Доган почита събор-митинга край Демир баба текке

Това е само началото на постепенната трансформация на Неврокоп отхристиянски в мюсюлмански град, която в по-нататъшния си ход изглежда така:през 1517 г. в града има 319 християнски и 167 мюсюлмански домакинства100;през 1529 г. християните нараснали на 381 домакинства, а мюсюлманите на219101; през 1569 г. мюсюлманските домакинства вече са 318, а християнските саспаднали на 186102. Изследвачите са на мнение, че това развитие е последица отизвестен приток на тюркомюсюлмани към града и от постепенно преминаване наневрокопските християни в исляма. Само в регистрацията от 1569 г. 14% отгражданите мюсюлмани са отбелязани като конвертити от първо поколение. През70-те години на века Неврокоп изглежда вече като напълно изграден ислямскицентър с 13 мюсюлмански махали (срещу 6 християнски), 3 джамии и 7месджида103, в които служели 12 имами и 14 мюеззини104... Прехвърляме се в1723 г., за да заварим ислямската инфраструктура на каза Неврокоп в следниявид: джамии 50, месджиди 36. В същото време тамошните християни разпо-лагали с двамина свещеници за града и всичките си села105.Когато се изследват причините от религиозно естество, не бива да се изпускаролята на мюсюлманското мисионерство, представено от дервишкия ислям. ЕвлияЧелеби описва Неврокоп като град с много текета, което ще рече, че ислямскиятмистицизъм бил добре застъпен в района. Особено голяма ще да е била ролята наордените с изявена езотерична практика, просъществували в Неврокопско доначалото на ХХ век106. Техният мистичен ритуал e по-привлекателен, в него имапрактичен подход към хората подхранва надеждите им за непосредствен контакт с отвъдното, изцелява, обещава спасение още през земния живот. Ислям-ската ортодоксия е свързана с множество забрани, а мистичните школи са склон-ни към абсорбиране на отделни елементи от други конфесии, тъй като за тяхПътят към Божественото откровение е един за всички хора. Можем само да сипредставим въздействието на такова дервишко теке върху някое християнскосело в близост, особено ако шейхът владее и прилага магични практики,предпазва от болести, изцелява, предсказва... А как да оценим друго едноинтересно явление от този порядък: в казата Неврокоп живеели много сеиди.Нека накратко обясня кои са те. Твърди се, че произхождали от потомствотона самия Пророк Мохамед; титлата сеид носели потомците на Мохамедовия внукХюсеин, а потомството на другия внук Хасан титлата шериф. Сеидите ишерифите се пръснали с времето по целия мюсюлмански свят и където сепоявели, единоверците им се отнасяли към тях като към свети хора. Еднаанглийска изследователка дори сравнява техните функции и влияние в мюсюл-манското общество с тези на християнската църква в средновековна Европа107.По-точно би било да се каже, че в обществения живот те се изявявали каторелигиозни лидери и учители (мюдерриси) и били предпочитани кадри засъдебно-религиозната система. След смъртта си някои от тях били обявявани засветци, а гробовете им ставали място за поклонение. Вярвало се, че сеидитеможели да вършат чудеса и че притежавали лечителски способности.В ислямския свят сеиди и шерифи се радвали на доста привилегии и затовабила създадена специална служба, която следяла за тяхното родословие и принужда трябвало да доказва принадлежността на дадено лице към потомството наПророка. Тази служба била ръководена от висш държавен администратор,наричан накиб юл-ешраф. При османците неговото ведомство имало разклонениявъв всички провинции на огромната държава.От подробен регистър на населението в каза Неврокоп научаваме, че вначалото на ХVIII век в района имало 51 сеиди с доказана достоверност напроизхода, от които 12 в градските махали, а останалите били пръснати из селата.И още нещо прелюбопитно: в с. Елис (дн. Охирон, ном Драма, Гърция) техниятброй бил 18 (!), а към тях трябва да добавим и 5 жени с титлата шерифе (ж. р. отшериф)108. За това селище не разполагаме с други данни, освен тези от регистъра,които го представят като изцяло мюсюлманско с 82 фамилии. У В. Кънчов селотое представено с 280 домакинства българи християни и 730 домакинства турци.Българските домакинства от Статистиката на Кънчов се появили в селото в по-късно време, а старото българохристиянско население (името на селището под-сказва неговата предишна етнохарактеристика) вероятно било претопено или пъкпропъдено от настанилия се в този край сеидски клан. Присъствието на толковамного свети хора в Неврокопско със сигурност оказвало влияние върху процеса наконфесионалните трансформации в казата, разширявайки ефекта от въздействие-то на ислямската религиозна матрица върху християнското културно пространст-во. Така сред факторите на ислямизацията в този район се явява още един, койтоспоред понятийния апарат на доскорошните изследвания би трябвало да бъдеI n g r a m s, D. A Survey of Social and Economic Conditions in the Aden Protectorate.Eritrea, 1949, p. 49.BOA, Mevkufat Kalemi 2873, fol. 3839.78 определен като "религиозна пропаганда". Но и от най-общото описание насеидите се вижда, че техните функции и обществено влияние далеч надхвърлялиролята на "проводници на исляма", каквато може да се припише на тюркменитеколонизатори.Ала всъщност нашият метод е свързан и на този етап най-пряко зависи отсведенията в османската документация, а там най-често се натъкваме върхудействието на икономическия фактор. Той създавал мотивацията у ислямскитеконвертити, обстоятелство, което напоследък привлича вниманието на все повечеизследвачи109. Прочее действието на икономическия фактор като мотив за преми-наване в исляма засега добре обяснява стабилния по своите темпове и продъл-жителен във времето процес на индивидуална ислямизация. Нека в този порядъкна мисли си спомним за твърденията на гръцкото духовенство, че българите се"потурчили", за да се отърват от данъка джизие110.Безспорно фискалните облекчения били сериозен мотив, още повече че саналице сведения за освобождаване на новите мюсюлмани в някои райони и отпоземлен данък испенче, тъкмо както твърдят някои автори, за насърчаване наислямизационния процес111. Не по-малко значение обаче имала социалнатамотивация. Приемането на исляма издигало обществения статут на конвертитаедно стъпало по-нагоре, той се превръщал от християнска в мюсюлманска рая.Новият мюсюлманин вече имал предимство в отношенията с администрацията,спестявал си ред неудобства на битието, отредено за християнската рая. Освентова битността на мюсюлманин правела възможна прекатегоризацията от рая васкери (т. нар. класа на военните), при което отпадало плащането на раетскиданъци. Това не било имагинерна, а напълно реална възможност, чудеснопредставена в подробния регистър на каза Неврокоп от 1723 г., откъдето са иследните примери: в с. Мусомище имало 30 еничери от 78 мюсюлманскидомакинства; в с. Копривлен 20 еничери от 52 мюсюлмански домакинства; в с.Ляльово 12 от 51 и т. н.112 Забележителното в случая е, че тези еничери не билинабирани по силата на девширмето, което се доказва от мюсюлманските имбащини имена. Изключено е също така това да са столични бойци, синове наеничери, изпратени на провинциална гарнизонна служба тогава нямаше дапопаднат в опис на селското население в казата. Неврокопските еничери може биповтарят известното "босненско изключение" султан Мехмед II непосред-ствено след завладяването на Босна разрешил в корпуса да постъпват исюннетлии, сиреч *** младежи, синове на приелите наскоро ислямабосненци113.Срв. L o r y, H. W. Changes in the Fifteenth-Century Ottoman Peasant Taxation: The CaseStudy of Radilofo. In: Continuity and Change in Late Byzantine and Early Ottoman Society.The University of Birmingham, 1986, 2931. Всъщност еничерството може да се тълкува едновременно като причина имотив за ислямизация в зависимост от конкретната ситуация в османскатадържава. За причина то може да бъде прието в първите векове от съществуванетона корпуса, когато християнските деца насила били отделяни от технитесемейства начин за масово "производство" на мюсюлмани пряко волята нахристиянската рая в Империята. Като мотив за приемането на ислямаеничерството се налага след прекратяване на системата девширме някъде къмкрая на ХVII век. Това е свързано с едно интересно явление, което тепърваподлежи на изясняване от османистите. Напоследък вниманието на изследвачитебе привлечено от т. нар. молби за доброволно приемане на исляма, които иматедна много интересна особеност процесът, който отразяват тези документи,набира скорост и се масовизира от края на ХVII век нататък114. В досегашнитеизследвания акцентът падаше преди всичко върху социално-икономическитефактори, обусловили този вид прозелитизъм, които в османските условияизиграли ролята на косвен натиск върху християнството за преминаване висляма115. Ала причините се оказват и от съвсем друго естество: много хораизтъкват като мотив за смяна на вярата си стремежа към място в еничерскитередове. Изглежда, че в този период желанието сред част от християнската рая дапопадне сред султановите "хранени хора" било голямо, щом се срещат случаикато този на един българин от Карлово, който, бързайки да попадне средправоверните, собственоръчно се обрязал116. Дали е случайна масовата поява натия "молби" тъкмо когато интензивността на девширмето почнала да спада това е въпрос, който все още очаква конкретен отговор. В същото време трябва дасе съгласим, че дори след като събирането на момчета било преустановено,кадровият потенциал на еничерството не намалял; той бил подхранван отсиновете на еничерите и още от многобройните случаи на доброволни единичнипомюсюлманчвания като морално-психологическо следствие от тривековнотодействие на системата девширме. Оказва се, че сериозно присъствие в еничер-ските редове имали и неврокопските българомюсюлмани.Прекатегоризацията на неврокопските помаци в аскери носела материалнаизгода не само под формата на фискални облекчения. Преминаването на технитебащи и деди към исляма в един по-ранен период разкрило след време възмож-ности пред следващите поколения за включване в редовете на платенатаеничерска армия по време, когато в Империята събирането на християнскимомчета за нуждите на корпуса било вече прекратено. Еничерското паричновъзнаграждение било от голямо значение за бюджета на неврокопчанина, живеещв не особено благоприятна за стопанска дейност природна среда. А когато към(***). Отговорността за това носел главният лекар на султанския сарай, койтоучаствал в комисията по приемането на наборите.Вж. Османски извори за историята на ислямизационните процеси..., с. 100 сл.Вж. напр. В е л к о в, А., Е. Р а д у ш е в. Османски архивни държавни документи заислямизационните процеси на Балканите ХIVХIХ в. В: Проблеми на развитието набългарската народност и нация. С., БАН, 1988, 5773. Опит за по-широко разглеждане нафеномена направи А. Желязкова. Вж. Ж е л я з к о в а, А. Разпространение на исляма взападнобалканските земи под османска власт ХVХVIII в. С., БАН, 1990.НБКМ, Ор. отд., ф. 1А, а.е. 57 370; вж. също Османски извори за ислямизационнитепроцеси..., с. 205.80 държавната плата се добавят фискалните облекчения и гарантираните отдържавата привилегии в стопанската дейност, ще видим, че всъщност еничер-ското съсловие формирало обществения елит на казата. Така неврокопскитееничери служели за пример на своите земляци, колко е добре на този свят да симюсюлманин, и то на държавна служба. По такъв начин еничерството продължи-ло да играе роля в ислямизацията и след прекратяване на девширмето. Средописаните неврокопски еничери тук-там се срещат и бойци с фамилното имеАбдуллах (първо поколение конвертити), което подсказва, че еничерските приви-легии били достатъчен мотив за някои местни християни да минат в ислямавъпреки опасностите на военната служба.В този порядък на изложение непременно трябва да се изтъкне един факт,останал досега незабелязан, по-скоро премълчаван, в българската османистика:поголовният данък джизие, платим само от християните в османската държава,бил събиран главно от еничери117. Тази дейност носела големи парични облаги отзлоупотреби във фискалната дейност, но по-важен тук е психологическият ефектвърху платеца на данък, предназначен само за "неверници", когато като събирачму се представял негов бивш единоверец, а твърде често и земляк. Един малъкпример от историята на джизието, отнасящ се конкретно за Неврокопскияданъчен район: неврокопският списък на платците за 16001601 г. напримерпопаднал у еничери, произхождащи от самия Неврокоп и съседните райони, коетосъвсем не е случайно ефектът от дейността е много по-голям, когато се позна-ват местните условия. На място, в самия фискален район, към събирането наданъка бил кооптиран еничерът Коруджу Баки бей, жител на града. Той от своястрана пък бил човек на дефтердаря на дунавските области Абдюлбакиефенди118...Още доста подробности от ежедневието на Неврокопско в интересуващия ниаспект може да бъдат извлечени от османския кадастър. Колкото повечеразширяваме познанията си за миналото на българските земи под османска власт,толкова повече ще се доближаваме до съставянето на подробна история насоциалните, етнодемографските и конфесионалните процеси, без да можем,разбира се, да заявим някога, че сме постигнали всеобхватност в изводите си.Налага се обаче да се отчете, че в етнорелигиозен смисъл Неврокопско (авсъщност Централните и Западните Родопи) се явява "особен случай", тъй катопри, общо взето, сходна съвкупност от социално-икономически и политическифактори други райони на българското пространство разкриват съвсем различносъстояние на интересуващите ни феномени. Това още повече налага обединяванеНай-лесно читателят ще се убеди, като разтвори Извори за българската история. Т. 26.С., 1986. Там ще види, че от ХVI век нататък най-значителният приход на държавата джизието, бил събиран от хора от еничерското съсловие.НБКМ, Ор. отд., ф. 6А, а. е. 790, л. 2б. Самият Абдюлбаки ефенди е интересна фигура.Християнско момче от Одрин, той бил забран за еничерския корпус, но попаднал вдворцовите школи. Кариерата му потръгнала след като бил назначен в централнотофинансово ведомство (Дефтерхане). Службата в различните отдели го отвела довърховете на финансовата йерархия дунавски дефтердар и накрая баш дефтердар,който пост заемал на три пъти. Абдюлбаки участвал и в дворцовите борби по време наполитическата криза около ликвидирането на султан Осман II той се оказал един отнабелязаните за премахване висши държавници, но успял да се отърве.81 усилията на историци, етнолози и социолози към позитивни изследвания на т.нар. помашки въпрос. Благоприятна ситуация пред изкушените изследвачипредлагат Централните и Западните Родопи не само с новопридобитите османскиизвори. Съвременната цивилизация не е успяла да заличи всички следи наотминалите времена върху българомюсюлманската общност в този регион. Вголяма степен това се дължи на сложната историческа съдба на хората, особенопрез последните 30-ина години, което ги е направило изключително чувствителнии недоверчиви към външни въздействия. Така в много отношения те са сесъхранили като един вид жив музей, чиято "експозиция" следва старателно иделикатно да бъде изучавана не само с оглед на минали събития, а и на бъдещето.Неудачите на предходниците не обричат непременно на неуспех днешното иследващите поколения. Дори само заради това усилията си заслужават.* * *С това моето изложение можеше и да приключи, но реших, че то щеизглежда по-убедително, ако предложа на читателското внимание една малка частот новопридобития османски изворов материал за някогашната каза Неврокоп,обработен в последно време от автора на настоящите редове. По-долу сапредставени три подробни описания на с. Вълкосел, извлечени от османскиданъчни регистри от последната четвърт на ХV, първата половина на ХVI иначалото на ХVIII век. Селището не е избрано заради някаква изключителност напротеклите в него етнорелигиозни процеси то напълно се вписва в хода напроследените дотук тенденции. Вълкосел привлече вниманието ми по време натеренни проучвания през м. август 1994 г. Разположено е на юг от Неврокопскатакотловина в началото на областта Чеч, близо до р. Бистрица ляв приток наМеста. Край него е минавал пътят от Драма за Неврокоп по коритото на Места.От този главен път се отделял друг, който, минавайки източно от селото по едноот билата на Дабраш, продължавал на север към Сатовча и оттам през Батак къмТракийската низина. Това местоположение на Вълкосел определяло и неговатамноголюдност тя личи добре в документите по-долу. Като правило околоминалото на такива големи села почти винаги е изграден митологичен комплекс,който трябва да обясни събития със съдбовно значение за битието напоколенията; в представите на българите християни от района такова събитие е"помохамеданчването" на техни земляци. Преминаването на вълкоселци къмисляма се обяснява със следния мит: селото било от две махали едната приелаисляма под натиска на завоевателите, другата първоначално устояла. Черкватаостанала в "помохамеданчената" махала и между съселяните християни имюсюлмани започнали разправии новите последователи на Мохамед недопускали християните до храма, за да се черкуват. Конфликтът се разраснал и вселото пристигнала потеря да довърши "помохамеданчването". Християнскатамахала под ръководството на двамината дядо Вълкови синове се противяла, нокогато главатарят наредил да се напали пещ и който не желае да станемюсюлманин, да скочи в огъня, хората се стъписали. Двамата братя дали пример82 на своите хора и се хвърлили в пещта, ала "изплашените селяни били принуденида приемат исляма"119.Представените по-долу документи разчупват митологемата, разкривайкилогиката на процеса, определена от конкретните исторически обстоятелства. Даси зададем обаче въпроса: ако българските историци разполагаха още предивреме с османски извори в тази достатъчност, с която има възможност да работиднешното поколение изследвачи, щеше ли да се създаде мътната смес отмитология и исторически емоции, предизвикала в крайна сметка политическидействия и обществени реакции с траен негативен резултат? Въпросът може даизглежда наивен най-малкото заради това, че отрицателният отговор всъщностразкрива една невъзможна вече алтернатива на събития, които днес дружнопорицаваме. Конкретно за Вълкосел въпросните събития са донесли на хоратаследното: по време на смяната на имената на родопските българомюсюлмани(първия етап на т. нар. възродителен процес, протекъл през 70-те години)"отговорните фактори" вкарали в гробището на селото булдозер, за да го изчистиот мюсюлманските надгробия, много от които изработени преди близо два века вдуха на тогавашната ислямска каменоделска и епиграфска традиция. Населениетоуспяло да събере и съхрани част от паметниците в двора на по-малката джамия неугледна постройка, намираща се в края на селото. Голямата джамия, строена вначалото на ХIХ век, била съборена по време на втората вълна на възродителнияпроцес пак с булдозер. Сега хората са издигнали нова джамия на мястото насъборената (през 1994 г. все още не беше довършена), в чийто градеж преобладавабетонът изглежда, в яките бетонни зидове те са вградили желанието и волятаси събитията отпреди 20 години да не се повтарят повече.Сред част от по-младите хора, интересуващи се от миналото на своя край исъдбата на населението му, е пуснал корени митът, че техните деди се настанили вРодопите вече като мюсюлмани някъде през ХIХII век. Като доказателство тесочат надгробните паметници, върху които е вписана дата по мюсюлманскотолетоброене (Хиджра). Така например надгробие от 1160 г. по Хиджра севъзприма като положено през ХII в., "време далеч преди появата на османците понашите места" отбелязват хората. А в конкретния случай става дума за 1747 г.Това е един наивен начин да се отхвърли натрапваната идея за проведенинасилствени акции за "помохамеданчване", срещу които дедите на тези хора неустояли... Освен всичко друго, днешните потомци са наясно, че фикцията заислямизационен апокалипсис се превърна в идеологема, положена в основите напорочните политически действия от 70-те и 80-те години, чиито поражения, уви,все още не са изживени.Предлагайки превод на османски документи за миналото на село Вълкосел,нямам намерение да разкривам т. нар. "историческа истина", използвана доскороза избистряне на "замъглените представи за различия между "верско" и"народностно"120... Тъкмо обратното бих искал старите текстове да покажатестествения ход на сложни исторически процеси, чието осмисляне следва най-сетне да се измъкне от сянката на митологията, историческите емоции ипредубеждения. 883 г. / 4.IV.1478 24.III.1479 г.Сигн.: BOA, TD 7, fol. 288289Село Вълкосел, спада към [нахия] Калоян121.Мюсюлмани:Хъдър, Касъм, Али син на КарагьозНеверници:Гьорко; Вълко [син на] Гьорко; Райко, син на Вълко; Гьорго [синна] Беро; Тодор брат на Йорго; Димитри [син на] Василко; Гьорго,брат на Димитри; Бончо, брат на Димитри; Милко поп; Райко, неговсин; Тодор, брат на Димитри; Васил поп; Васил, син на Доброслав;Милко, син на Васил; Стайко [син на] Чутур; Балика; Балико [син на]Крайо; Гьорго, син на Балико; Тодор, син на Балико; Тодор [син на]Добрика; Яника, негов брат; Гьорго [син на] Добрине; Райко [син на]Радослав; Милко [син на] Тодор; Тодор соколар; Йорго [син на] Койо;Койо [син на] Ангело; Петко соколар; Койо соколар; Илко соколар;Мирчо [син на] Диман; Димо [син на] Стайко; Станко, брат на Димо;Рад, брат на Станко; Гьорган [син на] Станислав; Русин, негов брат;Влад, брат на Йорган; Милко [син на] Петро; Рад, брат на Петро;Стайко [син на] Димо; Илко, син на Коста; Радослав [син на] Грозьо;Милко, брат на Радослав; Стайко [син на] Грозьо; Койо, син наБратослав; Братослав [син на] Койо; Райко [син на] Кукуде; Радослав,син на Стайко; Янко, брат на Радослав; Грозьо, негов брат; Стайко, синна Димитри; Гьорго [син на] Стайко; Гьорго [син на] Найчо; Койо,брат на Стойко; Станчо, брат на Койко; Витан; Йорго, негов син;Петко [син на] Витан; Димитри, син на Велко; Стойко, син на Мичо;Дойко [син на] Братован; Мичо, син на Димитри; Новак; Никола, синна Новак; Стамат, син на Дойко; Марин, син на Дойко; Мичо, син наРадован; Бойко [син на] Бодур; Славко, брат на Бойко; Владислав [синна] Гьорго; Тодор [син на] Стайко; Влайко [син на] Братойо; Милко,син на поп Димитри; Никола [син на] Гьорго; поп Димитри; Тодор[син на] Йоргица; Димо, син на Белико; вдовица Дойна; вдовицаДонче; вдовица Райка; вдовицата на Момчил; друга вдовица Райка;вдовицата на Радослав; вдовицата на Братоля; вдовицата на Банче;[друга] вдовица Райка; Никуле, син на поп Димитри.[Данъци върху селскостопанската продукция: пшеница, ръж, сено,пашкули, грозде, лен, леща, орехи, плодове, мед, данък сватбарина,данък върху прасетата и приходи от две воденици]122.В регистрациите от началото на ХVI век нататък тази нахия вече не се споменава. Тя 29 шабан 930 18 шеввал 943 г. / 2.VII.1524 30.III.1537 г.Сигн.: BOA, TD 403, fol. 555558Село Вълкосел, спада към Неврокоп.Мюсюлмани:Яхия деде, чифт123; Баязид Мустафа, чифт; Хъдър Иляс,чифт; Хамза Иляс, чифт; Исхак Шабан, чифт; Хъдър Инехан,чифт; Хъдър Ибрахим, чифт; Хамза Мехмед, чифт; ХамзаАбдуллах, чифт; Мустафа Али, чифт; Мехмед Али, чифт;Мустафа Абдуллах, бенак124; Халил Абдуллах, бенак; ИлясАбдуллах, бенак; Мехмед Абдуллах, чифт.Неженени от споменатите [мюсюлмани]:Хамза Абдуллах; Мехмед Абдуллах; Муса Абдуллах; ИлясАбдуллах; Хъдър Абдуллах; Салтък Абдуллах; Мустафа Исхак;Хъдър Мехмед; Ахмед Шабан.Неверници [християни] от споменатото село:Гьоро Никола; Райко Димитри; Петко Белко; Стойо Дончо;Милко Дончо; Димо Мильо; Тодор Станко; Гьоро Тодор; КрайоТодор; Станислав Тодор; Тодор Мильо; Димитри Денчо; СтойоГрозьо; Димитри Никола; Дончо Никола; Мильо Никола; НиколаРайко; Златан Райко; Димо Райко; Койо Милчо; Велчо Тодор;Гьоро Тодор; Станко Гьорго; Гьорго Петко; Крайо Гьорго; РайоВелчо; Петко Велчо; Добрика Тодор; Крайо Миладин; ГьоргоМиладин; Морфо поп; Пано Дельо; Дельо Брезо; Мильо Брезо;Гьорго Брезо; Йован Брезо; Станислав Йован; Димитри Йован;Милош Мильо; Гьорго Тодор; Дельо Дуко; Гюрго Дуко; КиркоГюрго; Коно Гюрго; Гюрго Хубен; Тодор Райко; Йонко Тодор;Манол Тодор; Кирко Влайко; Гюрго Влайко; Гюрган Койо; РадичКойо; Марко Ангел; Димитри Марко; Ангел Марко; Стан Гюрго;Кирко Гюрго; Милко Петко; Никола Петко; Тодор Крайо; РадичМирчо; Стоян Мирчо; Гюрго Филип; Дельо Койо; Милен Тодор;Кирко Тодор; Балика Братул; Тодор Балика; Кирко Крайо; РусинСтанко; Драгош Станко; Дельо Станко; Влад Гюрган; ДельоХриз; Тодор Димо; Йован Милко; Петри Йован; ДоброславПетко; Станко Милко; Радослав Гюрго; Коста Гюрго; ДрагошПетко; Степан Владислав; Стоян Степан; Андро Стайко;Тук и в следващия документ количествата селскостопанска продукция и паричната йравностойност като сума на дължимите от населението данъци не са представени впревода.Лицето притежава земя в количество 1 чифт, което се равнява на площ, подлежаща наобработка с 1 чифт волове. Чифтът възлиза обикновено при добра почва на 6080дьонюма, при средна на 90100 и при слаба на 130150. Дьонюмът се равнява на 40крачки на квадрат, или прибл. 920 м2.Притежател на 1/2 чифт обработваема земя.85 Димитри Стайко; Райко Стайко; Станко Тодор; Радо Тодор;Милко Тодор; Влайко Тодор; Никола Радо; Йован Радослав;Дельо Йован; Дельо Хубен; Йован Рад; Йован Радослав; СтанкоРадо; Грозьо Дабенко; Йован Грозьо; Милчо Вато; Станко Гюрго;Степан Стайко; Марко Милко; Янко Грозьо; Морфо Стайо;Дельо Дайчо; Рад Дайчо; Хубен Дайчо; Райчо Калин; ТодорСтайко; Крайо Дельо; Стойо Димо; Нано Велчо; Йован Гюрган;Тодор Райко; Йован Гюрго; Стойо; Йован Радо; Дайчо Йован;Степан Марко; Койо Гюрго; Тодор Милко; Йован Дельо; НиколаРайко; Станко Никола; Петри Никола; Тодор Дельо; МильоДимо; Йорго Мильо; Коста Илко; Петко Илко; Гюрго Илко;Райко Дельо; Дельо Калин; Крайо Дельо; Стойо Дудо; РайкоБончо; Димитри Бончо; Грозьо Гюрго; Йован Койо; ГюргоМилен; [?]125; Нейко; Тодор Койо; Тодор Диман; Стойо Тодор;Стойо Дельо; Велчо Радослав; Тодор Бончо; вдовица Дончи;вдовица Милчовица; вдовица Рада; вдовица Райковица; вдовицаНейковица; вдовица [?]126; вдовица Яна; вдовицата на Милко;вдовица Груда; вдовица Тодовица; вдовица Беровица; вдовицатана Илия; вдовицата на Добре.Неженени от споменатите [неверници]:Хубен Марко; Милко Милчо; Милко Стойо; БайоСтанислав; Русен Стойо; Велчо Димитри; Радослав Степан; КойоГюрган; Гьорго Степан; Крайо Тодор; Тодор Стамко; МилкоЙован; Брезо Рад; Велчо Йован; Велчо Рад; Бельо Марко; ТодорГюрго; Крайо Русин; [?]127; Стойо; Калин Стойо; Гюрго Кирко;Милко Димо; Димитри Велчо; Тодор Милуш; Нешо Доброслав;Станой Стоян; Добройко Смильо; Велчо Брайо; Стойо Тодор;Димитри Бончо; Велчо Милен; Тодор Никола; Стайко Крайо;Никола Белчо; Добро Никола; Димитри Йорго; Крайо Райко.[Соколари, освободени от плащането на извънредниданъци]: Гюрго Филип; Райко Стайко; Койно Гюрго; ГюргоКойо.[Данъци върху селскостопанската продукция: ръж, ечемик,овес, просо, шира, грозде, зеленчуци, слама, мед, коноп, пашкули,плодове, орехи, леща, сено, данък върху прасетата, данъксватбарина и приходи от воденици].1136 г. / 1.Х.1723 19.IХ.1724 г.Сигн.: BOA, Mevkufat Kalemi 2873, fol. 8687Неразчетено име.Неразчетено име.Неразчетено име.86 Село Вълкосел, 18 [ханета]128.Абдуллах, син на Ахмед. Хатиб129 и имам130 на джамията вспоменатото село, местен131. Притежава берат132; земя на Шабан,син на Мехмед, 1 чифт; Йомер, син на Мустафа. Кайъм133 наджамията в споменатото село, дневно възнаграждение 1 [акче]134.Притежава берат; земя на Дурак, син на Али, 1 чифт; Мехмед,син на Абдуллах, починал, запустяло; земя на Ибрахим, син наМустафа, 1 чифт. Земя на Мехмед, син на Халил. Пенсиониранот корпуса на спахиите135, [...] бьолюк136, дневно възнаграждение8. Притежава берат; Ахмед, син на Мустафа. Кайъм намесджида в споменатото село, дневно възнаграждение 1.Притежава берат; Салих, син на Хамза; Фатма хатун137, дъщеряна хаджи Абу Бекир, вдовица; земя на Мустафа, син на Иляс, 1чифт. Али, син на Мехмед; земя на Али, син на Йомер, 1 чифт,еничер; Мехмед, син на Абдуллах; Кериме хатун, дъщеря наАли, вдовица; Ахмед, син на Абдуллах, починал, разрушено; земяна Мусли, син на Абдуллах, 1 чифт. Али, син на Абдуллах; земяна Мехмед, син на Ибрахим, 1 чифт. От корпуса на спахиите, 5-ибьолюк, дневно възнаграждение 26; Абдулкадир, син на [...]138,починал, разрушено; Абди, син на Абдуллах, починал, запустяло;земя на Мехмед, син на Абдуллах, 1 чифт; Хасан, син на [...]139.Фатма, дъщеря на [...]140, вдовица; Дурак, син на [...]141, починал,разрушено; земя на Мустафа, син на Йомер, 1 чифт. От корпусаДанъчна единица, обхващаща различен брой платци. В случая ханетата саопределени за събирането на данъка авариз. Описано е цялото население на селището,като от категорията на данъкоплатците е изкарано т. нар. нераетско население. Вж. същобел. 146.Мюсюлмански проповедник.Мюсюлмански духовен служител, ръководещ изпълнението но религиозната служба вджамиите.Вероятно този служител на ислямския култ бил местен човек от селото, за разлика отостаналите селища в казата, в които религиозните кадри идвали от други части надържавата.Султанска грамота, удостоверяваща правото за заемане на някаква служба, събиранена данъци, владеене на поземлени участъци и други подобни.Длъжностно лице, което се грижи за вътрешния ред и чистотата в джамията.По-нататък всички суми са дадени в акчета.Един от корпусите на платената султанска гвардия, наричана алтъ бьолюк халкъ(шестте полка). Наименованията на отделните корпуси били: сипах, силяхдар;улюфеджиян-и йемин и улюфеджиян-и йесар (платена конница ляво и дясно крило);гуреба-и йемин и гуреба-и йесар (чуждестранна наемна конница ляво и дясно крило).Съставът на алтъ бьолюк халкъ бил попълван от еничерските оджаци.Не е вписан номера на бьолюка.В смисъл на госпожа.Не е вписано име.Не е вписано име.Не е вписано име.Не е вписано име.87 на спахиите, 5-и бьолюк, дневно възнаграждение 23; Йомер, синна Мехмед; земя на Салих, син на Ахмед, 1 чифт; друга Фатма,дъщеря на Али, вдовица. Хюсеин, син на Хъдър, починал,разрушено; Мехмед, син на Уруч; земя на Хюсеин, син наМехмед, 1 чифт. От корпуса на спахиите, 10-и бьолюк, дневновъзнаграждение 10; Ханъм хатун, дъщеря на Мустафа, вдовица;земя на Мехмед, син на Осман, 1 чифт; Мустафа, син на Мехмед.Друга Фатма хатун, дъщеря на Искендер, вдовица; земя наРеджеб, син на Ахмед, 1 чифт; Абдуллах, син на Хасан, починал,запустяло; земя на Дервиш, син на Абдуллах, 1 чифт, еничер;земя на Али, син на Йомер, 1 чифт, спахия на тимар. Касъм, синна Бали, забегнал; Хатидже, дъщеря на Хасан, вдовица; земя наМустафа, син на Мехмед, 1 чифт; Емине хатун, дъщеря на Уруч,вдовица; Курд, син на Хюсеин, починал, запустяло; земя наАхмед, син на Мустафа, 1 чифт, еничер. Рабия хатун, дъщеря наАли, вдовица; Мустафа, син на [...]142, починал, разрушено; Айше,дъщеря на Хасан, вдовица; Хасан, син на Ахмед; Кериме хатун,дъщеря на Абдуллах, вдовица; земя на Ибрахим, син на АбуБекир, 1 чифт. Кериме, дъщеря на Шабан, вдовица; Айше,дъщеря на Хюсеин, вдовица; Рамазан, син на [...]143, починал,разрушено; земя на Хасан, син на Хюсеин, 1 чифт, еничер; земяна Мустафа, син на Ахмед, 1 чифт. Хатидже, дъщеря наМустафа, вдовица; Мустафа, син на Абдуллах; земя на Мехмед,син на Ахмед от Русчук, 1 чифт. От корпуса на спахиите, 162-рибьолюк, дневно възнаграждение 20; Рабия хатун, дъщеря на Али,вдовица; земя на Мехмед, син на Шабан, 1 чифт. Мериме хатун,дъщеря на Али, вдовица; друга Мериме хатун, дъщеря на Али,вдовица; Абдуллах, син на [...]144; Абдюлбаки, син на Хасан,починал, запустяло; Мехмед, син на Шабан; Салиха, дъщеря наМехмед, вдовица. Хюсеин, син на [...]145, починал, разрушено;Мехмед, син на Халил, починал, запустяло.Брой: 70 душиОбработваема земя: 23 чифта ВдовициЕничериЗабегналиБрой на мюсюлманската рая:Брой Брой14716 12чифт 13Това е броят на раята, която не притежава земя. отговор Сигнализирай

Халал да ти е-Щтом се обичате-вземете се! отговор Сигнализирай

Бъди горд българин-а не ***!!!! отговор Сигнализирай

"Време разделно" е роман от Антон Дончев, написан през 1964 г. По това време авторът е в "христовата възраст" (33 г.) и създава творбата си само за 45 дни. Романът се счита за едно от най-значимите произведения на бългаската литература на 20-ти век, като е включен и в програмите по славянски филологии на множество университети. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. Първата част на филма - "Време на насилие" пресъздава събитията от втората половина на 17-ти век - 1668 г. отговор Сигнализирай

аз от турчетата съм доволен.... на мен свършиха добра работа....измазаха.... и изчистиха всичкия ***, а и за пари ...ще почакат..... иначе.... дърво некастрено.... отговор Сигнализирай