Разкопаха масов гроб на кучета в Благоевград

не се прави така, бабата не я закаш, оставяш я, тя на другия ден ще привлече нов ***, двоен кеф :) отговор Сигнализирай

Ставам си аз един хубав зимен ден. Нямах нещо специално за вършене и си помислих дали да не ида на лов. И речено сторено заредих си глога и трагнах да се разхождам. Не бях минал и километър когато се натъкнах на удобна плячка. Леличка на преклонна възраст, с тенджера се дупеше пред една шахта. Веднага си помислих,че ще храни нещо безполезно и мръсно. Оказах се и прав, мършаво куче, което и се радваше като на родна майка, явно го хранеше редовно. Казах си ето и на мен късмета ми проработи и ще мога освен да си застрелям куче и да си спретна хубав скандал с куче-***-ядката. Заредих патрон в цевта, но изведнъж ме обзе колебание. Не знаех кое искам да застрелям повече, кучето или самата нея. Еднакво ги мразя, рекох си аз, защо ли дане си доставя двоен кеф. Прицелих се първо в главата на куче-***-ядката, но после се замислих че ако пръсна първо нейната глава кучето е бурзо и има възможност да избяга изплашено от изтрела. А да не говорим, че нямаше и да осъзнае какво е станало, защото то не само безполезно но и тъпо. Казах да точно така по-добре да застрелям първо него, за да мога да погледам няколко минути как куче-***-ядката, се суети около окървавения му труп. Така и направих, с точен премерен изтрел, равняващ се на изтрела на Мария Грозева, изпратих 9 милиметровия куршум право в главата на нежеланата твар. За жалост скимтене нямаше, можеше и по-ефектно да с еполучи помислих си аз, но уви. Започна да хленчи куче-***-ядката, а на мен ми стана едно такова хубаво отвътре бях успял да и отнема единственото удоволствие. Започна да прклина тя, да опява като професионална оплаквачка, да нарежда: "Джудженце", "Бубонче златно", на баба хилимихлюзченцето и други подобни имена, когато моето първоначално удоволствие усетих как изчезва, и се заменя с варварска агресия. Именно тези думи ме подтикнаха да, прекъсна с втори премерен изтрел хленченето на омразната куче-***-ядка. Така вече проснати едно до друго, двете тела на пръв поглед не се различаваха много едно от друго и се чудех кое беше тя кое то. Обърках се, след което се обърнах и си тръгнах разтоварен и удволетворен. Беше едно наистина хубаво начало на денят. отговор Сигнализирай

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже.Що не ходите да се правите на толкова смели и за ***, и за турците?Те случайно не ви ли замърсиха живота, не ви ли изпохапаха, окраха и т.н...Но е по-лесно да се правиш на герой над животно, отколкото да излезеш я на митинг, я срещу ***...Само знаете да си чешате пръстите с гръмки думи. отговор Сигнализирай

че съм го писал аз? Ще ти се... отговор Сигнализирай

Ставам си аз един хубав зимен ден. Нямах нещо специално за вършене и си помислих дали да не ида на лов. И речено сторено заредих си глога и трагнах да се разхождам. Не бях минал и километър когато се натъкнах на удобна плячка. Леличка на преклонна възраст, с тенджера се дупеше пред една шахта. Веднага си помислих,че ще храни нещо безполезно и мръсно. Оказах се и прав, мършаво куче, което и се радваше като на родна майка, явно го хранеше редовно. Казах си ето и на мен късмета ми проработи и ще мога освен да си застрелям куче и да си спретна хубав скандал с куче-***-ядката. Заредих патрон в цевта, но изведнъж ме обзе колебание. Не знаех кое искам да застрелям повече, кучето или самата нея. Еднакво ги мразя, рекох си аз, защо ли дане си доставя двоен кеф. Прицелих се първо в главата на куче-***-ядката, но после се замислих че ако пръсна първо нейната глава кучето е бурзо и има възможност да избяга изплашено от изтрела. А да не говорим, че нямаше и да осъзнае какво е станало, защото то не само безполезно но и тъпо. Казах да точно така по-добре да застрелям първо него, за да мога да погледам няколко минути как куче-***-ядката, се суети около окървавения му труп. Така и направих, с точен премерен изтрел, равняващ се на изтрела на Мария Грозева, изпратих 9 милиметровия куршум право в главата на нежеланата твар. За жалост скимтене нямаше, можеше и по-ефектно да с еполучи помислих си аз, но уви. Започна да хленчи куче-***-ядката, а на мен ми стана едно такова хубаво отвътре бях успял да и отнема единственото удоволствие. Започна да прклина тя, да опява като професионална оплаквачка, да нарежда: "Джудженце", "Бубонче златно", на баба хилимихлюзченцето и други подобни имена, когато моето първоначално удоволствие усетих как изчезва, и се заменя с варварска агресия. Именно тези думи ме подтикнаха да, прекъсна с втори премерен изтрел хленченето на омразната куче-***-ядка. Така вече проснати едно до друго, двете тела на пръв поглед не се различаваха много едно от друго и се чудех кое беше тя кое то. Обърках се, след което се обърнах и си тръгнах разтоварен и удволетворен. Беше едно наистина хубаво начало на денят. отговор Сигнализирай