Малко бизнес с носталгията

160Работих тогава. Тоест, достатъчно голям бях :)) Явно не си спомняш опашките от 5:00 ам за хляб. отговор Сигнализирай

Абе щом харесваш червения режим значи или си мазохист или си ***. Жал ми е за нивниците, които наистина си мислят че бсп нещо прави, но те са си мазохисти - точиха държавата 20 години пред очите на всички и още не искат да повярват че това не са хора а ***.. отговор Сигнализирай

157Абе ти по време на Лукановата зима, бил ли си на достатъчно голяма възраст ? Кви икономики, кви 5 лева ! Ако имаше икономика тогава, нямаше да има купонна система ! отговор Сигнализирай

Товаче една клика от хора са били заинтересовани,всичко това да се получи точно както те са го искали и планирали е съвсем едно,а друго е да се каже дали икономиката на държавата не имала сили да работи!?? За това ти казах,че решението на Луканов не е от икономическа принуда.Просто така се създаваше почвата за икономическите групировки. отговор Сигнализирай

След това първо принудително намаляване на стратегическия валутен резерв следва още една тайна операция, свързана с магната Робърт Максуел. През 80-те години той става близък с висшето комунистическо ръководство. С бизнес проектите се ангажират лично Живков, Луканов и Дойнов. Един от реализираните е участието на България в търговията с ценни книжа на международния пазар. Това става чрез посредничеството на английската финансова компания "Ландън енд Бишопгейт интернешънъл инвестмънт мениджмънт Пи Ел Си", в която основен акционер е Максуел. На 22 април 1988 председателите на БНБ и на БВТБ Коларов и Драгневски подписват поверително предложение до правителството за "Даване съгласие БВТБ да инвестира част от стратегическия резерв в ценни книжа чрез английска финансова компания". Сделката е наредена директно от Живков. Васил Коларов разкрива: "Няколко седмици преди датата на изготвяне на предложението на двете банки до Министерския съвет бях извикан от Стоян Овчаров, министър на икономиката и планирането. Той ми предаде, че има указание от генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков определена сума от него да се вложи в ценни книжа, като за посредник да се ползва английска финансова компания. Овчаров ми съобщи, че главен акционер в нея е Робърт Максуел." В предложението на банкерите се посочва, че посредничеството ще стане чрез компанията на Максуел и че БВТБ "не е имала други делови контакти с тази финансова компания, която е създадена неотдавна". Според подписания договор българската страна ще получи допълнителен доход над пазарната лихва, а посредникът - "комисиона в размер на една четвърт на сто годишно" ( бел. ред. - 0.25 процента), като специално се отбелязва, че обичайната комисиона при подобни операции, които БВТБ е плащала дотогава, е 0.1 на сто. Сумата, която се влага в ценни книжа за срок от две години, е 50 млн. долара, като при положителен резултат може да се увеличи до 200 млн. С поверително решение 63 от 27 април 1988 Министерският съвет дава разрешение. Според справка на БНБ от май 1992 става ясно, че в резултат на сделката българската страна е получила с 1 процент по-висока лихва от основния лихвен процент на Лондонския паричен пазар, тоест 9.77 процента вместо 8.77 процента. За преотстъпените 50 млн. долара БВТБ получава чиста печалба в размер на 8 242 470 долара, а през май 1990 г. 50-те млн. долара са възстановени. Печалбата за Максуел е над 1 млн. долара.Скоростното стопяване тъне в мъглаВ краткия период от януари 1989 до 26 март 1990, когато Луканов прекратява едностранно плащанията по външния дълг, следват още няколко операции със стратегическия валутен резерв, с които на практика той е стопен изцяло. Размерът му от 1 млрд. и 461.9 млн. щатски долара към 31 декември 1988 се запазва твърде кратко. Със записка от 9 януари 1989 на председателя на БНБ Коларов до премиера Георги Атанасов в съответствие с указанията на Живков се предлага намаляване на стратегическия валутен резерв до 1 млрд. долара. Предлага се 100 млн. долара от горницата да се насочат за неинвестиционни разходи ( бел. ред. - в делото не е изяснено как са изразходвани), а 361.9 млн. долара - за покриване на дефицита в платежния баланс на страната. Коларов уточнява, че "не е имало писмено решение какъв да бъде минималният размер на стратегическия валутен резерв, но тъй като всяка година по няколко пъти размерът му се докладваше лично на Живков от мен, то се приемаше, че размерът може само да нараства. Единствено през 1989 поради затрудненията на БВТБ да привлича нови кредити и по настояване на председателя на БВТБ Иван Драгневски тогава министър-председателят Георги Атанасов помоли писмено Тодор Живков да утвърди решение, че валутният резерв не бива да спада под 1 млрд. долара."На 26 октомври 1989 е следващото олекване на валутния резерв. Тогава председателят на БВТБ Драгневски получава съгласието на Живков и на премиера Атанасов да се използват още 300 млн. долара за насрещни плащания. Така резервът намалява на 700 млн. долара. С нова докладна записка от 26 януари 1990 от резерва се взимат още 300 млн. долара и остават само 400 млн. долара.Намаляването е отразено в актива на баланса на БВТБ, но не и в пасива му. България е единствената фалирала страна в ЕвропаОфициалното обявяване на катастрофалното положение вече е въпрос само на дни. Андрей Луканов е избран за председател на Министерския съвет на Народна република България на 3 февруари 1990 г. Кабинетът е образуван от представители на Българската комунистическа партия (от 3 април 1990 г. Българска социалистическа партия).В строго поверителна докладна председателите на БНБ и БВТБ Иван Драгневски и Веселин Ранков го информират, че задълженията на страната към 31 декември 1989 възлизат на 8 млрд. и 621.4 млн. валутни лева, или 10 млрд. и 656.9 млн. щатски долара. Обаче вече няма място за маневриране. През 1990 БВТБ следва да изплати задължения по различни видове кредити и лихви за почти 4 млрд. долара. Банкерите докладват: На международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити. От ноември 1989 не е договорен нито един средносрочен финансов кредит, чрез който биха се облекчили разплащанията. Не се предлагат от западни банки и кредити за финансиране на вноса на суровини, материали и други стоки. Освободените кредитни линии след изплащане на дължимите суми или се анулират, или се намаляват, или за тях по изключение се предлагат нови лихвени условия, включващи надбавки над базисния лихвен процент. Като мотиви за въздържаността се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница, липсата на програма и сериозни действени мерки за излизане от икономическата криза.Тежката икономическа ситуация в страната, продължаващата й изолация от кредитните пазари, незначителните по обем валутни постъпления от износа и другите дейности, липсата на приток на нови валутни средства изправят банката пред непосилната вече задача да плаща в срок задълженията си по кредитите, а едновременно с това да посреща натиска и исканията на фирмите за нов внос на стоки. Това е документът, в който БНБ и БВТБ предлагат на Луканов да проведе разговори с кредиторите за разсрочване на плащанията за 1990, като се преустановят плащанията:Остава изходът, колкото и тежък да е той за страната, за нейния международен авторитет, с всички негативни последици за икономиката като масовото преустановяване на много производства, прекратяване на вноса на стоки, блокиране на валутни постъпления от износа и налични авоари и резерви, да се направят контакти и постъпки пред кредиторите - правителствата и банките на съответните страни, за разсрочване на плащанията по кредитите на първо време за 1990. Във връзка с гореизложеното и с оглед съхраняване на част от стратегическия резерв на страната предлагаме БВТБ да преустанови плащанията по кредитите от чужбина със срокове през 1990.Луканов прави един последен опит. Близкият до съветските кръгове последен български комунистически премиер не успява да измоли един последен кредит от 1 млрд. долара от Москва. Горбачов не е в състояние да му осигури такава сума и той си тръгва с празни ръце.На 26 март 1990 * Луканов едностранно прекратява плащанията по външния дълг и цял свят разбира, че България е напълно фалирала държава.На 21 септември 1990 г. правителството на Луканов пада, след публични протести, демонстрации по улиците и заплаха за кръвопролития, предизвикани от тежката икономическа криза в страната и тоталния колапс на държавата, докарана до положение на бедстваща африканска страна, без ток, храни и лекарства. Интересни са думите на следващият премиер на България Димитър Попов, чиито кабинет успява да изведе страната ако не от мораториума върху външния дълг, поне от колапса с продоволствието (храната вече е само срещу купони и изключително дефицитна по време на така наречената Лукановата зима) и изкючително тежкия режима на тока. "Към 30 март 1990 г. България притежаваше 2 млрд и 150 млн долара валутен резерв. Което за една държава с нашия потенциал би гарантирало един спокоен преход. Когато получих мандата си, бяха останали само 50 млн. Значи над 2 млрд. долара изчезнаха без следа." Бившият министър-председател Димитър Попов е убеден, че някъде има списък на хората, получили куфарчета пари между март и декември 1990 г. "Поне два милиарда долара са били откраднати от държавния резерв на България от март до декември 1990 г., когато управляваха двете правителства на Андрей Луканов. Минаха през куфарчетата. Това бяха парите от валутния резерв. На някои чувствително им се напълниха джобовете. За осем месеца, от валутния резерв изчезнаха 2 млрд долара", каза Попов, който е убеден, че има списък за тези пари и е ясно кой ги е получил. Много малко от тях са се върнали обратно в страната. отговор Сигнализирай