Фотографът от Аушвиц: Ужасът ме преследва цял живот

Има мъдрост: "Победителите не ги съдят". Ако Сталин не е бил такъв, какъвто е трябвало да бъде, никой нямало да може да спре Хитлер. Свалям му шапка и се надявам на скорошно появяване на историческата сцена на достоен негов наследник. Най- близо до чистата демокрация е диктатурата на пролетариата. Засега поне не е измислено по-добро нещо за хората от комунизма. Млади хора, търсете литература и се образовайте. На образованите хора не могат да се промиват мозъците с 23-годишно повтаряне на лъжи. отговор Сигнализирай

...полски ***! Света вода ненапита! Не вярвам и на частица от героичните му приключения и самоотвержената борба с Райха! Нагло ***! отговор Сигнализирай

Защото световния елит не искаше капитализма да си отива, станаха войните през двадесети век. Капитализма все се канеше да мре, а елита искаше да го спаси на всяка цена - чрез златото на народите. Това е истината. Маркс е повече от пророк. А Ленин е познал за империализма-капитализма. отговор Сигнализирай

Дали е марксист или не няма никакво значение!Да се отричат свинщините на Сталин е малоумие!Има хиляди свидетелства какво се е случвало!Както и милиони разбити съдби и семейства!А какво е мислел Солженицин и какви са били убежденията му си е негова работа!Мисля,че след 11 години из лагери има право на мнение!Ти не си преживял такова нещо и изказванията ти са на дървен философ!С какво право обвиняваш този и онзи в лъжа след като не си преживял тези неща!? отговор Сигнализирай

Надеждата е като окови за арестанта.Надеждата е винагинесвобода. Човек,който се надява нанещо, си променяповедението и по- често си кривидушата, отколкоточовек, който няманадежди. Има една банална фраза: че историятасе повтаря два пъти първият път катотрагедия, вторият пъткато фарс. Не е така.Има и трето отражение на същитесъбития, на същиясюжет, отражениевъв вдлъбнатотоогледало наподземния свят. Сюжетът еневъобразим и всепак е реален,съществува наистина,живее до нас. В товавдлъбнато огледало на чувствата ипостъпките сеотразяват напълнореални бесилки наминнитесаморазправи, на съдилищата начестта накриминалните. Тук сеиграе на война,повтарят се сцени отвойната, лее се истинска кръв. Най-добрите хора на рускатареволюция дадохасвидни жертви,загинаха млади,безименни, норазклатили трона такива жертвидадоха, че в моментана революцията тазипартия бешеостанала без сили,беше останала без хора, които даповедат Русия следсебе си. Пукнатината,по която се бешеразцепило времето не само руското, но и световното време, вкоето от еднатастрана остана целиятхуманизъм надеветнайсети век снеговата жертвоготовност, снеговия нравственклимат, неговителитература иизкуство, а от другатаостанаха Хирошима, кървавата война иконцентрационнителагери,средновековнитеизтезания и разпадътна душите, предателството катонравственодостойнство езастрашителен белегна тоталитарнатадържава. Разказът е като палимпсест, запазилвсичките му тайни.Разказът е повод завълшебства, той епредмет на магията,жива, неумряла още вещ, видяла героя.Може би тази вещ е вмузея: реликва; наулицата: къща,площад; вапартамента: картина, снимка,писмо... Писането наразказ означаватърсене; вразмътенотосъзнание трябва да навлезе мирисът назабрадката, на шала,на кърпата, загубенаот героя илигероинята. Разказът епалея, а не палеография.Всъщност няманикакъв разказ.Самата вещ разказва.Дори в една книга, ведно списание трябва да бъде необичайнаматериалната странана текста: хартията,шрифтът, съседнитестатии. Огромната жизнена сила е в това дарешиш даден въпрос,а не да се съмняваш вправилността напътя. Ние сме суеверни. Търсим чудеса.Измисляме сисимволи и живеем стези символи. отговор Сигнализирай