Отива си Буш, отиват си и бушизмите. А ще ни липсват...

Буш си един шебек. *** до вдлъбнатост и най-мразеният от американците президент. Той ще се запомни от историята като президентът, който нападна страната си. 9/11 е точно това. отговор Сигнализирай

Отива си един президент и една епоха, започнала в началото на ХХ век и достигнала апогея си при Рейгън, независимо кой ще бъде новия президент на САЩ. А тук ни занимават с бушизмите. Е добре, има смешно и тъпо в тях, особенно когато са извадени от контекста, а някои при по-задълбочен анализ се оказват интуитивни истини - например за Уолтстрийт.Но тъжното идва от другаде. Сравнете президентите на САЩ през кратката им история и ще се изненадате от падането на нивото им и като личности, и като държавници и то паралелно със засилването на други властови структури. Вижте първите трима президенти - Вашингтон, Адамс и Джеферсън. И те имат грешки и вини, и те са се лутали, но са намирали решения, интелектуално и личностно са се развивали, оставяли са след себе си перспективи. След това генерал Ендрю Джексън, справил се още като военен с индианците разбойници /имало е и такива, макар че това е капка в морето в сранение с убитите между 50 и 100 милиона индианци в историята на САЩ/, подкрепяни от испанците и разбил английските интервенти, а вече като президент преборил се с дълговата парична система с частично покритие, съосновател и първия президент от Демократическата партия. Или великия Линкълн, основателно и от историците и според проучванията считан за най-великия американски президент, фактически първия президент от републиканската партия. За това, което е направил не само за родината си, трябва да се напише поне страница, но всеки може да прочете в интернет. А сега сравнете Джексън или Линкълн респективно със сегашните кандидати на двете партии Обама и Маккейн - оценките и изводите са повече от очевадни. Основния раздел между качествата на американските президенти е някъде при Удро Уилсън от началото на ХХ век - Той все пак разбира, макар и късно, в края на живота си, каква грешка е допуснал с подписването на закона за Федералния резерв и си я признава. От там нататък шоуто и формализащията на президентската власт в Сащ практически се увеличават и в това е проблема, а не в някакви си бушизми.Но и това е временно - и в САЩ, и в света набират скорост процеси, които ще направят нещата отново и по-смислени, и по-ефективни, и по-добри. А каква цена ще заплатим за това зависи от всички - от кого малко, от кого много, но пак повтарям - от всички. отговор Сигнализирай

29 отивам с едни ей от там да се молим,ама как ще се върнат,като спечилили на руска рулетка. отговор Сигнализирай

29, недей хаби тока, моля ти се... отговор Сигнализирай

Kазах, че цената на нефта щеше да е няколко пъти повече от сегашните 60 долара, you moron :)) Благодарение на американците сега не сме в краката нито на арабите, нито на руснаците. както може би сте забелязали, Вовка Путин си седна на опашката и не се отваря много-много... При себестойност на руския нефт от 30 долара, малко печалба за добиващата компания, малко транспортни разходи и ... станаха около 50. Наскоро Русия намали експортните мита на петрола, за да е по-конкурентна крайната цена, а газпром, който през пролетта плашеше Европа с една "много студена зима" и цени на газта от 300 до 500 долара, миналата седмица обяви, че ще намалява цените. Ясно ли се изразих този път, дорогой товарищ Ду.рак? отговор Сигнализирай