"Под игото" поти зрелостниците на матурата

Детето излезе. Възмутено е. Пълен отличник в най-елитното столично училище. Възмутен е от въпросите с отворен отговор и субективизма на отговорите, които са странни и извън контектста на изпита. За "под игото" рече, че откъсът е от част от романа, която не върши никаква работа. отговор Сигнализирай

Нека да не забравяме, че българите и останалите немюсюлмани в Османската империя сме имали право на църкви, училища, на религиозни свободи и права, които в тогавашна Европа за тогавашните времена са били безпрецедентни по своята широта. Та в Западна Европа през 16-17 век не е можело не просто да изповядваш друга религия свободно, но дори и хората от друго вероизповедание на християнската религия са подлагани на кланета. отговор Сигнализирай

Ами не знам защо ти си мислиш, че робството е точно това, което ти си мислиш...Робът е приравнен до вещ някъде, някога.Има много видове робство.Всички видове робство са с различни права за робите.Ако вземеш даже как са се държали турците към гърците и българите.Ами и там има разлика.Всички религиозни български книги са унищожени.Докато има запазени страшно много гръцки религиозни книги.А що се отнася до Сталин, той отваря църквите едва след като вижда какво прави Хитлер и как за отрицателно време стига до Москва.И принуден от обстоятелствата Сталин смегчава режима.Въобще през цялото време на комунизма в СССР комунистите вършат добри неща защото са принудени, а не защото са искали.Затова и СССР става велика империя (Макар да не може да достигне величието на Руската империя). отговор Сигнализирай

52, говориш неточности,меко казано.Като се почне от интерпретацията на понятието "робство", което в историята има един-единствен смисъл (робът е приравнен до вещ) и този смисъл НЕ намира своето осъществяване в петвековното ни владичество, премине се през "насаждането на чужда вяра насила" (при положение, че самата османска власт няма иконочически интерес от това) и се стигне до отворените от Хитлер църкви,които Сталин вече е отворил няколко дена след 22.06.1941 г. отговор Сигнализирай

"Есето" не поиска да се публикува наведнъж, затова се чете първо коментар 42, а след това 44. Този роман- "Под игото" се изучава 2 пъти - в 5-ти и в 12 клас. Чете се много трудно, текстът е тромав, пълен с остарели думи, които вече не се срещат в съвременния български език, не знам защо не се учи по история. Предполагам, че е имал своята роля и място за времето си, но в момента е със съмнителни литературни качества, по-скоро има, да го наречем, политическа значимост. отговор Сигнализирай