Любо Чука, Багата, Стъки и Близнаците готвят шоу в “Арена Армеец”

Стъки, брат, разбирам че си бил в еуфория, *** *** от твоя ъгъл не можаха ли да ти дадат кърпа, в която да си издухаш носа, а не да мажеш трибагреника ни?! отговор Сигнализирай

Успех - само това мога да кажа.Нямат загуба на международната арена и се бият за България. Този спорт набира все повече сила и в момента е един от най- гледаните и ни прави чест, че имаме такива момчета на наша страна.Много хора обичат този вид съревнование, което е едино от най-древните и най-атрактивните.Стига плюхте. Повече от вас немогат сигурно да станат от компа заради килограмите си или ги вдида вятъра.Това е спорт за мъже не за пиклиовци с изрусени бритони и оскубани вежди отговор Сигнализирай

кво мвр те гони бе отговор Сигнализирай

ти ром(турчин) ли си бе ха ха ха,вашето "мъжество" е такова -на думи отговор Сигнализирай

Емексиз Пехливан, най-лютият пладнешки и нощен злодеец, беше разпространил ужас по околността. Преди две недели беше изсякъл цялата челяд на Ганча Даалият, в село Иваново. За него също казваха, и не нахалост, че отрязал главата на детето, което вчера докараха на кола в града.Вратата трещеше от ударите.Бащинското чувство надви над възмутената му съвест. Той си науми българската пословица "Преклонена глава сабя не я сече" и реши, вместо да се опира, да проси милост - от немилостивите. На прага се изправиха двама въоръжени турци, с ловджийски вулии на гърбовете. Единият държеше за синджир хрътка. Първият от тях, който беше действително кръвожадният Емексиз Пехливан, изгледа изпитателно вътрешността и тогава влезе. Той беше висок, камбурест, мършав постал и кьосе, физиономията му не беше страшна, както името му и делата му. Само малките му сиви безцветни очи играеха лукаво и злобно, като на ***. Другарят му, нисък, мускулест, хром и със скотоподобно лице, по което личеха най-животински инстинкти и жестокост, влезна след него с хрътката и притвори вратата.В тоя миг Марийка се отви и обърна лицето си насам. Бледното сияние на ламбицата играеше по бялата й излъчена гушка. Турците впиха жадни погледи в заспалата девойка. Студен пот обля челото на воденчаря. Двамата турци хвърлиха тогава маската на кротостта и техните диви погледи се впиха като стрели във воденчаря.- Вай, ханзър ериф! Зъби се! Видиш ли? - каза Емексизът и изтегли ятагана си. Очите му се напълниха с кръв.- Пребийте ме, аз не оставям детето си само! - продума воденчарят покорно, но с решителен вид. Емексизът стана прав.- Топал Хасан, изтласкай това куче навън - да не мърся ножа си.Куцият се спусна въз воденчаря, блъсна го и строполи го при вратата. После го зарита с крака, за да го изтика навън. Воденчарят се изправи и стремително влезе навътре, като викаше:- Милост! Милост!Марийка се разбуди от глъчката и уплашена стана. Когато видя голия нож у Емексиза, тя изписна и се затече при тейка си.- Аман! Смилете се, агалар! - викаше злополучният баща, като прегръщаше за главата дъщеря си.По един знак на Емексиза силният Топал Хасан се хвърли отзад на воденчаря като - Ти стой навътре, воденчарко! Ти сега ще ни по трябаш - викна Емексизът и я отведе навътре, за да не бяга, па тръгна към Топал Хасана.- Аман - крещеше отчаяно воденчарят, - помогнете, хора! Няма ли кой? Марийке, ела мари! - викаше той отчаяно и безсъзнателно просеше помощ от слабото дете.Краличът следеше досега неподвижен сцената, която се разиграваше отпреде му, краката му трепереха неестествено, косата му настръхваше и студени тръпки Но когато се видя, че ще бъде зрител на много по-ужасно нещо, и когато чу, че воденчарят викаше Марийка на помощ, луд гняв и отчаяние запали кръвта му. Той досега не беше видял кръв, но турците му се видяха като мухи. Умора, слабост, колебание, всичко го остави. Ръката му машинално пресегна и взе брадвата; той машинално излезе из дупката си, машинално мина, като се сниши зад чувалите с жито; изправи се побледнял като мъртвец, спусна се въз Емексиза, който стоеше гърбом, и заби брадвата в тила му. Турчинът грухна на земята, без да гъкне. отговор Сигнализирай