Бербатов блесна, Юнайтед с нова стъпка към титлата

Оказа се обаче, че когато стигнеш подножието на върха, те чакат и по-страшни срещи - с лешоядите. От английската сензационна преса - с вековни традиции в разтерзаването на знаменитости, с нелепите й имитатори в България и настървените от клубни пристрастия запалянковци. Лешоядите избират жертва, която им се струва слаба, и я чакат да падне, за да се нахвърлят. Те дебнеха своя миг и го дочакаха - когато Бербатов изигра два-три мача под очакванията, получи тежка контузия, а при завръщането си (О, ужас!) пропусна дузпа. Нахвърлянето беше групово, жестоко и безмилостно. За английските сензационни медии това е разбираемо - за тях Бербатов е само един, и то чужденец, от кандидатите за слава сред десетките големи имена във Висшата лига. Откъде се взема обаче мазохистичното удоволствие, с което и българските вестници се включват в опитите да бъде унищожен най-големият играещ в момента български футболист? Дотам, че дори качественият вестник Дневник подбира тенденциозно цитати и изважда само едно (!) от хилядите мнения от английските форуми - на някой си Хасан, който смятал, че Бербатов не е достоен дори да лъска обувките на Кантона. За какво е достоен Бербатов тепърва ще се види, а и се вижда. За щастие впечатленията на заслепените от злоба и завист са едно, а фактите друго. Както е известно, в английската Висша лига се води най-точната, подробна и комплексна статистика в света за проявите на всеки футболист. Е, по тази статистика към 5 април Бербатов е на 5 място от всички футболисти и на трето сред нападателите. Всички останали играчи от Манчестър Юнайтед са далече назад. Впрочем, същото обяснява постоянно и сър Алекс, но той не е никакъв авторитет за нашенските капацитети. За тях е важно, че Бербатов е пропуснал дузпа. Сякаш никой велик футболист преди него не е пропускал дузпа - къде-къде по-решаващи. А този пропуск дори не беше фатален - след него резултатът си оставаше равен. После пропусна и капитанът Рио Фърдинанд, но той не ни е интересен. Интересно ни е да сринем със земята нашия капитан. Само че това няма да е лесно. За големия футболист и професионалист подобни епизоди са неизбежна част от играта, облаци, които идват и заминават. Онези, които истински обичат футбола, знаят, че Бербо е именно такъв и тепърва ще го показва отново и отново. Лешоядите този път не са познали, макар че те никога не се отказват да дебнат. Може да ги подплаши само блясъкът на купите. А те идват. отговор Сигнализирай

Много се палиш за родоотстъпника пич.....Тури ми бибека и се кефи как диша на Нани праха.... отговор Сигнализирай

Изгониха Стоичков, Скандал със Стоичков и др. подобни заглавия се появиха вчера из медиите. Поводът прекратен е договорът на българина с южноафриканския отбор Мамелъди Сънданс, въпреки успеха му като треньор там. Повечето информационни поводи, свързани със Стоичков, из българските спортни страници по правило се отразяват в някаква лоша светлина. И най-малък повод да има, той ще бъде представен негативно. Ако погледнем какво е постигнал Стоичков за себе си и за България, той трябва да бъде уважаван. В личен план е най-успелият българин навън игра във велик клуб като Барса и стана милионер от това. Спечели Златна топка, куп титли, стана голмайстор на световно първенство, след това успешно продължи кариерата си в Испания, Италия, Япония и САЩ, от което също спечели милиони. Малко звезди като него са успявали да продължат до късно кариерата си по такъв печеливш начин. В което и кътче да попадне българин по света, щом завърже разговор, веднага става дума за Стоичков. Той е глобалният българин. Работил и успял на 4 континента, в държави с различни традиции и култура. За добро или за зло, от войната насам няма друг сънародник, който да е направил толкова известна България. Треньорската му кариера у нас беше посрещната на нож, макар че отначало журналистите го хвалеха прекалено, за да започнат после да го ругаят (впрочем, кой ли български национален терньор е успял в последните 15 години?). Да, Стоичков е чепат и е цапнат в устата. Типичен българин, впрочем. Но колко ли звезди не са такива? Вместо това да се възприема с разбиране и с ирония, върху него се лее омраза и за него се говори с подигравателен тон. На което пък той реагира като малко дете и напада на свой ред. С пиперлив език, по български. Изглежда най-успешните български футболисти имат проблем с българската спортна журналистика. Или просто с българите. Не и със света. Неотдавна Бербатов по свой начин, деликатно, а не грубо в стила на Стоичков, се изказа за хората, които го нападат от пресата, с думата Хейтъри (от англ. които мразят). Защо е тая омраза, наистина? Нашите футболисти, които успяват навън ли са криви? отговор Сигнализирай

Да вкараш три гола не на кого да е, а на Ливърпул, е събитие във футболния свят. Това изпълнение на Бербатов го нареди сред най-големите голмайстори във футбола. Не че досега не е правил хеттрик, при това в английския шампионат, но сега спортната преса в Европа е леко смутена и респектирана. Три гола в мач на такова равнище е нещо, което може да се оцени само в сравнение с други звезди. Съотборникът на Бербатов Уейн Руни игра безславно на световното първенство, без да вкара гол. А от началото на английския шампионат никакъв го няма. Суперголмайсторът Лионел Меси, на когото неведнъж се е случвало да вкарва по 2-3 гола на мач, също завърши безславно световното с един вкаран гол, а букмейкърите залагаха, че той ще е голмайсторът на първенството. Същата съдба споходи и Кристиано Роналдо - само един гол на световното срещу Северна Корея.Ето някои от заглавията в чуждестранната преса за успеха на Бербатов срещу Ливърпул: Goal: Шоу на Бербатов Билд: Гала на Бербатов в Англия Кикер: Бербатов направи разликата Ас: Хеттрик на Бербатов довърши Ливърпул Марка: Подвиг на Бербатов на Олд Трафорд Екип: Бербатов - спасителят на дяволите Франс Футбол: Манчестър Юнайтед благодари на Бербатов А Бола: Манчестър Юнайтед победи Ливърпул с хеттрик на Бербатов О Жого: Бербатов в ролята на герой Спорт Експрес: Бербатов! Джерард!! Бербатов!!! Проспорт: БербаШОУ Ето и заглавия от българските спортни вестници и агенции: Sportni.bg - Великолепен Бербатов сам победи Ливърпул Sportal.bg - Извънземен Берба сам победи Ливърпул - исторически хеттрик на българина Gong.bg - Велик Бербатов с феноменален хеттрик срещу Ливърпул Ring.bg - Фамозен Бербатов сам смаза Ливърпул с исторически хеттрик Topsport.bg - Велик Бербатов постави Ливърпул на колене Gol.bg - Божествен Бербатов отчая Ливърпул в. 7 дни спорт - Бербатов разпра Ливърпул с хеттрик в. 24 часа - Геният Бербатов съсипа Ливърпул с хеттрик От цитираните най-професионално е заглавието в 7 дни спорт - без епитет. Но то не е защото това е най-професионалният вестник, а по други причини Непрекъснато, в продължение на около 2 години, 7 дни спорт пишеше за Бербатов унизителни коментари със злобни заглавия, клевети, клюки и т. н. Това предизвика голмайстора да отговори в блога си, а малко по-късно да се откаже от националния отбор. Не че заслугата е само на този вестник, но общата атмосфера, която създават истеричните български вестници може да доведе само до това. Сега треньори, министри и премиер-министри ще се изтрепят да кандърдисват Бербатов да се върне в националния. Натискът върху него ще е огромен, защото в момента на власт е най-големият футболен запалянко от всички български премиери досега, а мениджърът на Бербатов Емил Данчев е един от хората подкрепили създаването на ГЕРБ. Връщането на Бербатов в националния ще се превърна в политическа цел за Борисов и той със сигурност няма да пожали сили да успее и да се похвали с това. Ще бъде жалко Бербатов да се поддаде. Защото и спортната преса, и футболните среди у нас трябва да осъзнаят своята нищета и да се научат да ценят таланта.По подобен начин преди 14 години Стоичков престана да играе в националния. И тогава по подобен начин някои вестници се гавреха с него, а треньорът Бонев се направи на велик и не го включи в отбора. И отборът се провали тотално. Сега е същото. Журналистите, които до вчера обвиняваха за слабото представяне на България Бербатов, сега ще осъзнаят как без него може да е далеч по-зле. На Бербатов обаче напускането на националния му се отрази много добре. Трябва да е луд да се върне. Фрустрациите, които получаваше от слабите мачове и обидите в пресата, вече не влияят на формата му и може да покаже на какво е способен. Може ли да упрекнеш един футболист, че е предпочел личната си кариера пред националния отбор, заради който постоянно е получавал обиди? Това люшкане на българските медии между Осанна и Разпни го вероятно е свързано с националния манталитет. И не се отнася само за футбола. Затова в България всеки успех е толкова труден, а всяко лично постижение е равносилно на героизъм. Трябва да идеш в чужбина, за да можеш да постигаш целите си без да те мачкат. отговор Сигнализирай

На специална пресконференция Димитър Бербатов, голмайстор на България за всички времена, обяви решението си да се оттегли от националния отбор. Ето част от отговорите му на журналистическите въпроси: - Какви са малките неща, които повлияха да се откажеш? - Всеки има право да каже стига, да каже спирам. Хубавото при нашата професия е, че взимам еднолично моето решение, нямам шеф, няма кой да ми казва какво да правя. Не искам да изтъквам баналните неща. Всичко се промени, вече не съм на 22 години. Имам дъщеря, имам семейство, те са на първо място и не искам да съм безотговорен към тях. Не искам да прехвърлям стреса от работата си у дома. А в националния отбор имах напоследък доста стрес и така като навържеш нещата се стига до тук. - Под малки неща да разбираме ли писанията, клюките и постоянните критики? - Като имаш много причини и те се насъберат нормално е да стигнеш до едно решение. Не съм първия и последния, който се коментира против и за него. Със сърдене не съм стигнал до нивото, на което съм в момента. Просто съм решил, че трябва да се каже стоп все някога. Казах стоп, имам си план и си го изпълнявам. Направил съм си цел в живота и си я следя. - Съжаляваш ли за нещо през тези 11 години? Имаше ли напрежение в националния отбор заради сравненията с поколението от 1994 година? - Не съжалявам за нищо, единствено, че не успях да играя заедно с брат ми в националния отбор. Аз съм такъв човек, че каквото съм постигнал, за нищо не съжалявам. Лошото е, че не можах да направя кариера в националния отбор. Важното е, че опитах. Бяхме на Европейско, опитахме и за световно първенство, но не стана. Напоследък имаше напрежение, все ни сравняваха с предишно поколение. Хора се опитваха да вкарат интриги, да дават оценки, неща, от които аз постоянно бягах. - Кой от семейството ти повлия за решението? - Те не могат да ми повлияят, имаха свое мнение, но аз взех крайното решение. Винаги съм се опитвал да не пренасям стреса от работата вкъщи, защото ще се отрази на близките ми хора. Напоследък имаше доста стрес, напрежение и негативни емоции. Аз съм такъв човек, че подобни неща ме държат по 2-3 дни и това не е добре. Не си заслужава да тормозя семейството ми. - Омръзна ли ти, когато отборът не върви, все Бербатов да е виновен? - Омръзна ми, на кой няма да му омръзне. Това е нормално. Негативите се изсипват върху човекът, който трябва да носи отбора или е постигнал най-много, или е най-известен. Но и аз съм човешко същество, имам си своите минуси. Но понякога ти става криво, минава ти, но след 2-3 дни. А през това време е наистина криво. Аз съм сигурен или поне така си мисля, че отказването ми може да има обратен ефект. Едва ли тук има човек, който не иска националния отбор да върви напред. Ако има такъв, по-добре да си излезе. Разберете, аз не съм националния отбор. Постигнал съм всичко благодарение на съотборниците ми. - Чувстваш ли се достатъчно обичан в Англия, медиите и там те критикуват постоянно? - Опитвам се понякога да не ги чета, защото има и там такъв критицизъм. Разбира се, че понякога имат право. Това, че не показвам емоциите постоянно на терена, не означава, че не съм щастлив. Не знам дали ми вярвате, но съм щастлив. Хората в Манчестър Юнайтед дадоха толкова пари за мен, нормално е да очакват много. Аз съм чужденец в тяхната държава, очакваха да направя магически неща. - Иванков се отказа преди теб. Очакваш ли да има други? - Всеки сам си решава. Ето, Иванков се отказва. При него нямаше шумотевица, никой не го разпъваше. При мен е малко по-трудно, сигурно защото съм постигнал някакви неща. Казвал съм го много пъти, решението ми не е продиктувано от писания. Но и има моменти, когато виждаш, че си недооценен, питаш се струва ли си това, което правиш. Аз се чувствам най-обичан от най-близките ми хора. - Ако сър Алекс те помоли да отидеш в друг отбор, ще го направиш ли? - Защо всички ме питат дали ще си тръгна от Манчестър Юнайтед? Защо никой не ми каже: Пич, успех през следващия сезон. Аз ако си тръгна от Манчестър Юнайтед, щастливи ли ще ви направя. Аз съм стигнал, където съм искал, къде да ходя? Аз съм стигнал най-горе. отговор Сигнализирай