Бербатов пред сензационно завръщане в Тотнъм

каква е тази сензация.от силен в по слаб отбор.все едно от ЦСКА в Левски Криводол.хахаха. отговор Сигнализирай

От БербатовHaters* Чудя се как да започна. Но явно щом всеки в България разбира от футбол, дава оценки и компетентно мнение, а през живота си тези хора не са ритали футболна топка, така и аз ще почна да давам път на моето мнение все пак това е моят сайт и мога да си пиша, каквото си пожелая :). Та тази статия е точно за тези всички разбирачи, всички завистници, всички злобари, хора, които не могат да спят, когато видят някой човек да преуспява. Е, аз съм един от тези успели хора, които изпитват злобата и омразата на свой гръб. Има много успели хора в България и предполагам, че и те се чувстват по същия начин. Аз не мога да говоря от тяхно име, така че ще говоря за себе си. Много е трудно особено в България да признаеш успеха на другия. Не знам на какво се дължи това, но е непосилно за някои хора да приемат факта, че има много успели хора и ще продължава да има. Наслушах се и се начетох на доста неща, особено по мой адрес, идващи точно от такива хора, злобни и завистливи, но както казва един от любимите ми поети: I AM THE DOG YOU LOVE TO HATE, BECAUSE I AM A BIG SUCCESS (б. р. - англ. Аз съм кучето, което обичаш да мразиш, защото аз съм големия успех). Единственото, което мога да изпитвам към тях, е съжаление. Тези хора никога няма да могат да надскочат собствените си ценности (злоба и завист), за да видят колко по-добър може да бъде светът. Никога няма да бъдат достойни хора, никога няма да могат да живеят със себе си, знаейки, че има хора, много по-успели и обичани. Пиша и за всички тези журналисти, които си позволяват да пишат измислици и да интригантстват по мой адрес, хора, които трудно признават успеха ми и не показват респект и уважение. Е, няма как да го получите и от мен. Но успехът ми е факт. И е още по-сладък от факта, че съм от малка страна като България, а имам възможността да играя в най-големия отбор в света. Постиженията ми също, на 29 години съм, постигнал съм много, много повече от доста други и съм го постигнал, защото мечтите ми нямат край и никога не съм завиждал или интригантствал. Тези неща никой не може да ми ги отнеме. Разбира се, има изключения. Както има добри и лоши футболисти, така има и добри и лоши журналисти. Пиша го това, тъй като много хора трябва да бъдат поставени на мястото си, всяко нещо си има граници. Много пъти са ми казвали, че съм скромен, е, тук скромността ми остава на заден план. За да може всички ние, които вървим и искаме да вървим напред и да се развиваме, трябва да премахнем тази злоба и завист. Трябва да игнорираме и забравим всички тези хора, проповядващи тези качества, защото рано или късно и това ще стане. Те ще бъдат забравени. Докато всички ние ще бъдем запомнени дълго, след като ни няма. Един съвет към всички останали, за които не се отнася тази статия. И ще цитирам Марк Твен: Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат успехите и амбициите ви. Малките хора винаги ще го правят. Докато наистина великите ще ви накарат да се почувствате така, сякаш вие самите можете да станете велики. Не спирайте да мечтаете и да си помагате. ЩЕ НАПИША И НЕЩО МНОГО ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ завистници, АЗ СЪМ МНОГО НА ВИСОКО, ЗА ДА ВИ ВИЖДАМ. А ДОРИ КАТО ТРЪГНА ДА ПАДАМ, ПАК НЯМА ДА ПАДНА НА ТОЛКОВА НИСКО. отговор Сигнализирай

Лошо няма,че си тръгна от национала.Така и трябваше да стане.Като няма желание да играе там,защо да се седи.Последния мач с Полша,на полувремето Митето летеше за Англия.Защо да го задържаме момчето там сега.Стилиян цял мач беше на терена.Раздаде се докрай,както винаги и то в приятелски мач.И най-големия цирк беше,когато му дадоха на Бербатов капитанската лента.Той никога,в никой отбор няма да бъде капитан.Той не е лидер.Не може да мотивира другите.Добре,че си тръгна.Евала Мите отговор Сигнализирай

Според мен с Крауч и Павлюченко ще си пасне много по-добре от колкото с Руни, Нани и дървените халфове на Маню. Маню така и не можа да си пасне с неговия стил и философия на игра, която дори и дъртия не може да възприеме. На него му трябват коне да бягат и клоуни за циркъджилъци... отговор Сигнализирай

На специална пресконференция Димитър Бербатов, голмайстор на България за всички времена, обяви решението си да се оттегли от националния отбор. Ето част от отговорите му на журналистическите въпроси: - Какви са малките неща, които повлияха да се откажеш? - Всеки има право да каже стига, да каже спирам. Хубавото при нашата професия е, че взимам еднолично моето решение, нямам шеф, няма кой да ми казва какво да правя. Не искам да изтъквам баналните неща. Всичко се промени, вече не съм на 22 години. Имам дъщеря, имам семейство, те са на първо място и не искам да съм безотговорен към тях. Не искам да прехвърлям стреса от работата си у дома. А в националния отбор имах напоследък доста стрес и така като навържеш нещата се стига до тук. - Под малки неща да разбираме ли писанията, клюките и постоянните критики? - Като имаш много причини и те се насъберат нормално е да стигнеш до едно решение. Не съм първия и последния, който се коментира против и за него. Със сърдене не съм стигнал до нивото, на което съм в момента. Просто съм решил, че трябва да се каже стоп все някога. Казах стоп, имам си план и си го изпълнявам. Направил съм си цел в живота и си я следя. - Съжаляваш ли за нещо през тези 11 години? Имаше ли напрежение в националния отбор заради сравненията с поколението от 1994 година? - Не съжалявам за нищо, единствено, че не успях да играя заедно с брат ми в националния отбор. Аз съм такъв човек, че каквото съм постигнал, за нищо не съжалявам. Лошото е, че не можах да направя кариера в националния отбор. Важното е, че опитах. Бяхме на Европейско, опитахме и за световно първенство, но не стана. Напоследък имаше напрежение, все ни сравняваха с предишно поколение. Хора се опитваха да вкарат интриги, да дават оценки, неща, от които аз постоянно бягах. - Кой от семейството ти повлия за решението? - Те не могат да ми повлияят, имаха свое мнение, но аз взех крайното решение. Винаги съм се опитвал да не пренасям стреса от работата вкъщи, защото ще се отрази на близките ми хора. Напоследък имаше доста стрес, напрежение и негативни емоции. Аз съм такъв човек, че подобни неща ме държат по 2-3 дни и това не е добре. Не си заслужава да тормозя семейството ми. - Омръзна ли ти, когато отборът не върви, все Бербатов да е виновен? - Омръзна ми, на кой няма да му омръзне. Това е нормално. Негативите се изсипват върху човекът, който трябва да носи отбора или е постигнал най-много, или е най-известен. Но и аз съм човешко същество, имам си своите минуси. Но понякога ти става криво, минава ти, но след 2-3 дни. А през това време е наистина криво. Аз съм сигурен или поне така си мисля, че отказването ми може да има обратен ефект. Едва ли тук има човек, който не иска националния отбор да върви напред. Ако има такъв, по-добре да си излезе. Разберете, аз не съм националния отбор. Постигнал съм всичко благодарение на съотборниците ми. - Чувстваш ли се достатъчно обичан в Англия, медиите и там те критикуват постоянно? - Опитвам се понякога да не ги чета, защото има и там такъв критицизъм. Разбира се, че понякога имат право. Това, че не показвам емоциите постоянно на терена, не означава, че не съм щастлив. Не знам дали ми вярвате, но съм щастлив. Хората в Манчестър Юнайтед дадоха толкова пари за мен, нормално е да очакват много. Аз съм чужденец в тяхната държава, очакваха да направя магически неща. - Иванков се отказа преди теб. Очакваш ли да има други? - Всеки сам си решава. Ето, Иванков се отказва. При него нямаше шумотевица, никой не го разпъваше. При мен е малко по-трудно, сигурно защото съм постигнал някакви неща. Казвал съм го много пъти, решението ми не е продиктувано от писания. Но и има моменти, когато виждаш, че си недооценен, питаш се струва ли си това, което правиш. Аз се чувствам най-обичан от най-близките ми хора. - Ако сър Алекс те помоли да отидеш в друг отбор, ще го направиш ли? - Защо всички ме питат дали ще си тръгна от Манчестър Юнайтед? Защо никой не ми каже: Пич, успех през следващия сезон. Аз ако си тръгна от Манчестър Юнайтед, щастливи ли ще ви направя. Аз съм стигнал, където съм искал, къде да ходя? Аз съм стигнал най-горе. отговор Сигнализирай