Посещението на Джо Байдън в Близкия изток за предотвратяване на всеобща война повдига сериозни въпроси относно нивото и характера на предишния ангажимент на президента в региона.

Точно както Израел претърпя тотален срив в разузнаването заради ужасяващите атаки на Хамас, дипломатите са обвинени в провала на собствената си колективна система, в основата на която беше третирането на палестинския въпрос като най-добре управляван, а не решен.

Шефът на външните работи на ЕС Жозеп Борел каза, че "светът се е провалил ужасно" в Близкия изток.

Защита за дипломатите ще бъде единствено аргументът, че ръцете им са били вързани, след като доминацията на военното крило на Хамас в Газа се отразява в избора на най-дясното правителство на Израел в историята.

В съчетание с това беше фокусът на Доналд Тръмп върху подкупването на арабските държави, за да сключат мир с Израел, като същевременно игнорира политическата криза, която още повече отстрани палестинците.

С хардлайнерите в Техеран, които дърпаха конците на безброй прокси милиции, особено Хамас, дипломатите просто нямаха партньори за мир, освен неефективния 87-годишен Махмуд Абас, ръководител на непопулярната и недостатъчно финансирана Палестинска администрация в окупирания Запад.

Не се твърди, че всички в администрацията на Байдън са гледали на Близкия изток с такава небрежност като съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан. Например тревожна оценка беше дадена от американския държавен секретар Антъни Блинкен през юни, когато Ричард Хаас, ръководител на отдела на Съвета по външни отношения, му каза, че въз основа на неговия над 40-годишен опит, той се опасяваше, че регионът "не е толкова далеч от това да пламне изведнъж".

Хаас продължи: "Сега виждате значително разширяване на селищата, насилие, истинска липса на централизирана палестинска власт, най-дясното правителство, което сме виждали в историята на Израел."

Блинкен, за изненада на Хаас, се съгласи напълно: "Това е разговор, който съм водил с израелския министър-председател в няколко случая."

Брайън Катулис, автор на изследване на подхода на Байдън към палестинския въпрос и политически учен от Института за Близкия изток, каза, че е "погрешно да се каже, че не са положени усилия, но те са търсили начини да изместят проблема".

Екипът на Байдън също не беше сам в своя провал. ЕС, осакатен от вътрешните разделения в Близкия изток, също е загубил доверие до такава степен, че срещата на Съвета за сътрудничество в Персийския залив миналата седмица беше първата от осем години.

Междувременно Обединеното кралство, чието влияние беше отслабено след Brexit, също се оттегли, провокирано от елиминирането и последващото възстановяване на поста министър на Близкия изток.

Алистър Бърт, бившият министър в тази роля, например каза: „Палестинският въпрос започна да се изплъзва и аз забелязах в моите разговори в продължение на 10 години, че той нямаше известността, която имаше.

"Това се случи заради умората. Всички бяха опитвали всичко преди и нищо не се случи. Имаше и проблем с палестинското ръководство. Хората изпаднаха в модела, че кризата може да се управлява.

Съвсем наскоро, когато излезе от правителството, Бърт взе да предупреждава властимащите, че е неизбежна експлозията: "От известно време се тревожех, че нещо лошо ще се случи. Просто не можеше повече да стои на рафта. Сега знаем какви са опасностите, когато просто оставим нещата да се случат."

Хю Ловат, специалист по Близкия изток в Европейския съвет за външни отношения, каза: "През последните две години имаше все по-твърда политика от страна на Израел за заселване, радикализиране на движението на заселниците, отслабване на палестинската власт и възраждане на въоръжени групировки. Но те сами по себе си са симптоми на колапс на дипломатическата архитектура, която бе рамкирала мирния процес. Насилието днес е крайният израз на това."

И все пак беше разбираемо, че новата администрация на Байдън, решена да се съсредоточи върху геополитиката на Китай, деприоритизира Близкия изток. Като вицепрезидент Байдън беше наблюдавал как Барак Обама се ангажира с оптимизъм – и след това се провали, след като отношенията му с израелския премиер Бенямин Нетаняху се разпаднаха.

"Рисковете от бездействието"

Джон Кери, последният дипломат демократ, който натрупа сериозен капитал в преследването на решение за две държави, използва всичките си дипломатически умения, за да подходи към проблема от всеки ъгъл. От 2013 г. той разговаря с Нетаняху 375 пъти, направи 40 посещения в Израел и 34, за да говори с Абас.

В автобиографията си Кери предупреждава, че "във външната политика, въпреки че е много лесно да се спекулира за рисковете от действие, рядко се обръща достатъчно внимание върху рисковете от бездействие".

"Това е особено вярно за мира в Близкия изток", пише той, но в крайна сметка той заключи: "Недоверието и разказите за преследването са толкова дълбоки и от двете страни, че нито една от тях не би направила компромис."

Така че първоначалната позиция на администрацията на Байдън беше да заключи, че трябва да има по-добър начин за изразходване на дипломатически въздушни мили. Във временните насоки за национална сигурност на Байдън от март 2021 г. Близкият изток беше понижен в полза на Китай.

Инстинктивно произраелски настроен, Байдън не пренебрегна напълно Близкия изток, каза Катулис пред The Guardian. "Те искаха да направят минимума, с изключение на няколко неща за Иран, като например да се опитат да влязат отново в ядрената сделка или да се справят с войната в Йемен. Но те не го видяха като полезно за цялостния им глобален дневен ред, а по отношение на политическия капитал го видяха като загуба на време. Бяха твърде заети. В резултат на това не разполагаха с персонал. Така оставиха дипломатическата скамейка наполовина пълна."

Вниманието на Байдън за кратко беше върнато към Близкия изток от военните действия през май 2021 г. между Израел и Хамас, но след това той не почувства необходимост да стартира политическа инициатива. Например консулството на САЩ в Йерусалим и посолството на Организацията за освобождение на Палестина във Вашингтон, които бяха затворени от администрацията на Тръмп, останаха затворени.

И месеци след избухването на напрежението в Газа, Байдън се оказа погълнат от хаотичното изтегляне на САЩ от Афганистан през август 2021 г., ход, разглеждан в целия Близък изток като потвърждение на по-широко разграничаване на американската външна политика.

Едва през март 2022 г. започна да се появява своеобразен план, който изненадващо се основава на мисленето на администрацията на Тръмп. Блинкен участва в срещата на върха в Негев, среща, която събра израелския външен министър с външни министри от четирите арабски държави, които са подписали споразуменията на Тръмп – ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан.

Те обсъдиха начини за надграждане на регионалната нормализация и интеграция, като обещаха да се срещат ежегодно. Палестинците останаха извън процеса. Нетаняху обичаше да описва това като решение "отвън навътре" за палестинския въпрос, при което Израел сключва сделки с арабските държави, за да притисне палестинците да приемат каквито и условия да се предлагат, колкото и неприятни да са те.

Вашингтон смяташе, че Саудитска Арабия също може да бъде убедена да сключи мир с Израел, което би било дипломатическа и вътрешнополитическа победа за Байдън.

Американският президент ставаше все по-убеден от мнението на Държавния департамент, че саудитците биха могли, може би преди президентската кампания в САЩ през 2024 г., да подпишат споразумение.

„Те трябваше да сменят мастилото на принтера“

Но сравнително бавният график беше нарушен през ноември 2022 г., когато Вашингтон трябваше да вдигне поглед от украинската криза и да приеме, че Израел изисква много по-спешно внимание. В началото на месеца, на четвъртите си избори за пет години, израелците гласуваха за най-дясното правителство в своята история.

Чувствителното министерство на националната сигурност беше дадено на ултранационалиста Итамар Бен-Гвир, човек с толкова дълго криминално досие, че един съдия каза на New Yorker: "Те трябваше да сменят мастилото на принтера".

В САЩ Даниел Къртцер, бивш посланик на САЩ в Израел, "отиде" на страниците на Washington Post, за да призове Байдън да признае, че Израел никога досега не е поемал такъв опасен курс и че Байдън ще трябва да обмисли предоставянето на помощ от САЩ към Израел по-сериозно.

Няколко дни след като беше назначен, Бен-Гвир започна кампания за размирици, като посети най-чувствителното място на израелско-палестинския конфликт – това, което мюсюлманите наричат ​​джамията ал-Акса, известна още като ал-Харам ал-Шариф, в Йерусалим, и това, което евреите наричат ​​Храмовия хълм, най-свещеното място на юдаизма.

Той се контролира от Йерусалим от началото на окупацията, но малкият комплекс в Стария град е бил частично администриран от съседна Йордания, за да се избегнат по-нататъшни кръвопролития. Въпреки това от години Бен-Гивр се застъпваше за крайна промяна на статуквото на Храмовия хълм и призоваваше за изграждането на синагога.

Посещението му на третото най-свещено място в исляма имаше за цел да има отзвук в историята. През 2000 г. лидерът на опозиционния Ликуд Ариел Шарон поиска разрешение да посети мястото. Денис Рос, тогавашният координатор за Близкия изток на Бил Клинтън, каза: "Мога да се сетя за много лоши идеи, но не мога да измисля по-лоша".

Той беше прав. Шарон продължи напред, което доведе до втората интифада – интифадата Ал-Акса, която продължи до 2006 г. С Бен-Гвир, решен да упражнява това, което смяташе за неотменими права на евреите, накара американската администрация да се опасява от трета интифада.

Това доведе до обявена мини-американска дипломатическа офанзива. В първите седмици на 2023 г. Съливан, Блинкен и директорът на ЦРУ и бивш шеф на близкоизточното бюро Уилям Бърнс, всички поотделно пътуваха до Израел.

Дни преди Бърнс да пристигне в края на януари 2023 г., израелски войник уби 10 палестинци, включително възрастна жена, по време на нападение в бежанския лагер Дженин на Западния бряг.

В рамките на по-малко от месец след посещението цикълът на насилие се завърна, а в края на февруари израелското правителство обяви планове за хиляди нови домове в еврейските селища на Западния бряг.

Дни по-рано в Съвета за сигурност на ООН САЩ блокираха правно обвързваща резолюция, изискваща Израел да спре подобни селища. След като строежа на 7000-те домове беше обявен, в пряко противоречие с личните уверения, които американските дипломати вярваха, че са им били дадени, избухна още насилие. Палестинската власт беше допълнително отслабена, както може би възнамеряваше Нетаняху.

Дотогава САЩ се притесняваха не толкова, че Хамас ще избухне извън Газа, колкото, че властта може да се срине след такъв ужасен провал в очите на палестинците. Поради невъзможността за самоуправление, докато е под окупация, властта вече беше загубила контрол в Газа през 2007 г. и сега се страхуваше, че може да загуби Западния бряг.

"Няма палестинци, има само араби"

По нареждане на САЩ израелците дойдоха в пристанището на Червено море Акаба в Йордания на 26 февруари 2023 г., за да се срещнат с арабски лидери и да обещаят четиримесечен мораториум върху заселванията. Това бяха първите преговори между двете страни от 10 години.

Но преди да изсъхне мастилото върху комюникето, то беше отхвърлено. Нетаняху просто отрече Израел да се е ангажирал да спре нови проекти за заселване по време на срещата.

Втората среща на върха в Шарм ел-Шейх на 19 март повтори същите обещания и този път се говори за разработване на "механизъм" за ограничаване и противодействие на насилието, обидите и подстрекателските изявления и действия.

Независимо от това израелският министър на финансите Бецалел Смотрич открито отричаше съществуването на палестинската етническа група.

"Палестинският народ е изобретение на по-малко от сто години. Имат ли история, култура? Не, нямат. Няма палестинци, има само араби."

Далеч от наказанието на Смотрич, Нетаняху през юни го възнагради, като му прехвърли целия контрол върху одобрението на плановете за строителство в селищата на Западния бряг. Можеше ли Байдън да направи повече, за да ограничи действията на израелското правителство?

Демократическата левица казва, че Байдън е трябвало да признае, че де факто анексирането на Западния бряг е в ход, да се намеси и да наложи по-тежко наказание от отказана покана за Белия дом.

Бърни Сандърс, например, през февруари заяви, че Байдън трябва да признае, че това е качествено различно израелско правителство от всичко, което го предшества.

Той каза: "Ако едно правителство действа по расистки начин и иска милиарди долари от американските данъкоплатци, мисля, че трябва да се каже: "Съжалявам, но това не е приемливо. Искате нашите пари? Глоба. Ето какво трябва да направите, за да ги получите."

Катулис каза: "Израелската политика заживя свой собствен живот. „По-големият проблем е толкова очевиден, че както много предишни администрации, те не дадоха приоритет на американско-палестинските отношения."

Този провал означаваше, че администрацията на САЩ изпита облекчение, когато Абас намери извинение да не продължи и обеща парламентарни и президентски избори за май 2021 г. САЩ, Египет и Йордания се страхуваха, че Хамас вероятно ще спечели.

Смята се, че отлагането, прекъсвайки политическия път към властта, е укрепило военното крило на Хамас дотолкова, че дори политическото му крило вече е на практика отстранено.

Междувременно в администрацията и в Конгреса енергията и креативността се развиха другаде – към инициативата, стартирана от Тръмп, но включваща Саудитска Арабия. Ако на Саудитска Арабия може да се предложи достатъчно, за да се присъедини към мирните споразумения, Иран може да бъде изолиран.

За Израел нормализирането на отношенията с пазителя на двете свещени джамии би предвещавало отваряне на отношенията между Израел и целия мюсюлмански свят.

Тази амбиция от гледна точка на Белия дом стана още по-неотложна, когато Китай изигра толкова видима роля в шокиращото мартенско съобщение, че Иран и Саудитска Арабия възстановяват дипломатическите отношения.

Съливан се втурна към Рияд през май и юли, за да провери саудитската политика. Блинкен го посети през юни.

Външният министър на Саудитска Арабия Фейсал бин Фархан Ал Сауд ясно изрази своята позиция: "Всеки мир с Израел трябва да включва палестинците, защото без да се заемем с въпроса за палестинска държава, няма да имаме истински и реален мир в региона."

Трудността беше, че Нетаняху имаше съвсем различен поглед върху нормализацията и ролята на Палестина, както изложи в речта си пред Общото събрание на ООН през септември. "Палестинците биха могли да се възползват много от по-широк мир. Те трябва да бъдат част от този процес, но не трябва да имат право на вето върху процеса."

Но докато израелските бомби падат върху Газа, саудитските критики към Израел и неговата защита на палестинската кауза неизбежно стават все по-шумни. Саудитците признават, че всяко споразумение за нормализиране засега е невъзможно.

В дипломатическия си обмен саудитците не защитават касапницата на Хамас, но стана ясно, че разговорите за бъдещето на Палестина, а не нормализирането, сега са приоритет. В този смисъл Хамас успя да убие новия Близък изток при раждането му.

Всъщност Ловат от Европейския съвет за външни отношения твърди: "Атаката в техните очи беше опит да се утвърди палестинската кауза на регионалната сцена и да се отблъсне израелско-арабската нормализация."

Ако не друго, кризата сложи край на това, което Ловат описа като "колективно пристрастяване към набор от илюзии" – най-вече това, че статуквото и невъзможната ситуация в Газа могат да бъдат управлявани.

"Някои идеи свършиха."

Анализът e на Патрик Уинтур за The Guardian.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase