Динамични истории и горещи нрави ще си съперничат в тазгодишиня Балкански конкурс на София Филм Фест, който за първи път ще бъде оценяван от специално международно жури.  То е в състав Джим Старк (продуцент, САЩ), Ана-Фелиция Скутелнику (режисьор, Молдова) и Петер Заврел (изкуствовед, Австрия).

Два български филма – „Аве” и „Кецове” ще мерят сили с конкуренцията в тази категория.

След фестивалния си триумф по света, кинодебютът на Константин Божанов „Аве” ще участва и в Балканския конкурс на 16-ия София Филм Фест. Романтичната драма, носител на Специалната награда на журито – Сараево’11 и наградата на ФИПРЕССИ във Варшава’11 разказва за младо момче, пътуващо на автостоп за погребението на свой приятел. По пътя Камен среща 17-годишната Аве, която е избягала от къщи. При всяко прекачване по пътя момичето измисля нови истории за двамата и с тях предизвиква все по-големи неприятности за Камен. Въвлечено без да иска в това приключение, момчето започва да се влюбва в неуловимата Аве...

"Кецове" на Иван Владимиров и Валери Йорданов е по действителен случай, а прототипи на главните герои са шестима младежи, които са на възраст между 45 и 47 години. Една история за изгубеното поколение, което иска да се откъсне от сивото всекидневие сред последните незастроени места по българското Черноморие.

Отличеният за най-добър сценарий във Венеция ’11 „Алпи” (2011) на Йоргос Лантимос е сред предложенията в Балканския конкурс. Кинодрамата навлиза в сложния свят на медицинска сестра, която срещу заплащане, заедно със служителите на фирмата „Алпи”, замества починалите родственици на своите клиенти.

„Архео“ (2011) на словенеца Ян Цвиткович, който ще оценява кандидатите от международния конкурс, ще се бори за балканската награда на фестивала. Филмът е пътуване на трима души и една планета един към друг, към същността на нещата и бе отличен с наградите за най-добър игрален филм, режисьор и оператор на кинофестивала в Порторош ’11

„Бъдещето е завинаги” (2011) на турския режисьор Йозджан Алпер е любовна история с неочакван обрат. Сюжетът проследява пътуването на младата туркиня Сумру, по професия етномузиколог. Тя издирва и записва историите или други свидетелства на оцелели кюрди. Разказват ù ги предимно жени, чиито мъже са били убити, най-често пред очите им. Но скритата причина за пътуването на Сумру е надеждата ù да открие мъжа, на когото принадлежи сърцето ù – кюрд, заминал да се присъедини към борбата за своя народ. „Бъдещето е завинаги” беше отличен с наградите за най-добър филм, най-добър оператор, актьор и музика и наградата на турската критика в Адана ’11.

Балканският фаворит на публиката в Солун’11 „Враг” (2011) на Деян Зечевич разказва за инженерен взвод от сръбската армия, който се натъква на мъж, представящ се за злия демиург и мечтаещ да покори видимия свят и душите на всички хора в мазето на разрушена фабрика в Босна. Всички се присмиват на историята на мъжа, още повече че е бил пациент в болница за душевноболни. Но най-лабилните от взвода започват да вярват на думите му...

Сред предложенията за балканско кино българските зрители ще имат възможност да видят и удостоеният с 3 награди (за най-добър дебютен филм, за най-добър оператор и актьор) от кинофестивала в Анталия’10 филм „Гишето“ на турския режисьор Толга Карачелик. Това е историята на 35-годишния аутсайдер Кенан, мълчалив чиновник на гише за събиране на магистрални такси, който си живее в свой собствен свят и въобще не държи да общува с другите. Също толкова резервиран и дистанциран е и в отношенията с баща си, с когото живее под един покрив след смъртта на майка си (тоест от 5-годишна възраст). Еднообразното ежедневие, в което Кенан разчита само на въображаемия си свят за забавления, се променя неочаквано, когато на инспекция идва новият му шеф. В тази на пръв поглед обикновена история за отчужден син и баща, за отчуждението по принцип и за трудните отношения между хората впечатление прави здравословната доза черен хумор, без която това би бил един доста обикновен филм.

„Кутията” (2011) на младата сръбска режисьорка Андриана Стойкович е история за живота на трима хамали, които обслужват основно чуждестранни дипломати, след промените в Белград през 1992 г. След наложените от ООН санкции на Югославия дипломатите започват масово да напускат страната. От една страна, това означава повече работа за момчетата. От друга обаче, и те се замислят за заминаване и осъществяване на собствените си мечти. „Кутията” е заснет на контрастна черно-бяла лента, която подсилва усещането за наближаващите трудности пред тримата приятели. Наситен с подтекст, филмът ни кара да си зададем въпроса дали кутиите, които мъжете пълнят с чужди вещи, не символизират техния изпълнен с ограничения живот, изолацията на града от останалия свят или спомените за миналото на една държава, която вече не съществува.

„Любовникът” е вторият пълнометражен филм на румънския сценарист, режисьор и продуцент Каталин Митулеску, който е сред специалните гости на 16-ия София Филм Фест. В новата си творба Митулеску, който е съпродуцент и сценарист на „Ако искам да свиря, аз свиря” (удостоен с наградата „Алфред Бауер” и „Сребърна мечка” – Голямата награда на журито на Берлинале 2010), събира в актьорски тандем двамата главни изпълнители от наградения филм – Джордже Пищиреану и Ада Кондееску. Историята в „Любовникът” разказва за чаровен съблазнител на млади жени, посредник в търговията с плът в западналия румънски черноморски курорт Констанца. Налице е класическото лошо момче Лука, който много лесно подлъгва младите момичета с момчешкия си чар. Точно така се случва и с наивното провинциално момиче Вели, която се увлича по измамния чаровник. Но най-неочаквано и самият той допуска любовта да се намеси в професионалните му ангажименти... Според критиката „Любовникът” е поредната пленителна румънска драма, която остава задълго в съзнанието.

Зрителите на София Филм Фест ще могат да се насладят и на забелжителната черна комедия „Пънкът не умира”, дело на македонския режисьор Владимир Блажевски. В основата на сценария е събирането отново на стара пънк банда. Главният герой Мирса е пънкар, който се бори с оцеляването и тънкостите на всекидневието в Скопие. Неочаквано той получава предложение за участие на мултикултурно събитие в Дебар. И тъй като винаги е искал да свири отново със старата си група, приема предложението. Следващата стъпка е да намери всички членове на бившата си банда и да ги накара да се съберат отново заедно… В трудната мисия се намесва бившето му гадже, което се завръща и решава да му помогне да докаже, че пънкът е още жив. Филмът е представен с особен успех на миналогодишния фестивал в Карлови вари, където е удостоен с наградата в секция „East of the West” „за заразната енергия, с която група приятели упражняват своята страст и се противопоставят на конформизма”.

В черната си комедия „Сънят на Адалберт” (2011) младият румънски режисьор Габриел Ахим проследява съдбата на мършав отговорник по техническата безопасност в рамките на един съдбоносен ден през 80-те години на ХХ век. Благодарение на своя оптимизъм, опортюнизъм и живо чувство за хумор, непривлекателният Юлика балансира успешно в малкото пространство на своята свобода между постоянните претенции на вечно разтревожената си жена и различните капани в държавната служба. За Габриел Ахим това е първи пълнометражен филм, който му носи специалната награда за дебют в Талин ’11. Роден е през 1975 г. в Румъния. Завършва кинорежисура в Националния университет за театър и кино в Букурещ. В продължение на 10 години работи като специалист по човешки ресурси и консултант, докато през 2004 г. става режисьор и продуцент. Написал, продуцирал и режисирал е два късометражни филма („Saga” 2006 и „Bric Brac“ 2008), които са отличени на местни и международни фестивали.

Филмовото предложение от Кипър „Фиш енд чипс” е от онези истории за обстоятелствата и събитията, които могат да се случат на всеки един от нас. Това е трогателен разказ за живота, любовта, родината, съдбата и за това как се оцелява в този труден свят. Сюжетът проследява съдбата на кипърския емигрант Анди, който решава да напусне Лондон, да се върне в родината си и да положи усилия, за да изгради отново живота си. След като цял живот е работил като луд за различни шефове, сега иска да отвори свое заведение за пържена риба и картофи. Но мечтата му се превръща в кошмарна реалност, защото Анди е забравил една малка подробност: Кипър не е Лондон и да се яде „фиш енд чипс” не е никак модерно… Филмът на режисьора Елиас Деметриу е едновременно драма и комедия за напредването на възрастта, въздействаща смес от няколко различни жанра…

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase