Желю Желев: Турция трябва да е в ЕС

Gn.Jelev po-dobre da zamal4i za tova koy,kade i kak da vliza,dokazatelstvo e 4e v Sofia ve4e moje da jivee vseki malogramotnik i plujek prodal na deda si nivyata!A kolkoto do izto4nika na Анонимен i negovata teza,pi4-prodavali sa ni vsyakakvi,insinuacii vsyakakvi,mekereta(podlizurkovci)mnogo...kogato stava vapros za Bulgaria-po dobre zastani s dostoinstvo i za6titi imeto na stranata si otkolkoto da ya obrugava6 taka!PuTuri nosi u doma v anadola,ama dori i tam samo niz6ata kasta gi nosi,a? отговор Сигнализирай

Въпреки че всички исторически извори противоречат на фантазираната славянизация на тюркобългарите, изследователите издигнаха и абсурдната хипотеза, че -, славяните от Византия винаги "тежнеели" да се обединят , с "държавата майка", т.е. с българската държава. Благодарение на този мираж-тежнението на славяните от Тракия и Македония, България постепенно "мирно" обединила "българските славяни". Да имаше поне едно пряко или косвено свидетелство в този аспект, човек да повярва някак на поредната фалшификация, но няма.Кога и как е станало невероятното "мирно" обединение на славяните, след като се знае, че през цялото съществуване на българската държава, тя е водила само войни с Византия. Няма да изброяваме грабителските войни в Тракия, те са по-известни, затова ще припомним тези опустошавали Македония. Още в 774 г. хан Телериг изпраща 12 хилядна войска да оплени берзитите, населявали басейна на р. Брегалница. Благодарение спешната намеса на император Константин V Копроним, който с войските си през Тракия навлязъл в България, и смелата защита на самите берзити, грабителите не могли да оплячкосат имота и добитъка, а населението преселят в степите отвъд Дунава.През 807 г. хан Крум нахлул по коритото на Струма. За какво е нахлул при "тежнеещите" македонци с гордост ни разказва Йордан Андреев в книгата му "Българските ханове и царе VII-ХIV в." На стр. 29 той отбелязва: "Войските му /на Крум/ се появили в поречието на Струма, откъдето се завърнала с голяма плячка".Излиза, че македонците "тежнеели" да дойдат тюрките, за да ги ограбят и избиват. С такива примери българските историци може да въодушевяват народа отвъд Хемус, но македонецът на тези грабителски тюркски набези гледа като на омразен и гнусен етнос. Още повече, че грабежите ставали все по-жестоки и по-чести.Две години по-късно, през 809 г. Крум отново нахлува на югозапад и достига Средец. Като не могъл да го превземе, Крум дал тюркска клетва, че ако се предадат защитниците, ще ги пощади. Тъй като продоволствените запаси в крепостта свършили, защитниците македонци повярвали на клетвата и отворили вратите. Тогава "обединителят" по мирен начин "избил целия гарнизон от 6 000 войници и част от жителите".В 813 г. същият хан успял да превземе Адрианопол /Одрин/. Освен че заграбил всичката покъщнина и добитъка отвел в България, пленените около 40-50 хиляди македонци с жените и децата Крум преселил в Онглоса отвъд устието на Дунава. Тези македонци след дълга подготовка, с помощта на императора успели да избягат от "държавата майка" и да се завърнат по домовете си, водейки тежки сражения не само с българите, но и повиканите им събратя маджарите.В същата 837 г. българският хан Пресиян изпратил срещу смолените в Сер и Драма кавхана Исбул. По византийските извори потекли реки от кръв.За днешните македонци е любопитно да знаят какво е правил "славянизираният"- Гоборис. Няколко месеца след като заел ханския престол в 852 г., пролетта на 853 г., нахлул заедно с владяните вече събратя аварите и достигнал до Солунско. На Византия се наложило да плати на сърби и немци, за да ги нападне от запад и така били изтласкани обратно зад Хемус отговор Сигнализирай

Малко трудно е изведнъж да се схване голямото значение на първата част от приведения пасаж - че печенеги, узи и кумани, дошли последователно през ХI-XIII в., т.е. един век след изчезването на българската държава, заварват Еспериховите българи неславянизирани на мястото /територията/, на която се настаниха в 680 г.В шестото изречение на този пасаж Стр. Димитров уточнява, че новодошлите тюркски племена говорили език, много близък на езика, който говорили българите и това улеснило бързото им претопяване. За какво побългаряване на печенеги, узи и кумани би могло да се говори днес, ако Еспериховците, според историците, отдавна, още в IX в. били славянизирани!? Очевидно приказките за славянизацията на българите са толкова далече от средновековната реалност, че приличат на мираж.Със статията на Стр. Димитров българите сами доказват две неща: 1., че в Североизточна България през ХI-ХIV в. основно население били тюркобългарите, и 2. че там дори през цялото византийско владичество славяни нямало, т.е. двата етноса през целия период от 681 г. до XIV в., както вече споменахме няколко пъти, двата етноса - българи и славяни, останали териториално разделени.Колкото и парадоксално да изглежда, в тази част на България и днес славянското население е изключение и поради това почти всички по-възрастни хора там, които не са ходили на училище не разбират езика на тракославяните, наричащи себе си българи.Разглежданият пасаж от статията на Стр. Димитров показва още нещо по отношение на Еспериховите потомци - турците в Североизточна България - че те запазили не само своето етносъзнание на българи, но съхранили и спомена за своята държава и точно това фактически е причината за побългаряване на техните сънародници -печенеги, узи и кумани през ХI-ХIV в. Истинска илюстрация в този смисъл е споменът на видния български професор и полиглот в недалечното минало, роденият във Видин, Стефан Младенов: "По време на Балканската война, през месец май 1913 г., пътувах с други офицери от разни части, и всички останахме доста изненадани, когато един от спътниците ни се обърна към всички нас, та извика: "Какви сте вие българи? Вие не сте българи! Аз съм българин, а вие сте славяни! Оказа се, че говорещият така беше от Делиорманските турци, с ония типични телесни белези, за които говори Иречек, и с едно пренебрежително чувство към оная славянска маса, която се отрекла от собственото си потекло, за да си прикачи чуждото ней, но славно име българи." /Младенов, Стефан. Печенези и узи-кумани в българската история. БИБ, IV, 1931, кн. 1,с.134/.Не биха роптали днешните турци против славяногласните в България, ако някога била осъществена прословутата славянизация на тюрките, защото и те и славяногласните щяха да говорят един език с определени проценти от славянски и тюркски думи, и най-важното, щяха да носят съзнанието, че са един народ, както предполагам е днес в Унгария с авари и магяри.На основата на спомена на Ст. Младенов от 1913 г. за отношението на днешните българи - турците от Делиормана към славяните, човек може да си състави ясна картина за средновековното отношение на българите към славяните. Ако днес гтурците, поради невъзможност да направят друго освен само да мразят тракославяните, то преди 1000 години, както свидетелствуват историческите паметници и книжовни извори, техните прадеди просто третирали всички извън своето тюркско племе като роби, продавали тях и децата им като роби и избивали при най-малкото недоволство.Непонятно е как при толкова много свидетелства, опровергаващи измислената славянизация на тюркобългарите, историците продължават да мътят главите както на българите /Делиорманските турци/, така и на онези, които откраднали името им - днешните тракославяни. отговор Сигнализирай

Джмулю пак е неподготвен в изказването си. отговор Сигнализирай

Сега турците са около 85 милиона,след 20тина години ще са 120 милиона, и при съществуващите правила на Европейската общност ТЕ ЩЕ ИМАТ МНОЗИНСТВО гласове, което означава в същност че те ще управляват!Недопустимо,хайде пак турско владичество ?Никога !!!!! отговор Сигнализирай