От 23 март до 12 април в Дома на киното и кино “Люмиер” започва Фестивал на великия режисьор Федерико Фелини. Веднага след края на 11-то издание на София Филм Фест софийската публика ще може да се наслади на креативността и играта с живота и съня във филмите на големия революционер в киното. Освен всичките му двайсет игрални филма ще видим още три късометражни филма и три реклами за Банка ди Рома.

Роден на 20 януари 1920 година в Римини, Федерико напуска дома дванайсетгодишен. Започва работа като клоун в цирка – по-късно образът на клоуна се превръща в символ за неговото кино. През 1939 година се премества в столицата, родният град на майка му. Увлечен от образа на американските репортери, става репортер за няколко жълти вестника, а успоредно с това рисува комикси и прави карикатурни портрети на посетителите в римските ресторанти.

Преди избухването на Втората световна война заедно със своя приятел Алдо Фабрици прави радиоскечове. Винаги е обичал да измисля, да играе и да наблюдава. Жените едновременно го плашат и привличат в Италия, доминирана от Мусолини и Папа Пий ХІІ. По-късно Фелини споделя, че любовта му към жените е равна на ненавистта му към църквата.

По време на радиоскечовете с Фабрици Фелини среща жената, с която прекарва живота си – Джулиета Мазина. Фелини и Мазина стават изключителен тандем и класическа двойка във филмовия свят.

С помощта на Фабрици, Федерико влиза в киното и между 1939 и 1944 г. работи в различни комедии. До края на живота си се интересува от образите останали цял живот в съзнанието му – местните чудаци от Римини, съживени във филми като „Амаркорд”.

Едва през 1945 г. за двамата приятели се отваря вратата на известността и това става след срещата им с Роберто Роселини. Фелини участва в написването на сценария на класическия "Рим, открит град". После става асистент-режисьор, сътрудничи на Пиетро Джерми и Алберто Латуада. Фелини е автор на повече от 50 сценарии, повечето от които филмирани. От 1960 води дневник на сънищата си и скицира хора и места.

През 1950 г. за първи път се изявява като режисьор и сценарист в "Светлините на вариетето", в който образа на съня се смесва с властващия неореализъм в киното.

Той представлява спомен за света на avanspettacolo (вариететни спектакли, изключително популярни в Италия до 60-те години, изнасяни преди филмови прожекции), изпълнен със суров реализъм и тъга. Още тук откриваме повечето митове на Фелини, намек за всичките му бъдещи творби.

"Белият шейх" от 1952 г. поставя началото на партньорството с гениалния Нино Рота, продължило до смъртта на композитора.

На следващата година Фелини заснема първия си голям шедьовър – "Мамините синчета" – филм за петима мъже, които се опитват да залъжат скуката с дълги вечери в киното, около билярдната маса в кафенето, в кроежи на бохемски шеги и търсене на какъвто и да е повод за разтуха. В този филм, считан от мнозина за най-искрения в творчеството на Фелини, властва тъгата по изгубеното време.

„Пътят”, заснет през 1954, е първият му филм от общо четири получил Оскар за най-добър чуждоезичен филм.

Всъщност „Пътят” е любовното обяснение на Фелини към Мазина, изпълнителка на главната роля на тъжния клоун Джелсомина. След три години още един филм на тандема Фелини-Мазина променя филмовия свят – „Нощите на Кабирия” от 1957. Както в "Пътят", и тук Фелини поставя клоунската, невинна фигура на своята съпруга Джулиета Мазина в пряк досег с големия свят. От съчетанието се ражда нежен и ироничен филм, спечелил заслужено място в историята на киното.

Световната популярност на режисьора идва със следващите му филми - „Сладък живот” и "8 ½".

"Сладък живот" (1960) създава едни от най-важните образи в киното на ХХ век - пищната блондинка, къпеща се във Фонтана ди Треви, уловеното морското чудовище и лутащия се в хаоса на света герой на Марчело Мастрояни. Той е не само любимият актьор на Фелини, той е неговото алтер его в киното.

След години в края на филмовата си кариера Фелини посвещава филм на двамата си любими актьори - Мастрояни и Мазина – „Джинджър и Фред” – история за двама застаряващи имитатори на Фред Астер и Джинджър Роджърс, изгубени в новия неонов свят на реклами и телевизия.

След премиерата на "Джулиета на духовете" (първият цветен пълнометражен филм на Фелини; последният в сътрудничество със сценариста Енио Флаяно и една от най-силните фелиниеви роли на Мазина) през 1965, Фелини изпробва под лекарско наблюдение въздействието на LSD и в памет на своя скъп приятел психоаналитикът Ернст Бернхард пише "Пътешествието на Дж. Масторна" - творба, която никога няма да заснеме.

Фестивалът на Фелини ще ни направи свидетели и на късометражните филми на маестрото, създадени съвместно с едни от най-големите имена на киното: „Един журналист разказва за брачна агенция” и епизод от "Любовта в града".

Ще видим и изключителния „Изкушението на господин Антонио”, епизод от "Бокачо '70".

Ще си примомним и любимите на поколения български киномани филми като „Градът на жените” и „Амаркорд” - "A m'arcord" означава просто "Спомням си..." на диалекта на родния град на Фелини, Римини.

В него, две десетилетия след "Мамините синчета", Фелини отново се връща към началото на живота си и, както винаги, смесва любов и ненавист, отчуждение и копнеж, критичност и съчувствие по неподражаем начин. Последният път, когато българската публика е гледала „Амаркорд”, е било преди двайсет години. Специално за фестивала ще видим възстановено и цветно копието на „Амаркорд”.

Според критиката, във всичките си филми Фелини си спомня или сънува. До края на кариерата си Фелини продължава да работи освободен от клишетата на телевизията и на филмовата индустрия. Години наред от него се учат кинаджии, театрали, художници и писатели.

Фелини получава две награди за за цялостно творчество - “Златен лъв” на кинофестивала във Венеция през 1985 г. и “Оскар” през 1993 г.

Последният му филм - "Гласът на луната" (1990) е нещо като съновидение, с което приключва един изключителен творчески път, белязан от успеха.

Филмът се показва за първи път в България, за първи път ще видим и „Клоуните”, създаден през 1971.

Специално за Фестивала на Федерико Фелини ще видим цветни и възстановени копията на забележителните филми „Сатирикон на Фелини”, „Казанова” и „Джулиета на Духовете”.

За киното Фелини казва: „Абсолютно невъзможно е да се импровизира. Да се прави филм е математическа операция. То е все едно се праща ракета до Луната. Не може да се импровизира. Прекалено е дефинирано, за да може да се нарече импровизирано, прекалено механично. Изкуството е научно действие, така че мога да кажа, че каквото обикновено наричам импровизация в моя случай е просто наличие на уши и очи за нещата, които понякога се случват по време на правенето на филми.”

Фестивалът на Фелини е организиран от Италианския културен институт и Арт Фест в партньорство с Националния дворец на културата и е под патронажа на Министъра на културата Стефан Данаилов и Н.Пр. Джан Б. Кампаньола – Посланик на Италия в България.

От 23 март до 12 април ще видим всички филми на маестро Фелини с реставрирани копия, предоставени специално от „Чинечита”.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase