"Македония е земя со бугарски народ и язик"

Нема македонци! Има српски ку*ви! отговор Сигнализирай

От Македонец, Бугарин не става.И точка. отговор Сигнализирай

Навлезнаме сос чичо Гаврил у теснината, змии видехме десетина, триметрови, да се печат низ каменяците на сонцето.Не се даже помръднаа. Това са децата на Змейо, рече чичо Гаврил, да бегаме доде не са го предупредили оти минуваме. Бегаме, ама и още повтараме, бегай, бегай, Змейо, язе сум от поп кръстен, и се кръстиме, може и да сум се и подмокрил кога сме бегали, не повна.Преди да влезнеме у селото на прокажените ни запре еден без нос и уши, сос пушка. Висок, немал се, два аршина. Надека ?- пита ни. Чичо Гаврил му разправува така и така, умре ми жената, остaна туй дете без *** и на мене што ми текна, заплачувам. Ама рева, та се кина. Оне, сос пушката, ме гледа, гледа, станува му жално и вика: Мъчи, мило, башта ти ке купи од наше село кашта. Ама нам ни кашта не требе, на тате му жена требе - викам. Връвете, влизайте у селото, ке се найде за башта ти кашта - рече ни прокаженио сос пушката и нагазииме сос чичо Гаврил селото на прокажените. Като нашите колиби. Покажуват се едни без носове, без уши, изпалзуват други подобни на гуштери.Те ти, таман сме на мегданчето, явува се брадат, кривокрак, на главата сос фуражка. Што ви у дръжавата ни води, ора ?-Чичо Гаврил зяпа тоа сос фуражката, не знае што да рече,а на мене ми се чини дека устата на чичо ми се заключила, та па като ревна, така и така, викам, мама умре, нема кой да ни пере, леп да ни меси, па и тате си нема жена за онождане. Брадатио репей ме гали по главата и ми вика: Утрай се, кутрак, ке дадем на башта ти кашта. А они викали на нихнио език на жената кашта, оти врътела домо. Мажо, за прехраната и дърва да има за зимата, сичкото друго връз раменете на стопанката легнува. Домакинстване, леп месене, млекото да справи, пране, метене, манджи, раждане, тимарене на дечичката, и сичкото тоа само сос едно слово изречено. Бележените повеке од двеста-триста думи во устите си немат.Те таквиа ми ти работи. Македонска оправия. отговор Сигнализирай

Дете бех, кога мойот чичо Гаврил се жени. Тоа наш чичо Гаврил беше изостанал ергенин, ни волове, ни кон колибата му порутена и еднаш вика на мама: Намислил сам, како Марио, да си доведа булка одкаде Огражденската планина. Тамо, вика, още ако ида да си спазара жена, за торба боб ке ми я дадат, ама ме пусто страм, стар сум веке, трийсетата подкарах, а па по онез прокажени огражденски села женските легнували сос маже на петнайсе-шеснайсе. Осемнайсе некако прекара ле, значи никой не я посакал. Па мама вика: Ами ти па земи наш Стоица, кажи се таму вдовец, и така направихме.Чичо Гаврил нарами торба боб, кренааме на савнуване и колкото повеке наближаваме на тадева, ей тиа местности, чичо Гаврил го дострашуваше. Чуй што ке ти кажа, Стоица, подфатува, може да си чуло, а мож е и да не си, преди да почнем да се спуштаме накаде прокажените, требе да преминеме камениста теснина, а па она била вардена от Змей. Он, Змейо, секогаш не излизал от скривалиштето, ама кога е гладен, причекувал, и кой не знае едни думи, бегай, бегай, Змейо, язе сум от поп кръстен и като изрече тоа, не се прекръсти, Змейо го излапа !За Змейо Огражденски, мене, Стоица, дедо ми е разправувал, сос очите си го е виждал. Од Дойранскиот фронт се враштал, Змейо излегнува от дупката си, фучи, ама дедо носил пушка и бам, бум, ранил страшилиштето у опашката ле, не повна дека, Змейо се уплашил и у дупката си. Тоа Змей, Стоица, прокажените от Индиата Змейче доставили, оште по времето на Цар Александар Македонски, раснал, пуштината, раснал, та двайсетина метра се изпружува ! отговор Сигнализирай

Пойдох на школо даскалот да ми я мати ***. И да я мачи. Даскал ле кажав ? - изгонили го од бугарската царска войска, па го удостоили да ограмотува селанските македонски деца. Та значи, даскалот ми федфебел, бугараш най висока още степен, убаво го беше сфатил укажуването на софианцките царски институции. Лугето во Пиринскиот дел на Македония на секоа цена да бидат асимилирани. А знае се, пръвоосновата на асимилацията е е з и к о т. Усукува си мустако около пръсто даскало-федфебел, дигне ме на даската: - Кажи ми Костадине, во што живеете ? - Е па.. во к а ш т а, господине. Федфебелот-даскал станува, исшибува ме зверски по уото со шибликата си. - Въ кЪща, кЪща, кЪща, а не кАшта. Заповедувам ти да запомниш ! кЪща!кЪща!кЪща !Ами Костадине, што светка во огништето ? - Вагленот, господине. Леле мале, федфебелот-даскал па ме перка со шибликата си по клетото ми уо. - ВЪглен!ВЪглен!ВЪглен! Ъ будало Ъ сфашташ? Ох, о-о-ох, свакям, дека само во пръво оделение, тоа ***, овой тиранин, овое животно, ке ме остави без уши. Не знам колку са зборовете во македонскиот език кои по бугарски требе да се Ъкат, може петстотин, илиадо, од тиранството на федфебелот-даскал пустата буква Ъ за мене беше мЪка, мака, тегло. Но с Ъ-то маката, теглото не свършува. Присуствуват и буквите Я и Щ. Учителот ми ,да му се преобрънат кокалите у гробот двеста илиади пати, ме повикува пред даската: - Кажи Костадине, што пуштат козите, кравите и овците од виметата си ? - Млеко, господине. Айдее, заработува шибликата - по овое и по онова уо. - МЛЯко! МЛЯко !МЛЯка! Разбра ? Ами, кажи ми Костадине, во коя дръжава живееш ?- Роден сум во Македониа господине, али по несправедливос на Великите дръжави сме принудени да живееме во царство Бугария, така вечер си зборуват чичовците ми ,тетиновците, вака и татко ми велеше. Фелфебелските очишта стануват матни, кръвави. Леле мале, леле мале, Фраас фрааас.Заработува шибликата. Олелеее, капнаами ушите. - БЪЛгариЯ! БЪЛгариЯ ! БЪЛгариЯ ! Втората буква Ъ последната Я ! *** !БЪЛгариЯ!Разбра ли мърсолкьо ? БЪЛГАРИЯ!!!- Разбрав. - одговарам расплачен. Па сум се и помочал. отговор Сигнализирай