при обяснението смисъла и значението на руско-турската война и на Освобождението на България, изхождат от това, че Русия в оная епоха беше една абсолютна монархия и пазителка на стария ред в Европа, а западноевропейските държави, като Англия и Франция, даже като Австро-Унгария) и Германия, бяха социално и политически по-напреднали и в техните недра се развиваше едно модерно работническо и социалистическо движение. Но тия лъжеисторици пренебрегват очевидния факт, че царска Русия, стремейки се към Цариград, независимо от целите, които си поставяше руското правителство, обективно действаше революционно по отношение на разлагащата се Отоманска империя и фактически беше съюзница на въставащите срещу турското робство балкански народи, когато либерална Англия и полуфеодална Австро-Унгария, в стремлението си към териториални завоевания, се явяваха крепители на гнилия азиатски ред в Европейска Турция и спъваха освободителната борба на балканските народи. Историческата истина е всякога конкретна и в нашия случай тя беше такава, че източната политика на царска Русия обективно вървеше по линията на прогресивното развитие на Близкия изток, когато източната политика на европейските държави беше пропита от консервативен дух, тя се стремеше към запазване на гнилата Отоманска империя непокътната и беше враждебна на пробуждащите се жизнеспособни и прогресивни балкански нации.Даже по гръцките дела през двадесетте години на миналото столетие английското правителство само тогава се реши да вземе една по-енергична позиция в полза на гръцката независимост, когато по хода на работите то се убеди, че гръцката независимост ще бъде наложена на Турция, благодарение военния натиск на Русия и без участието на Англия.Но нашите лъжеисторици забравят и друго от огромно значение обстоятелство, което беше изтъкнато още от Маркс и Енгелс и което не отбягна от вниманието на нашите революционери, а именно, че в освободените от руското оръжие балкански страни неизбежно се развиваше мощно течение за запазване националната независимост от всяко външно посегателство, в това число и от посегателството от страна на Русия, и че в самата Русия назряваше едно могъщо революционно демократическо движение, което щеше коренно да измени нейния държавен облик и заедно с това щеше да отсече завоевателното и империалистическо острие на нейната външна политика.Нашите революционери, начело с Христо Ботев и Васил Левски, естествено, не вярваха в руския царизъм, но те оценяваха положително позицията на Русия по Източния въпрос. Ботев считаше, че нейните интереси ще заставят руското правителство да попречи на намесата на другите държави в полза на Турция и че то ще се отнесе съчувствено към освобождението на балканските народи, тъй като ще предпочете да има до себе си една свободна балканска федерация, отколкото гнилата и варварска държава на султаните.Колко високо стояха нашите стари революционери над всякакви лъжеисторици и буржоазни либерали, които дадоха под наем своите гнили теории" на българските фашисти, за да оправдаят подлото нападение на Съветска Русия от хитлеровите пълчища и окупацията на България от хитлеристка Германия!Българските марксисти, начело с Благоев, ценяха високо акта на освобождението на България от руското оръжие, но в същото време те бяха непримирими врагове на империалистическите домогвания върху Балканите, както от страна на царска Русия, така и от страна на австро-унгарската реакционна монархия, зад която се виждаха ноктите на германския империализъм. В същото време, подобно на Ботев, Левски, Каравелов, те бяха органически свързани с революционното движение в Русия и бяха дълбоко убедени в неговата близка победа, която ще премахне каквато и да е причина за недоверие към нова Русия.Сан-Стефанският мир създаваше една голяма славянска държава на мястото на европейските турски владения. Ако беше съдено на тая държава да излезе непокътната от разгорелите се съперничества и дипломатически игри на великите сили, то ходът на историята на Балканите щеше да бъде друг. Ние имаме основание да вярваме, че освободените от отоманско иго южни славяни щяха да намерят пътя на своето обединение и федериране, и бързо Балканите щяха да се развият икономически и културно, за да се превърнат в мощна преграда срещу немското проникване. Балканите отдавна щяха да престанат да бъдат барутен погреб.Но Сан-Стефанският договор биде подложен на жестоки атаки от страна на английските и австрийските империалисти, които и го събориха при поддръжката на Бисмаркова Германия. Той биде заменен с фаталния Берлински договор тоя източник на безкрайни злини, които от тогава насам се изсипаха върху главите на балканските народи.Излагайки съдържанието на Берлинския договор, известните френски историци на XIX век Лавис и Рамбо ето как оценяват делото на европейските дипломати в Берлин:В историята пишат те са малко такива странни, такива несправедливи договори. Две държави, които не взеха никакво участие във войната, при което едната от тях, а именно Англия, направи неизбежна самата война като насърчаваше турците тия две държави извлякоха от войната най-явната полза. Англия завзе остров Кипър и с това си осигури нова опорна точка на Средиземно море; Австро-Унгария придоби Босна и Херцеговина, като застана право на пътя към Солун ... А зад Австрия почваше да се чувства влиянието на Германия, която от тогава насетне стана ръководната сила на напора към Изток (Дранг нах остен").". . . Сръбският народ, който се надяваше да образува едно цяло, се оказа, въпреки законното си желание и ясно изразената си воля . . . разделен на три групи. . . Също така биде нарушена народната воля с разделянето на България на три части. Като възвърна Македония под властта на султана, Европа извърши по подбудата на Англия и Австрия пряко нарушение на хуманността. В Сан-Стефано Русия се стремеше да осигури освобождението на всички християни; в Берлин не държаха сметка нито за справедливостта, нито за волята на народите, нито даже за здравия смисъл и общите интереси. Заключителният акт се явява паметник на егоизма, дело на взаимна завист и лични сметки, безнравствено и жалко дело, понеже, без да осигури ни най-малко мира, той, Берлинският договор, подготви само многобройни поводи за конфликти и войни в бъдеще."Историята потвърди напълно тая жестока, но справедлива присъда над едно от най-подлите и гнили творения на международния империализъм.Някои лъжеисторици, за да оневинят Бисмарк, и днес още се опитват да стоварят отговорността за унищожението на Сан-Стефанския мир върху Русия. Но какво можеше да направи Русия, изоставена сама на себе си, когато тя беше заплашена с война от страна на англо-австрийската коалиция, поддържана и от Германия? Изтощена от войната с Турция, тя не можеше да се подхвърли на риска на една втора война и беше принудена да отиде на отстъпки, като спаси каквото можеше да бъде спасено от Сан-Стефанския мир. отговор Сигнализирай

Поклон пред паметта на руските офицери и българските опълченци, дали живота си да сме свободни! Смърт и адски мъки за турските и еврейските червеи и всички, които не почитат подвига и саможертвата на героите! Амин! отговор Сигнализирай

Знае ли някой колко българи сме били през тези 5 века като цифра / въпросът ми бе породен от скорошното ни преброяване / отговор Сигнализирай

захари стоянов-проклед да бъде този ден,в който руски ботуш стъпи на българска земя отговор Сигнализирай

ne e za vervane che oshte ima zabludeni bulgari deto mislqt che ruskite piqnici sa doshli da ni osvobozhdavat----- NE OT 1877-78 KATO SA NI ZAROBILI TA do dnes i ne razbiram kak ima bulgari da im celuvat zadnicite отговор Сигнализирай