Финалната хапка

Нямам нищо напротив да спра на пешеходна пътека,ако пешеходците знаехте какво е това и имахте малка култура на движение по пътищата,а не да тръгвате като овце без въобще да сте се огледали в едната или другата посока......та това е първото,на което учат децата,когато пресичат улица - да се огледат ..... а не да си "гукат" с някого и да тръгват ще кажеш,че са Уелските принц и принцеса........ отговор Сигнализирай

Достоевски е писал много за смъртното наказание и как за него, то е по-жестоко от самото престъпление. Например от ***:Осъденият е лежал в затвора и е чакал да го екзекутират най-малко след една седмица; разчитал е някак си на обикновените формалности, че книжата трябва да отидат още някъде и да се върнат едва след седмица. А изведнъж по някаква случайност срокът е съкратен. В пет часа заранта той още е спял. Това беше в края на октомври; в пет чада е още студено и тъмно. Влязъл тъмничният надзирател, тихичко, със стража, и внимателно го бутнал по рамото; той се понадигнал, облегнал се на лакътя видял светлината. Какво има? Екзекуцията ще стане след девет часа̀. Още сънен той не повярвал, почнал да спори, че книжата ще се върнат след една седмица, но когато се разсънил, престанал да спори и млъкнал така разправяха, а след това казал: Все пак тежко е така изведнъж и пак млъкнал и не искал да каже ни дума повече. Минават сега три-четири часа в приготовления, известно какви: посещение на свещеника, закуска, която се състои от вино, кафе и парче говеждо месо (не е ли подигравка това? Като си помислиш само колко е жестоко това, а от друга страна, Бога ми, тези невинни хора го правят от чисто сърце и са уверени, че то е акт на човещина), след това тоалет (нали знаете какво значи тоалетът на престъпника?), най-после го повеждат през града към ешафода Аз мисля, че тъкмо сега, когато те водят, ти се вижда, че ти остава безкрайно време да живееш. Струва ми се, че той сигурно е мислил по пътя: Има още време, остават ми още три улици да живея; ето ще мина тази улица, след това ми остава още една, после третата, дето е хлебарницата отдясно колко много има до хлебарницата! Около него народ, викове, шум, десет хиляди души, десет хиляди погледа всичко това трябва да се изтърпи, а най-важното мисълта: Ето ги тук десет хиляди, а никого от тях не екзекутират, а мене ще екзекутират! Но всичко това е само предварително. Към ешафода води стълбичка; тук пред стълбичката той изведнъж заплака, а беше един здравеняк, бабанка човек, голям злодей, казват, бил. Свещеникът не го оставяше нито за момент, беше и в колата с него и все му говореше едва ли осъденият го е слушал; дори като почне да слуша, от третата дума вече нищо не разбира. Така трябва да е било. Най-сетне той заизкачва стълбичката; краката му бяха вързани и затова се движеше със ситни стъпки. Свещеникът, сигурно умен човек, престана да му говори, а току му подаваше кръста да целува. Долу пред стълбичката той беше много бледен, но когато се изкачи и застана на ешафода, изведнъж побеля като лист хартия, съвсем като бяла хартия за писане. Сигурно краката му се подгъваха и се вдървяваха и му прилошаваше сякаш нещо го дави в гърлото и като че го гъделичка чувствували ли сте това в моменти на уплаха или на страшен ужас, когато разсъдъкът ви е на мястото си, но няма вече никаква власт над вас? Струва ми се, че ако ви застрашава неизбежна гибел, например срутва се къща над главата ви, тогава изведнъж ужасно ще ви се прииска да седнете, да затворите очи и да чакате да става, каквото ще! Тъкмо в този момент, когато го обхващаше тази слабост, свещеникът припряно, е един такъв бърз и мълчалив жест му поднасяше кръста до устните, един такъв мъничък кръст, сребърен, четиривръх често му го поднасяше, час по час. И щом кръстът докосваше устните му, той отваряше очи и пак за няколко секунди като че ли се оживяваше и раздвижваше крака. Той целуваше жадно кръста, бързаше да го целува, сякаш бързаше да не забрави да вземе нещо за запас, за всеки случай, но надали изпитваше в тази минута някакво религиозно чувство. И това трая, докато той легна на дъската. За учудване е, че през тези последни секунди човек рядко изпада в безсъзнание. Напротив, в мозъка кипи живот и той работи сигурно силно, силно, силно като машина в движение; аз си представям, щракат непрекъснато разни мисли, все незавършени, а може би и смешни, и едни такива неуместни: Ето там един, който има брадавица на челото, гледай ти, долното копче на палача ръждясало а в това време всичко съзнаваш и всичко помниш; има една такава точка, която никак не можеш да забравиш, не можеш и в несвяст да паднеш и всичко се движи и върти около нея, около тази точка. И като си помислиш, че това продължава така чак до последната четвъртина от секундата, когато главата лежи вече върху дръвника и човекът чака и знае и изведнъж чува как желязото се плъзва над него! Непременно ще го чуеш! Ако аз лежах, нарочно бих слушал и чул! Може би това трае само една десета от секундата, но непременно ще го чуеш! И представете си, досега още спорят, че може би и след като отхвръкне, главата още около една секунда съзнава, че е отхвръкнала каква идея! Ами ако това трае пет секунди! Нарисувайте ешафода така, че да се вижда ясно и отблизо само последното стъпало; престъпникът е стъпил на него: главата, лицето е бледо като лист хартия, свещеникът поднася кръста, той протяга жадно посинелите си устни и гледа и всичко знае. Кръст и глава ето ви картината, а лицето на свещеника, на палача, на двамата му помощника и няколко глави и очи отдолу всичко това може да се нарисува някак на трети план; в полусянка, за аксесоар Ето ви картината. отговор Сигнализирай

... да не мислите че психопатите избили стотици души по извратен начин им пука дали ще живеят.Само им се помага като ги убиват.Смъртната присъда е по-популярна в държави със по тоталитарен вид на управление, точно за да всява страх у хората.Както едно време комунизма , една система изхранваща се от страха на популацията си.Смъртта е лесния избор, да живееш в мизерия до края на живота си заедно със сбъркани хора като теб е по-добрия вариант. отговор Сигнализирай

Пълни глупости говориш. Хората като биологични същества сме способни да се приспособяваме към почти всякакъв тип условия. Особено когато става въпрос за психологическа адаптация. Има затворници, които до такава степен свикват със средата, че даже не им се излиза навън. Седенето в топла килия с подсигурена храна не е никакво наказание. Просто начин на съществуване. отговор Сигнализирай

Amerika e nai humannata darjava na toya svyat,vijte samo kak se grijat za horata ne kato Todor ot Pravez koito darjeshe horata gladni predi da gi razstrelyat po komunistichesko,v Amerika daje sa postroili tolkova mnogo mostove che polovinata Amerika moje da se podsloni pod tyah.Smart na komunizama. отговор Сигнализирай