Директорските заплати с таван от МОН – 1000 лв.

Директорите взимали такива комисиони, че с три ремонта могат да си купят жилище.Иначе като учители са 00.Но Господ си знае работата..... отговор Сигнализирай

Преди 10-тина години в града ни обединиха две училища-СПТУ по автотранспорт, известно с това, че който влезе го завършва без никакви усилия, и ТМТ.Беше в разгара на кризата, няма парно, учениците споят в час със якета и шапки.Конкурс за нов директор.Спечелва го човек, който е работил в ДКМС, който е учил 2 години Висша партийна школа , който осъмва като СДС функционер след преврата 1989 година.Съпругата му е колежка със шефовете на СДС в града, и му удря едно рамо на конкурса по СДС-арска линия.Преди това, като учител-самата посредственост.Материално състояние-един чифт дрехи на гърба си, апартамент , наследствен може би.Първата година си трае.Втората година дойде разрешение да се продава на търг ненужна техника, и да се финансира училището.Тогава разбрахме, че човека просто е роден за ликвидатор на ТКЗС, не за директор на училище.Над 10 камиона, около 10 струга, фрези, бормашини , заваръчни агрегати, механични ножовки, Дизелов електроагрегат180 киловата (чисто нов,неупотребяван),електротелфери, Зъбонарезна машина( над 7 тона тежка,наложи се да къртят врати и стени за да я изнесат за Македония една събота, когато никой не е в училище) и какво ли още не.Срещу това-редовно проведени търгове, законни , повечето без участници.Отива се на хипотеза, че няма купувачи след 3-тия търг и цената се договаря.Издава се фактура за смешни суми, а останалото -Само господ знае колко е.Директора се задомява с мечтаната от него придобивка-учебен лек автомобил Москвич, спечелен на търга от подставени лица....Апетита идва с яденето.До 10000 лева по закон не може да се обявява държавна поръчка.Почват договорки с разни фирмички за разни ремонти, срещу комисионна, разбира се.Почва се и по-едро строителство, по проекти и с държавна поръчка, но директора контролира парите, той се явява инвеститор.Почва се отдаване под наем на помещения.Всички процедури формално погледнато се спазват, но цените са десетки пъти по-ниски от общинските даже.Разликата-познайте къде отива.Следва нов хит-професионални образователни центрове по програмата ФАР! Това е джакпота!Черешката на върха на сладоледа!Плаща се евро, почти няма контрол на изразходването на средствата, нито пък на качестото на учебния процес, нито на правоспособността на учителите.Регистрира се и частен ПОЦ, който се помещава в държавното училище, уж под наем.Директора дава под наем държавното училище на частния си образователен център, представян от подставени лица!Повече от 5-6 години основна дейност на директора и приближените му е да пишат програми и да участват в "обучение "на безработни, като се ползува изцяло базата на държавното училище.През работно време се работи не за учениците на държавното училище, на което е директор, а за частния ПОЦ...Схемата е елементарна-активите от дейността в частната фирма, а пасивите(разбирай разходите) поема държавното училище.Никой не му търси отговорност, даже го хвалят като инициативен и успял...Следва ремонт на училището по програма, но за ужас на директора- отговор Сигнализирай

Alooo, slojete tazi novina po nagore, da se vijda ot vsichki. Narochno ste ya zabutali nai otdolu! отговор Сигнализирай

А аз да попитам министър Вълчев чете ли ги тези неща? Няма ли кой да му ги занесе, да си види осраните директори по места? То бива безочие ама като тяхното... Много свястни учители си отидаха от тази система, а още колко ще си заминат? И докога да го чакаме това недоразумение министъра да се намъдрува? Провал за България! Провал за цялото "образование" отговор Сигнализирай

Нашият директор си ползва когато си иска отпуск, без да подава молба и така са му са натрупали стотина дни неизползван платен отпуск. Командировките му край нямат. Използва труда на всички колеги за изготвяне на всичката му задължителна документация и за проекти, от които полза за училището почти няма, но за него може би има. Вечно е недоволен и трябва да се съобразяваме какво е настроението му. Не желае да го притесняваме като го занимаваме с провиненията на учениците, защото "не бил плашило". Ние стоим по половин час прави, докато той крещи за несъществуваващи наши прегрешения. Когато има свои проблеми , по-умно е да не питаш дори и за преглед в поликлиниката. Натяква ни, че вземаме големи заплати и много платен отпуск. Прибира училищната поща и списанията, за да ги чете само той и после да ни "изненада" с някоя идея. Не знае да работи с компютър. Когато похвалят училището от РИО на МОН, това не стига до знанието на педагогическия колектив. На преден план се изтъкват само допуснатите грешки, което е неизбежно, когато някой работи. Колегите не са в течение на училищните дела, защото той ги пази в тайна, за да " не му открадне някой идеите". мога да продължавам още. И тоя човек заслужава 1000 лв. заплата? Нека! Ако мога нещо друго да работя, повече не искам да съм учител. отговор Сигнализирай