Пълен контрол: В МВР - Стара Загора са се подслушвали

Ами аз като съм подла ***,мен защо никой не ме закача...Толкова съм долна ***,че чак на мен си правя мастийски номера...Пръв другар ми е Диян Димитров/детската учителка/,но нали съм *** и на него ще му го ту.я отговор Сигнализирай

Предложение първо - МВР да се очисти от всички некадърни, продажни и корумпирани служители, защото нали се сещаш, че всичко започва от МВР, а съда накрая е единствено арбитър, който колкото и да иска да издаде осъдителна присъда, при събрани негодни доказателства или опорочени процесуално-следствени действия, не може да направи нищо друго освен да ви тегли една майна на неконпетентността. И тъй като това на практика е невъзможно, няма да преминавам към точки 2, 3 и пр. Засега ще е така! отговор Сигнализирай

държавността и ако сте такива добри юристи дайте конкретни предложение за вървене в правилната посока за едно по добро правораздаване в интерес на цялото общество,а не да шикалкавите и се криете зад заучените правни понятия. отговор Сигнализирай

Другарю "7554",ако живеехме в "идеален" свят щеше да има 3-*** адвокати и толкова прокурори и съдии.В нашето законодателство всичко е въпрос на тълкования и въпрос на съдебен състав /едно и също нещо в единия състав се потвърждава,а в другия не и обратно/.Ситирайки притчи за краля и мелничаря,нека и аз ти кажа една истинска-навремето/ползвай гугъл/ за грешно отсъдените присъди,съдиите са понасяли това,което са отсъдили.И у нас това което не се купува с пари се купува с много пари,дори и съда!!! отговор Сигнализирай

11.08.10Съдът е опора, не враг на държаватаавтор(и): Труд, прочитания: 1719, коментари: 4Виж галерия12 Не мисля, че има юрист, който да не знае историята за мелничаря от Потсдам. Притежавал този мелничар парче земя, което кралят силно си харесал. Поискал да го купи, но мелничарят отказал. Тогава кралят заявил, че ще му го отнеме със сила. В отговор мелничарят изрича думите, превърнали се в класика: "Да, но ако в Берлин нямаше съд!"Както разбираме, дори в ония времена съдът е стоял по-високо и от кралската воля.Кралят всъщност е само вид държавен орган, който като всеки друг държавен орган е длъжен да се подчини на решението на съда, доколкото именно съдът е основата на държавността. Държавата е държава чрез правото, а правото е право чрез съда. Съдът е говорещият глас на правото. Без съд няма право, което означава, че без съд няма и държава. Това, разбира се, не означава, че критичното отношение към работата на съда е недопустимо. Съдиите са хора и следователно като всички други са способни на грешки, някои от които биват заравяни и в гробищата. Както гражданите, така и другите държавни органи могат да подлагат на критика съдебната администрация, че дори и съдебната политика. Във всички случаи обаче е недопустимо други, несъдебни държавни органи да подлагат на критика собствената дейност на съда, т.е. дали съдът правилно е решил конкретно наказателно, гражданско или административно дело. Всеки опит на който и да е държавен орган да оспорва правилността на един или друг съдебен акт е вече намеса в работата на съда , нарушаване на независимостта на съда, атентат срещу цялата съдебна система. Съдът е съд само доколкото е независим. Независимостта на съда произтича не само от самото понятие за съд (съдът е незаинтересованият трети в спора между двама), но и от конкретната конституционноправна уредба, която му е дадена у нас. Чл. 8 от конституцията установи принципа за разделението на властите, което означава, че всяка от трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната, е независима спрямо останалите две. Всяка от трите власти трябва при това да е не само независима спрямо останалите две, но и, както казва Монтескьо, да ги "възпира", когато те тръгнат да излизат извън предоставените им правомощия. Така държавата защитава самата себе си от гибелни за нея изкушения, които могат да овладеят отделните власти. Съдът следователно осигурява здравословния живот на държавата, а чрез нея и на обществото, доколкото, разбира се, самата държава обслужва обществото. Той е имунната система на държавата.С оглед на изложеното трябва да определим като неприемливо поведението на отговорни представители на изпълнителната власт по повод постановеното от Софийския апелативен съд определение, с което мярката за неотклонение спрямо някои от задържаните по делото на Килърите бе изменена от "задържане под стража" в "подписка". Г-н Борисов си позволи дори да нарече решението на съда провокация спрямо държавата. Не мога, разбира се, да отрека на г-н Бойко Борисов и на г-н Цветан Цветанов правото, което има всеки гражданин - правото да оспорят правилността на даден съдебен акт. (Аз самият не съм се отказал и не мога да се откажа от това право.) Но в случая най-напред стои въпросът дали би било възможно г-н Борисов и г-н Цветанов да се освободят от битието си на отговорни представители на изпълнителната власт, за да се легитимират единствено и само като граждани. Това, ще призная, ми изглежда напълно невъзможно. Стои на второ място и въпросът дали те биха могли да упражнят обоснована критика на един съдебен акт, след като не притежават необходимите правни знания. Това не е укор, това е просто констатация.Запознах се с мотивите по делото на Килърите и мога да кажа, че те се намират на изключително високо професионално равнище. Силно се боя, че нито г-н Борисов, нито г-н Цветанов биха били в състояние да променят и една дума в тях. За съжаление правно необразовани се оказват и длъжностните лица, работили по досъдебното "килърско" производство . Очевидно те още не са успели да разберат какво е това "доказателство", какво е това "доказателствено средство". Доказателствата, уважаеми господа, са факти от обективната действителност, които водят по несъмнен начин до извода, че заподозреният е автор на съответното престъпление. Тези факти трябва при това да са установени по предвидения в НПК начин, т.е. те трябва да са "облечени" в съответни доказателствени средства, каквито са обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите, писмени доказателствени средства и веществени доказателствени средства. По въпросното дело не са представени, оказа се, никакви доказателства, респективно доказателствени средства, които да имат отношение към повдигнатото обвинение. За доказателство е представена психологическа експертиза, която имала била задачата да установи доколко е вероятно единият от обвиняемите да е убиецът по делото. Това издава едно вече несериозно отношение към наказателния процес. Колкото и висока да е посочената от "експертизата" (поставям експертизата в кавички, защото тя всъщност не е никаква експертиза) степен на вероятност някое лице да е убиец, тя няма да има абсолютно никаква процесуална стойност. Във всички случаи тя е само едно мнение. Мнението обаче не е факт, не е следователно доказателство, поради което задължително остава извън вниманието на съда.Негативното отношение към въпросния съд позволи да се преминат и други непозволени граници. Да се предадат материалите по делото на Килърите на ФБР и Европол, е обида за суверенитета на държавата ни. Колкото и да са приятелски тези служби - става въпрос за вътрешнодържавен проблем. При това решен. Обидно е за нас самите. отговор Сигнализирай