Камата: Twitter и Facebook? Какво пък е това?

Сьщо за голям умник смятам и стария Пенев---но тои никога няма да стигне Стоичков . отговор Сигнализирай

Absoliutno spodeliam kazanoto ot 148. Problemat na Stoichkov e, che toi nikoga dosega ne shvana tova. Gospod mu dal talant da e futbolist, imal i shansa za uspehite si v sporta, no za povechee prosto ne stava, propussnal e vremeto da se obrazova v obshtuvaneeto s horata chrez govor. Avtora na komentara 145 si e napravil truda da ni podnese mnogo informatzia za nego, da mu blagodarim, no tova ne promenia rezila naa Stoichkov veche ne vednaj. Pomnim iztzepkite mu. Taka shte si kara kamata! отговор Сигнализирай

Тоя в Пловдив..там..рита стана...професор у Бацилоната...голем наш ....стана в Испанско...Викам му:Ице...ай наште ся да вкарат...беха много добри у ....па той вкара...*** Кройф голям треньор..и тоз нападател...Златна топка.......нататък не се чете-/бележка на редактора/ отговор Сигнализирай

Христо Стоичков Стоичков, известен още като Камата, е български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Той е един от най-успелите български футболисти, носител на най-престижните футболни награди (Златна обувка, Златна топка), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994.Христо Стоичков е трикратен шампион на България, петкратен шампион на Испания.Съдържание [скриване] 1 Биография 1.1 Ранни години 1.2 ЦСКА, Златна обувка, дебют за трикольорите 1.3 Трансфер в Барселона 1.4 Световни финали 1994, спечелване на Златната топка 1.5 Трансфер в Парма, години под ръководството на Ван Гаал 1.6 Завръщане в ЦСКА 1.7 Кариера в САЩ 1.8 Състезателна кариера 1.9 Успехи 1.9.1 С Национален футболен отбор на България 1.9.2 С ЦСКА 1.9.3 С ФК Барселона 1.9.4 С Парма 1.9.5 С Ал Насър 1.9.6 С Кашива Рейсол 1.9.7 С Чикаго Файър 1.10 Индивидуални награди 2 Треньорска кариера 3 Противоречия 3.1 Доктор хонорис кауза на Пловдивски университет 4 Източници 5 Външни препраткиБиография [редактиране]Ранни години [редактиране]Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив). Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс.След добрите мачове които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичният гранд ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава отромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.ЦСКА, Златна обувка, дебют за трикольорите [редактиране]Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу *** на Белгия.През сезон 1989/90 печели приза Златна обувка за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.Трансфер в Барселона [редактиране]Заради доброто си представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година.С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви завършващи с гол остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.Световни финали 1994, спечелване на Златната топка [редактиране]Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 година. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българският футбол.През лятото на 1994 година, националния отбор губи в първия си мач от груповата фаза с 0-3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи, които ги довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.През същата година, френското футболно списание Франс Футбол го поставя на 1-во място в своята годишна класация, печелейки по този начин най-желаната и престижна футболна награда в света - Златната топка.Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).Трансфер в Парма, години под ръководството на Ван Гаал [редактиране]Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньора Йохан Кройф напуска *** а на негово място идва друг холандец - Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков започва да губи все по-често титулярното място в екипа.Това през 1995 година кара Христо да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион Енио Тардини в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.Завръщане в ЦСКА [редактиране]През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.Кариера в САЩ [редактиране]През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.През лятото на 2007 дава интервю за сп. Макс, което става повод за негодувание сред футболната общественост. В него той прави някои скандални изказвания: Всичко това е инсинуация на нашите прости журналисти. Проста, проста тъпотия. За това, когато ги набият, и така се изкефвам... направо ми става кеф. Имат синдикат на журналистите и се защитават. От кое? От гаргите. Само тормоз за такива ***. Тормоз. И някакъв, където беше писал за Димитър Пенев... Е, какъв е Димитър Пенев един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев. Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор. През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.Състезателна кариера [редактиране]Златната топка връчена на Христо Стоичков, 1994Фланелката на Христо Стоичков с подпис и пожелание в музея на ФК БарселонаБутонките с които Стоичков е вкарал своя гол 100 за БарселонаКариерата на Христо Стоичков като футболист: Марица (Пловдив) 1981/пролет; 1 мач, 0 гола Завод Юрий Гагарин (Пловдив) 1981/82; 16 мача, 3 гола Хеброс (Харманли) 1982/83; 11 мача, 4 гола Хеброс (Харманли) 1983/84; 21 мача, 10 гола ЦСКА (София) 1984/85; 11 мача, 1 гол ЦСКА (София) 1985/86; наказан УСМ (Пловдив) 1986/пролет; 1 мач, 0 гола ЦСКА (София) 1986/87; 25 мача, 6 гола ЦСКА (София) 1987/88; 27 мача, 14 гола ЦСКА (София) 1988/89; 26 мача, 23 гола ЦСКА (София) 1989/90; 30 мача, 38 гола Барселона (Барселона, Испания) 1990/91; 24 мача, 14 гола Барселона (Барселона, Испания) 1991/92; 32 мача, 17 гола Барселона (Барселона, Испания) 1992/93; 34 мача, 20 гола Барселона (Барселона, Испания) 1993/94; 34 мача, 16 гола Барселона (Барселона, Испания) 1994/95; 27 мача, 9 гола Парма (Италия) 1995/96; 23 мача, 5 гола Барселона (Барселона, Испания) 1996/97, 22 мача, 7 гола Барселона (Барселона, Испания) 1997/98, 4 мача, 0 гола ЦСКА (София) 1998/пролет; 4 мача, 1 гол Ал Насър (Саудитска Арабия) 1998/пролет; 2 мача, 1 гол (за Купата на Азия) Кашива Рейсол (Япония) 1998/99; 28 мача, 13 гола (12/5, 16/8) Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2000; 18 мача, 12 гола Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2001; 17 мача, 10 гола Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2002; 16 мача, 6 гола Ди Си Юнайтед (Вашингтон,САЩ) 2003; 21 мача 5 гола За Купата на България има 27 мача и 10 гола. За КЕШ има 34 мача (27 за Барселона и 7 за ЦСКА) и 17 гола (14 за Барселона и 3 за ЦСКА). За КНК има 30 мача (17 за Барселона, 8 за ЦСКА и 5 за Парма) и 16 гола (7 за Барселона, 7 за ЦСКА и 2 за Парма). За УЕФА има 2 мача за ЦСКА. За Суперкупата на Европа има 2 мача и 1 гол за Барселона. За Междуконтиненталната купа има 1 мач и 1 гол за Барселона. За Купата на Испания има 23 мача и 6 гола. За Суперкупата на Испания има 10 мача и 6 гола. За Купата на Италия има 1 мач. За Суперкупата на Италия има 1 мач.Общо има 606 мача и 292 гола в кариерата си !Успехи [редактиране]С Национален футболен отбор на България [редактиране] Бронзови медали Четвърто място на FIFA World Cup USA'94 .С ЦСКА [редактиране] Шампионска титла на България 3 (1987, 1989 и 1990). Купа на България 4 (1985, 1987, 1988 и 1989). Суперкупа на България 1 (1989). Голмайстор на България 1989 г. 23 гола 1990 г. 38 гола КНК 1989 г. Полуфинал 1989 г. Голмайстор със 7 гола 1990 г. Златна обувка на Франс футбол 38 голаС ФК Барселона [редактиране] Титла на Испания 5 (1991, 1992, 1993, 1994 и 1998). КЕШ 1 (1992). Суперкупа на Европа 1 (1992). Суперкупа на Испания 4 (1991, 1992, 1994 и 1996). Кралска купа на Испания - 1 (1997). КНК - 1 (1997).С Парма [редактиране] Суперкупа на Италия - финалист (1995).С Ал Насър [редактиране] КНК на Азия - 1 (1998).С Кашива Рейсол [редактиране] Купа на Япония - 1 (1999).С Чикаго Файър [редактиране] Купа на САЩ 1 (2000).Индивидуални награди [редактиране] 1989 г. Футболист номер 1 на България 1989 г. Голмайстор на КНК 1990 г. Златна обувка (Голмайстор на Европа) 1990 г. Футболист номер 1 на България 1991 г. Футболист номер 1 на България 1992 г. Сребърна топка на Франс футбол 1992 г. Златен онз на Онз Мондиал 1992 г. Футболист номер 1 на България 1994 г. Златна топка на Франс футбол 1994 г. Голмайстор на СП САЩ'94 с шест гола 1994 г. Сребърен онз на Онз Мондиал 1994 г. Бронзова топка за играч от СП САЩ'94 1994 г. Спортист номер 1 на Балканите 1994 г. Спортист номер 1 на България 1994 г. Футболист номер 1 на България 2007 г. - "Златен крак" и Най-велик футболист на БългарияТреньорска кариера [редактиране] На 15 юли 2004 г. Христо Стоичков е назначен за национален селекционер на България. На 17 ноември 2004 г. България завърши 0:0 с Азербайджан в контрола, играна в Баку. На 29 ноември 2004 г. България завърши 1:1 с Египет в контрола, играна в Кайро. На 28 декември 2004 г. България победи с 2:1 сборен отбор на испанската област Валенсия в контрола, играна на стадион "Местая". На 9 февруари 2005 г. националите завършиха 0:0 със Сърбия и Черна гора в контрола, играна в София. На 27 март 2005 г. България загуби с 0:3 от Швеция в София, а на 1 април завърши 1:1 с Унгария в Будапеща, като Петер Райш изравни в 90-ата минута. На 4 юни 2005 г. България загуби с 1:3 от Хърватия в София, с което окончателно загуби всякакъв шанс за класиране на Световното първенство в Германия през 2006 г. На 7 октомври 2006 г. България завърши наравно 1:1 с Холандия в квалификация за ЕП през 2008 г. в Австрия и Швейцария, играна в София. На 11 октомври 2006 г. България победи с 1:0 Люксембург като гост в квалификация за ЕП. На 28 март 2007 г. България завърши наравно при резултат 0:0 с Албания като домакин в квалификация за ЕП. На 11 април 2007 г. Стоичков подаде оставка като треньор на националния отбор и пое поста на старши треньор на отбора на клуб Селта, гр. Виго, Испания. През октомври 2007 е уволнен от Селта, след като първо не успява да задържи отбора в първа дивизия, а новият сезон започва с 3 победи, 3 загуби и един равен.[1]Противоречия [редактиране]Доктор хонорис кауза на Пловдивски университет [редактиране]През ноември 2011 Стоичков получава почетното звание доктор хонорис кауза на Пловдивския университет Паисий Хилендарски. Мотивите на университета са, че Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света, както и, че [п]одкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове.[2]Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, социологът и ръководител на катедра Критическа и приложна социология Цветозар Томов обявява публично, че напуска Пловдивски университет. В откритото си писмо до ректора на университета Томов пише Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на Пловдивски университет, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти, и завършва с думите, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем. Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа Facebook, където е първоначално публикувано.[3]Източници [редактиране] отговор Сигнализирай

КАКВО ПЪК Е ТОВА !?!? ОТГОВОР : *** СЕЛЯНИН С ГРАМОТА ! - радио Ереван :) отговор Сигнализирай