8-годишно дете с болки в корема почина пред спешното в Разград

Д-р Петър Москов иска да оправи системата , но някой няма интерес от това. Кой от вас /каквото и да работи/ ще си свърши работата качествено с опрян в гърлото нож? отговор Сигнализирай

В болничните стаи, коридорите и в двора на болницата мъчно се дишаше от смрад. Болничните слуги, болногледачките и децата им спяха в стаите при болните. Оплакваха се, че ги измъчвали ***, дървеници и мишки. В хирургическото отделение имаше винаги червен вятър. В цялата болница разполагаха с два скалпела и с нито един термометър, във ваните държаха картофи. Надзирателят, икономката и фелдшерът ограбваха болните, а за предишния доктор, предшественика на Андрей Ефимич, се разправяше, че тайно търгувал с болничния спирт и че си направил цял харем от болногледачките и от болните жени. В града отговор Сигнализирай

Хайде, хайде (Чува се хрущящ звук.) Така си и знаех! Вонмигласов седи минута неподвижно, като безчувствен. Като идва на себе си, псалтът пъхва пръсти в уста и на мястото на болния зъб намира два стърчащи края. Келяв дявол проговаря той. Поставили ви тук, душевадци, за да ни морите! Скарай ми се отгоре на всичко мърмори фелдшерът, слагайки клещите в шкафа. Невежа Малко са те гощавали в семинарията с брезови пръчки Господин Египетски, Александър Иванич, седем години в Петербург е живял образованост само костюмът му над сто рубли струва и пак не се караше. А ти пък мно отговор Сигнализирай

Важно е не че Ана е умряла при раждане, а че всички тези Ани, Маври, Пелагеи от ранно утро до мръкнало превиват гръб, боледуват от непосилния труд, цял живот треперят за гладните си и болни деца, цял живот се боят от смърт и болести, цял живот се лекуват, рано повяхват, рано остаряват и умират сред мръсотия и смрад; децата им, като поотраснат, започват същата история и така минават стотици години и милиарди хора живеят по-зле от животни само за парчето хляб, в непрекъснат страх. Целият ужас на положението им е, че нямат време и да помислят за душата си, нямат време да се сетят за своя обра отговор Сигнализирай

Какво щастие е да бъдеш земски лекар, да помагаш на страдалците, да служиш на народа! Какво щастие! повтори Екатерина Ивановна с увлечение. Когато в Москва мислех за вас, вие ми се представяхте такъв идеален, възвишен Старцев си спомни за банкнотите, които вечер измъкваше от джобовете си с такова удоволствие, и огънчето в душата му угасна. отговор Сигнализирай