Тристранката против скока на ДДС, но...

Не ви ли прави впечатление, че Дянков не закача банките. А банките създадоха сегашната финансова криза. Заради алчността и ненаситността на тези банки. Според Дянков данъкоплатеца трябва да плаща по-високи данъци, за да компенсира загубите, предизвикани от банките! Гениалният Дянков дори двойно наказва нацията данъкоплатеца, освен допълнителните данъци, ще плаща и солените лихви на банките. Двойно натоварване, може да носи, ***! Дянков трябва да подхване банките, те и без това не са български, и те да вкарат дефицитните милиарди в бюджета, а не да изпращат всяка спечелена стотинка за братска Гърция! Цветелинка първа може да даде пример, с един милиард лева, вместо да ги дава на братята белгийци! отговор Сигнализирай

Между другото , въпреки че е спорна, мярката за увеличаване на ДДС ще помогне, ако наистина е САМО ЗА 1 Г. В противен случай ще е голяма спирачка за бизнеса и развитието на икономиката,защото ще в дългосрочен план ще свие потреблението. Противниците на такъв род мерки въобще не се замислят,че в хазната няма пари, а това означава,че държавата не плаща на бизнеса за свършена работа и бави връщане на ДДС. В тази ситуация по-добре е 1 г. по-високо ДДС,отколкото бизнеса да не вземе дължимото му... отговор Сигнализирай

АНОНИМЕН--ДОКАТО СТИГНАХ ДО КРАЯ ЗАБРАВИХ КВО СИ ПИСАЛ В НАЧАЛОТО.. отговор Сигнализирай

БЪЛГАРИЯ СЕ НАМИРА НА КРЪСТОПЪТ. ПРИ ПОГРЕШЕН ИЗБОР ЩЕ СЕ СТИГНЕ ДО ИКОНОМИЧЕСКА КАТАСТРОФА След 8 бездейни месеца страната навлиза в дългата зима на икономическата криза. Премиерът Борисов се "простреля в левия крак" като постави Дянков начело на икономическия блок на правителството. Няма компетентност и дързост да се опитат правилните решенияЛондон, проф. Димитър М. Иванов, специално за Bulgaria News | 2010-03-23 10:37:00 Задълженията на фирми, домакинства, публичен сектор - продължават да се трупат с ненамаляваща скорост. Неформираната средна класа е на път за втори път в този преходен период отново да обеднее. Пазарният и демократичен преход у нас не създаде една свободна плуралистична децентрализирана икономика. Той формира силно централизирана политико-финансова монокултура и върхушка, около която се оплождаха през всичките тези 21 години, различни правителства, случайно станали министри и техните "дворове", както и една цяла, обхващаща като рак страната, камарила от "дворцови" бизнес и медийни шутове, готови на кръвосмешение с всяка власт, която и да е тя; олигарси и фирми, държани на крака единствено от държавната хранилка. Сега настъпва време, когато българите ще разкрият най-сетне истинската ситуация, в която се намира цялата страна и се надявам, че най-сетне ще се запитат: "Защо стигнахме дотук? Сега накъде? Как да възстановим икономиката си и социалната система?" Има ли нещо, от което премиерът се нуждае от страна на експертите и от гражданските движения преди да удари 12-я час? Започвам с този въпрос моят коментар, защото нещата са наистина спешни. За нашата страна тези месеци, седмици и дни са изпълнени с тревога и безпокойство - за милионите домакинства, хилядите малки и средни фирми, целия бизнес. Икономическото и социално състояние на страната преминава в етапа на засилена тревога. Намираме се на кръстопът - ако направим грешния избор ще предизвикаме икономическа катастрофа, излизането от която ще бъде съдбоносно за много хора, фирми и домакинства. Със засилването на кризата се засилва и политическото напрежение, взаимните обвинения, институционалните и политическите скандали и гражданските протести. Обществото е в остър конфликт. Обвинявана е политическата класа, богатите, преуспелите, олигарсите, предприемчивите, хитрите; от друга страна продължават да са презирани интелектуалците, хората на научния труд, експертите, разумните, неутралните. Задълженията на фирми, домакинства, публичен сектор - продължават да се трупат с ненамаляваща скорост. Неформираната средна класа е на път за втори път в този преходен период отново да обеднее. Пазарният и демократичен преход у нас не създаде една свободна плуралистична децентрализирана икономика. Той формира силно централизирана политико-финансова монокултура и върхушка, около която се оплождаха през всичките тези 21 години, различни правителства, случайно станали министри и техните "дворове", както и една цяла, обхващаща като рак страната камарила от "дворцови" бизнес и медийни шутове, готови на кръвосмесешение с всяка власт, която и да е тя; олигарси и фирми, държани на крака единствено от държавната хранилка. Сега настъпва време, когато българите ще разкрият най-сетне истинската ситуация, в която се намира цялата страна и се надявам, че най-сетне ще се запитат: "Защо стигнахме дотук? Сега накъде? Как да възстановим икономиката си и социалната система?" Докато ние се упражнявахме в нова политическа риторика и в не толкова нови политически обещания, кризата в световната икономика навлезе във своята трета фаза. От фазата на реалната микроикономика (ипотеки, недвижими имоти; търговска собственост) тя навлезе във фазата на задълбочаване и достигане до една безпрецедентна криза на държавните дългове. Кризата в държавните дългове, започна отначало в еврозоната, но това вече се разпространява и върху американският държавен дълг. Вчера Джон Липски от МВФ заяви,че средната пропорция на дълга спрямо БВП в развитите икономики ще достигне тази година равнища, невиждани от 1950 г., а към 2014 г. ще се повиши до 110% от БВП. Американската CFTC modity Futures Tradingmission), която регулира търговията с фючърсни контракти, вече наложи силни ограничения на публичната валутна търговия, но всичко това ще разпали още повече ликвидната криза, довеждайки я до огромни размери.Някои наблюдатели с розови очила или без достатъчно опит могат да цитират,че Dow Jones и другите борсови индекси достигат нови височини, но моят основен страх са държавните дългове. Още повече, че обемът пари в облигационни фондове отнасящ се към този в акции е 10:1. Това, което дава името на Великата Депресия не е спадането на курса на акциите, а спирането на плащанията на държавните дългове през 1931 г. (и то пак започна от Европа; от Австрия), което "унищожава" буквално всички тези, които са си мислели,че са достатъчно хитри да избягнат купуването на акции; в действителност те загубват всичко от техните облигации. И сега можете да отидете в някой магазин за антични монети и ценни книжа и да си купите държавни ценни книжа от 1931 г. и да ги показвате на внуците си. В този смисъл, полезно е да се прочетат мемоарите на Хърбърт Хувър (31-ви Президент на САЩ в периода 1929-1933 г.) за Кризата от 1931 г. (The Memoirs of Herbert Hoover, 3rd vol., The Great Depression: 1929-1941, The Macmillanpany, New York, 1952).Днес, кризата в Европа и особено в еврозоната няма начин засега да бъде ограничена или потушена. Тя ще доведе до неплащане (или закъснения по плащането) на редица държавни дългове и до сериозни социални, граждански протести във всички страни. Това е, което се очертава още през следващите месеци. Гърция, Испания, Португалия, Италия и Ирландия са в капана на тази криза. Техните лихвени проценти ще се повишат и ще предизвикат отлив на национално благосъстояние. И това не може да бъде спряно. Бъдещето на еврото и репутацията на ЕС са в рискова ситуация. Липсват и конструктивни решения. Единственото, което би работило е комплексно преструктуриране на дълга,т.е. размяна/продажба на дълг срещу размяна на дялове. В пълния си размер, дълговете никога няма да бъдат платени, а натежалите плащания по лихвените натрупвания могат да се превърнат в най-големите трансфери на благосъстояние в човешката история. Всичко това причинява повишаване на данъците навсякъде от Европа до САЩ и подтиска икономическото възстановяване, захранвайки още по-висока безработица и граждански недоволства. Без да се връщам към една друга дискусия, ясно е, че на фона на всичко това еврозоната вече гледа с други очи на всеки нов кандидат и по-същество скоро няма да има новоприети. Българският Премиер каза, че ще направи всичко възможно да извади България от кризата само за една година, но честно, обективно и професионално казано, аз не виждам, нито необходимата компетентност, нито дързостта да се опитат очевидно единствените останали и правилни решения. Неговият вицепремиер Цветан Цветанов в събота в телевизионното предване "Калейдоскоп", заяви: "Никой не си е представял, че държавата е в такова катастрофално положение!" Е, как така, бих запитал аз, както стотици други хиляди, ако ли не и милиони български граждани? Как сте се готвили да вземете властта и да управлявате? В 1986 г. имах възможността да бъда свидетел във Франция, когато Сборът за Републиката на тогавашния кмет на Париж Жак Ширак победи на парламентарните избори управляващата Социалистическа партия и то на фона на президент-социалист ( Митеран) и буквално от първия ден след откриването на новия парламент внесе 100 нови законопроекта за реформи във всички сектори на френската икономическа, социална и политическа сиситема. Ето - това означава отговорна подготовка за управление на една държава. Всичко друго е една симулация.Правилно в момента у нас текат икономически дискусии, но някои от тях са сякаш застинали във времето след парламентарните избори. Но от тогава са изминали 8 месеца и ние все още говорим за необходимостта от и вида на антикризисната програма. А защо тя не се случи през тези 8 месеца - никой не се сеща или не иска да попита! Защо СДС и ДСБ не натиснаха веднага след формирането на правителството, такава всеобхватна и сериозна програма да бъде приета? Защо сега се разговориха от работодателските организации? Къде бяха тези осем месеца? И каква е цената на това ново забавяне(след забавянето на Тройната коалиция) - пак никой не се сеща да попита! Защо никой не пита? Нали сте се загрижили за страната и за нейната икономика? Но, историята освен всичко друго е и сезонен процес, и сега вече след тези бездейни 8 месеца, България навлиза в дългата зима на своята икономическа криза. Ако преди осем месеца, основният въпрос бе как да забавим кризата, да намалим нейните евентуални щети, то днес въпросът е как да се предпазим от истинска икономическа и социална катастрофа. Тоест, днес България и нейните граждани вече плащат огромна цена за липсата на силни мерки и програма за противодействие на кризата. Докато към края на 2008 г. и първата половина на 2009 г. все още имаше някаква надежда България да се пребори с кризата по такъв начин, че когато тя приключи, ние да сме изпреварили с едни гърди тези пред нас в класацията по стандарт на живота в ЕС. Сега вече нещата са ясни и мога да го кажа - изоставането ни в противодействието на кризата е толкова голямо, че още отсега вече е увеличена дистанцията между нас, като най-бедна страна в ЕС и тези пред нас.Отбягването на отговорните въпроси - прави евтини всякакви други призиви. Ако ние не действаме бързо и умно, гражданското недоволство ще експлодира. Сегашните врящи вече възможности за избор - са много сложни и рискови: от дефолтиране по дълговете до повишаване на данъците и граждански протести. Създава се напрежение и за Валутния борд. Той е такава система, че поставя акцента върху правилността на финансовата политика на правителството. Ако неговите политики са грешни, то тогава рискът е за цялата нация, която може да банкрутира разменяйки националната си валута, която може да е надценена срещу друга.Трябва да сме свръх внимателни и бдителни и да наблюдаваме хоризонта непрекъснато. Нещо следва да се направи, иначе съвсем ще потънем. Време е да се събудим, защото става дума за бъдещето на нашите деца и за техните деца. Учуден съм, че някои говорят за пълна инвентаризация на държавата сега, когато това беше официална и добре прокламирана в публичното и в медийното пространство идея на гражданско сдружение ГЛАС още през 2008 г., повторена и потретена в 2009 г., за четвърти път акцентирана от мене лично само преди седмици с изискването да бъде съпроводена от "Бяла книга за щетите и грешките, нанесени върху държавата и икономиката от страна на предишното управление на Тройната коалиция." Прави впечатление и игнорирането от страна на премиера и неговия кабинет на разработките по възможната антикризисна програма на България, подготвени още преди парламентарните избори от страна на икономически и изследователски институти; групи от учени и експерти, национални и регионални бизнес и браншови организации, както и нашата собствена на Сдружение ГЛАС разгърната Антикризисна Програма обсъдена и уточнена на три национални форума от множество национални и международни експерти, браншови организации и други граждански сдружения. Не това, обаче е поводът за този ми анализ. Обратно, сериозната причина е - повикът на много мои колеги, съратници, приятели, хора от цялата страна - да изкажа още веднъж моето становище за готвената от страна на правителството антикризисна програма. Този активен диалог, който поддържам от много години с най-разнообразни аудитории в цялата страна - ме задължи да коментирам поредните усилия на социалните партньори и работодалските организации във конструирането на една работеща антикризисна програма. Без да правя излишни комплименти, бих искал да подчертая ценността на концертиращите, обединени действия на гореспоменатите организации, убедени в благородната си и патриотична мисия да помогнат на изпълнителната власт в толкова сложен за България политически и икономически период. В същото време, прецизно погледнато, предлаганите мерки от страна на правителството и социалните партньори (не влизам в детайлите коя мярка на кого е) като цяло са все още твърде общи; няма спешност и времеви параметри в тях; "хирургичност" и измерена ефективност от евентуалното им въвеждане. Не е ясно във времето какво точно ще донесат на бюджета, на реалната икономика, на фирмите и на домакинствата. За колко време ще действат тези мерки? Премиерът очевидно не е прав, че излизаме от кризата следващата година. Не бива да се лъжем чрез или поради статистически илюзии или кратки протуберанси на някои показатели. Фундаменталните показатели на икономиката ни са много лоши. Даже не е ясно дали от рецесията сме излезли, а тя все пак е само един, макар и важен, но все пак технически детайл на кризата. Анти-кризисната програма следва да е разработена в тясна координация със Стратегия - 2020, тъй като излизането на България от кризата при всички сериозни разчети не би могло да се случи преди 2014-2016 г., т.е. след изтичане на мандата на сегашното правителство. Програмата следва да е съобразена със стратегическите цели пред българската икономика и стопанство. И тук, като че ли разбиране от страна на финансовия министър също липсва. Как си представя финансовият министър промяната, "утрешния" ден на българската икономика? "Утре" - както вчера, или "утре" - както нищо досега. С други думи, къде е националната стратегия за излизане от кризата и за преминаване към един нов, далеч по-модерен модел на развитие на българската икономика? Къде е Стратегията на България за 2020 г., която се изисква и от ЕС? Очевидно е, че нещата няма да могат да бъдат същите, както преди. Нито ще може да съществува един изкуствено надут и неотговарящ на реалните изисквания на икономиката ни - сектор на финансовите услуги; нито пък България ще може да се развива напред без никаква индустрия, или с 7 % селско стопанство. Да не говорим, че за финансовият ни министър абсурдно потребността от един завой към радикално нова, модерна доходна политика - въобще не съществува. Така, че "промяната" за която говори Дянков, че сякаш, ей сега ще започне от месец април, за мене е опасно, вредно манипулиране не само на общественото мнение у нас, но най-вече манипулиране на необходимата реална оценка и необходима политика от страна на цялото правителство и на Премиера, относно икономическите и социални процеси в страната и в обкръжаващата ни политико-икономическа външна среда. Нещо повече, държа да кажа : смятам, че с тези мерки, социалните партньори попадат в един възможен, своеобразен капан от страна на правителството, ако тези мерки бъдат приети и се окажат, че те далеч не са необходимата терапия? Тогава - какво ще бъде пространството за маньовър от страна на социалните партньори? В изработването на едно компетентно и стратегическо кризисно управление у нас са необходими някои основни, базови, крайъгълни камъни които да спрат цикъла на икономическа експлозия. Всеки един от тях обаче, в своята аргументация - не бива да забравя или да игнорира (нещо, което като че ли липсва като акцент или като доминанта в списъка от мерки на социалните партнььри) фактът, че България е най-бедната страна в ЕС, с най-нисък социален стандарт и с най-голяма разлика на БВП в сравнение със средния БВП в съюза измерен по всички видове методологии. Тоест, мерките, колкото и да са икономическо или фискално стриктни, те въпреки всичко трябва да отговорят на основния въпрос, който днес е на път да разцепи България: как да рекапитализираме и излекуваме най-засегнатите и ударените от прехода части от българското население у нас: обеднелите, болните, възрастните, младите - и чрез това да излекуваме и гражданското общество. И нека да не четем "евангелието" - без да се съобразяваме с конкретните социално-икономически реалности у нас. Да, постигането на фискална устойчивост е ключов кратко-срочен приоритет днес за всички развити икономики, но те, за разлика от нас преминаха през един минимум две-годишен период на масирани фискални инжекции в техните икономики. И тези инжекции - спряха най-малко развитието на кризата. У нас, нещата са коренно различни. Ние сме единствените без фискално-стимулационен план. В този смисъл прекаленото орязване на публичните разходи, свръхзатягането на фискалната дисциплина, увеличаването на цените чрез повишаването на ДДС - безспорно ще помогне лично на финансовия министър, но икономиката ни - ще трябва да плонжира още по-дълбоко в мрачните дълбини на кризата. Ще се опитам, доколкото чувството за лимитиран размер ми дава възможност да го направя в рамките на този материал, да коментирам част от основните предлагани мерки (без да предлагам нова антикризисна програма - това ГЛАС направи на 26 юни 2009 г.): По Структурата на предлаганите мерки: В структурно-методологическо отношение групирането на предлаганите мерки е в 6 основни раздела, опитващи се да следват логиката на проблематиката на икономическата криза. Сред тях, смятам, че липсват такива важни елементи на една национална анти-кризисна програма като: Поддържане на възможностите и източниците за оживяване и растеж на икономиката; Формиране на нов модел и структура на икономиката ни в дългосрочен хоризонт; Запазване на стабилността и процеса на развитие на публичния сектор; Икономическо и социално подпомагане на регионите и общините; Повишаване на банковата и финансова стабилност и регулиране на банковата система. По "Прочита" на характера на икономическата криза в конкретните български условия и за Философията на предлагания комплекс от мерки: Очевидно е от предложения материал недостатъчното изясняване в множеството от авторите на това коя е коректната интерпретация на кризата у нас и това е довело до видими "пируети" в предлагания сбор от мерки. Не става ясно, българската антикризисна програма ще се опита да регулира "неперфектности" в досегашното нормативно регулиране на държавно-стопанските и стопанско-правните отношения, или - ще търси един друг тип регулиране, фокусирано изцяло върху лечението на икономиката ни. Не са решени, а някъде са даже недокоснати такива ключови въпроси на българския тип криза, а именно, че имаме: криза на задлъжнялостта; на свръхкредитирането, и на платежоспособността. Поради тази неясна философия на разбирането на кризата, не става ясно как, чрез прилагане на предложения комплекс от мерки - ще се стигне до основното: да се стимулира отново способността на свръх задлъжнялата ни реална вътрешна икономика да заработи отново? По изплащането на задълженията на държавата към фирмите: Поддържам изцяло това важно предложение, като считам, че то може да се допълни (както и за една квалифицирано преценена част от неизплатените държавни пари по договори за обществени поръчки) с възможността - тези задължения (или част от тях) да се трансферират в ценни купони/книжа, където дългът ще бъде изплащан в стойността на местната валута (левът) срещу това тези купони да бъдат инвестирани в националната икономика; в приватизацията на миноритарни или мажоритарни пакети, както и за покриване на друг дълг. Това ще означава, че в бизнес оборот могат сравнително много бързо да навлязат над 2.5 - 3 млрд. лв, които от своя страна ще забавят ръстта на безработицата. В тази връзка в предложения комплекс от мерки липсват мерки и програми за конверсия на фирмените задължения в дялове и акции и межахизъм за тяхната продажба. За Данъчната амнистия, или легализирането на нерегламентираните доходи на физически лица, които не са от престъпна дейност, чрез еднократното им данъчно облагане: Нека да сме честни и прецизни едновременно - това няма да донесе абсолютно нищо на фиска. Първо, това ще бъде счетено и то правилно от болшинството граждани на страната като пълен цинизъм и несправедливост спрямо тези, които са си плащали законно своите задължения към държавата, и второ, няма наивници, които да се съгласят да разкрият свои многогодишни данъчни отбягвания, за да получат данъчна амнистия от една дързава, в която институции, съдебна власт и политическа система са в състояние на разпад. За плоския данък и увеличаването на приходите в бюджета. Истински стратегическият въпрос на анти-кризисната програма и на бюджета като инструмент - е как да се увеличат в устойчив аспект приходите в бюджета? Как да спрем фискалното "разтапяне"? Задължително в периоди на криза, т.е. на движение и възможна промяна на бизнес цикли, данъците следва да се оставят да варират проциклично. За да бъде това възможно, то следва те да са на базата на един подоходен прогресивен модел. Затова още през 2008 г. ГЛАС ясно каза, че България стои на прага на фискална политика, характеризираща се с повишаване на данъците и с дълъг период на устойчиви и продължителни фискални дефицити. Още нещо е важно да се подчертае особено на феновете на плоския данък. Смятам, че се доказа че фискалната политика и особено тази на плоския данък не може да "управлява" и най-вече да стимулира в повече от подоходното прогресивно облагане търсенето и производството в реални измерения, както това се видя през последните няколко, включително и предкризисни години; нито пък изигра особена роля за привличането на чужди инвестиции. А и вижте и сега какво се получава - правителството се оплаква от неизпълнението на приходите за 2009 и за 2010, но не дава сериозен анализ и отговор на всички фактори на които това неизпълнение се дължи. Самата Европа няма да ни търпи дълго с прилагания от нас двоен противоречив стандарт на демонстрация на данъчен дъмпинг и социална бедност. Едно от двете следва да бъде ликвидирано. Що се отнася до т. нар. данък "Лукс" : налице е огромно неразбиране както сред неговите автори, така и сред неговите коментатори - относно икономическия смисъл и значение на подобна мярка. Моето мнение е, че философията на подобна мярка не следва да бъде анти-бизнес насочена, а обърната изцяло към тежките проблеми на страната сега. Какво имам предвид: този вид данък - следва да цели едно прогресивно потребителско облагане, като това би могло да произведе незабавен извънбюджетен стимулационен ефект сега, като се накарат по-богатите фирми или домакинства да ускорят свои бъдещи планирани разходи. Ако едно домакинство или фирма е решила и планирала да си купи яхта, те ще бъдат "принудени" да "сторят" това сега, а не например следващата година, от която нататък, напр. - едно прогресивно данъчно облагане върху тяхното потребление - ще бъде примерно въведено. Това е един от добрите начини за стимулиране на допълните доходи за бюджета. Преди около 10-12 години Милтън Фрийдман искаше подобен данък да се въведе в САЩ. Нещо повече, по този начин - схванат и реализиран този тип данък, той няма да има никаква дискреционна и пенализираща функция спрямо тези, които имат по-голямо благосъстояние. Ако данъкът - лукс; или луксозно потребление - ги накара да отложат даден вид покупки, всъщност нищо свръх важно за тях няма да бъде жертвано, нито пъл ще бъдат облагани заради своето налично богатство. Така този данък ще бъде хем стимулиращ, хем социално справедлив. Но, във вида, в който той сега се предлага, той няма да бъде реализиран. Евентуалното вдигане на ДДС с 2 процента - според мене, ако се реализира следва да бъда само част от една по-комплексна данъчна реформа, която следва да се въведе с Бюджет 2011. Но, повишаването на ДДС не е анти-кризисна мярка, нито пък планираното завишение отговаря на европейските ставки за ДДС. За Дефицитът в бюджета. Тотално погрешно и абсурдно е намаляването на бюджетния дефицит да се постига чрез орязване на бюджетите на домакинствата. И другият инструмент, който следва да заработи съзнателно, е преминаването от "нулев бюджетен дефицит към активно използван бюджетен дефицит в рамките на около 2-2.5%. "Бюджетният дефицит" следва да се превърне в активен и гъвкав инструмент на политиката. Той трябва да финансира и стимулира секторни или междусекторни програми за развитие, да създава нови работни места, да стимулира публично-частно партньорство в инфраструктурни проекти, да играе ролята на антикризисна мярка. А, не да се използва само като "кофа с пари, която няма дъно". Влизане в страната на допълнителен свеж финансов ресурс. Поддържам отдавна тази мярка, като може да се обърнем към МВФ или да емитиране един или два облигационни заема. Искам само да подчертая, че предвид световната дългова криза, нов дълг следва да се взема само при възможно най-добри условия. И затова, моето предпочитание е за гъвкаво споразумение с МВФ. Аранжиране на облигационен заем за България при сегашните условия би струвало доста по-скъпо в сравнение с Фонда. Не е засегнат в конструктивно-нормативен план въпросът за това повече пари да остават в общините и да се върви към по-нататъшна финансова децентрализация в регионите. За продажбата на миноритарните държавни дялове: Стоя изцяло зад тази мярка. Но, държа да предупредя, че нейната ефективност вече е значително намалена. Смятам, че се закъсня с тази продажба. Така например за ЕРП-та, има Решение на МС на РБ до края на 2008 г. остатъчните държавни дялове от около 33.33% да бъдат продадени. Това не се случи. Закъсня се и с Общинските Топлофикации. Днес, както подчертах и по-горе, се намираме във фаза на кризата, в която рискът от държане и управление на активи, които могат да се продадат, и са особено купени със заем - е толкова огромен, че вече е налице масова, конкурентна паника във всеки собственик да се "разтовари" от такива активи и да увеличи своята ликвидност. Масовото предлагане на пазара на такива активи особено при сегашната фаза на кризата - трудно би дало очаквана висока цена. Колапсът на стойностите продължава да слиза все по-надолу, а "Атинската Драма" въобще не помага на България да прелъсти някои рискови чужди инвеститори. Сребърният Фонд - следва да се пази. Няма такива нискорискови български финансови инструменти в момента, за каквито се говори в предложените мерки. За лансираната от премиера идея за таван на държавните заплати (никой да не получава повече от премиера): тотално погрешна и противоречаща на реформата в държавната администрация и нейното деполитизиране. Премиерът и неговите министри са политически лица. Никъде, в основните страни, с които се сравняваме - Великобритания, Франция, Америка, Германия и т.н., няма такова нещо - премиерът да има най-високата заплата в държавата (става дума от заплатите в публичния сектор). Обратно, най-високата заплата в държавната администрация имат т.наречените несменяеми почти висши публични функционери, като директори на управления, на дирекции, на агенции и т.н. И това изразява дълбокият смисъл на отделянето на политическата власт от неполитизираната професионална държавна експертна машина. Силно съм против намерението на строителния министър да иска от ЕК пренасочване на 1 млрд. евро от оперативните програми към временни задачи свързани с "ремонт на шосета и кърпене на дупки". Това е задача на местните органи на властта, както и на националната агенция. Иначе, ние правим безсмислени европейските програми и проекти. Подобно искане за безпринципно пренасочване на средства от официално одобрени програми и проекти ще направи изключително лошо впечатление в Европа. Час по -скоро е необходимо Одобряване и приемане на Националния план на България за разпределение и продажба на карбоновите емисии по протокола от Киото и разработване на ясен механизъм за свободна търговия на разпределените квоти от страна на частния сектор, както и отделен механизъм за държавните фирми. Всички мерки за оптимизиране на текущите разходи за издръжка на администрацията както и за аутсоурсинга на държавни услуги към частния бизнес са твърде общи. Те следва да се уточнят по министерства и държавни агенции. Подкрепям по принцип предложенията за подпомагане на дохода на домакинствата. Но в тази част следва да се детайлизират различни видове помощи за силно отслабени и уязвими семейства, както и за продължаване на обучението на студенти от подобни семейства. Отделно следва да се обсъди от социалните партньори възможността - граждани и домакинства, получили ипотечен кредит, но загубили възможността да го обслужват заради загуба на работа или намаляване на доходите да получават едногодишна отсрочка при изплащане на главницата и отделните лихвени начисления. В комплекса от мерки - слабо е застъпена сферата на малките и средни предприятия и тяхното подпомагане. Няма мерки към банковата и финансовата система. Поради срутването на стойността на активите на практически всичко в страната - активите на банките (чуждите филиали, както и малкото наши банки) не са вече равностойни, (при една консервативна оценка), на техните "отговорности" - (liabilities) спрямо техните депозитори. И затова аз считам, че банките в България са ликвидни, но следва да се провери дали са платежоспособни. Затова Гражданско движение ГЛАС и аз предложихме още в началото на 2009 г. у нас да се извърши по примера на САЩ Тест и Контролна оценка на целия капитал и състоянието на всяка една банка. Необходими са и поправки в банковото законодателство, касаещи предотвратяването на фалита на банки, както и за законодателство за рекапитализацията на банки. Предложихме и създаването на Агенция за финансова защита на гражданите, целяща ограничаване на рисковото кредитиране и въвеждаща европейски стандарти на всички равнища на потребление на финансови продукти. Както в меморандума на Г20 приет на лондонската среща през април 2009, така и на 19 март т.г. в основния доклад на Управляващия Директор на МВФ Доминик Страус-Кан, пред Конференцията на ЕК, бе подчертана острата необходимост от утвърждаване пътят към създаването на една интегрирана банкова система на ЕС и цялостно регулиране на функциите по превенцията на кризи, управлението на кризи и тяхното разрешаване. Накаря на този коментарен списък, една от антикризисните мерки, която между другото е пропусната е - да се намали заплатата на финансовия министър Симеон Дянков, тъй като социалните партньори му написаха по същество антикризисната програма. По своята същност антикризисната програма - не може да отбегне и големият въпрос за това - как да възвърнем доверието в икономическата, финансовата и социалната политика на правителството? Общественото недоверие към представителите на икономическия блок на правителството, банкери и финансисти се увеличи драматично през последните месеци. Налице е очевиден корозиращ цинизъм спрямо всякакви политически и държавни действия. Подчертавал съм многократно, че загубата на доверие към ковачите на икономическата и финансова политика играе критична, ключова роля за колапса на стопанската дейност и за песимизма на бизнесмени и домакинства. На г-н Борисов следва да бъдат припомнени уроците от ролята, която изиграха за падането на правителството на Виденов, както и за изборните загуби на мнозинствата на Костов, Сакскобургостки и Станишев - икономическите министри и гурута на тези правителства: Румен Гечев, Александър Божков, Николай Василев, Румен Овчаров. Засега не виждаме ясно, премиерът да е разбрал и урока от първите осем месеца управление, а именно, че се "простреля в дясния крак" с поставянето на Симеон Дянков начело на икономическия блок на своето правителство. За да могат плановете на правителството да бъдат донякъде поне реализирани, то те следва да се фокусират и върху възвръщане на доверието към самите министри от икономическия блок. Икономиката и финансите, въпреки всички математически модели и инструменти, които те ползват, до голяма степен се "захранват" с доверие. Как то може да бъде "оживено" и възстановено на фона на големите социални протести? Икономиката, не е игра на индивидуалисти; тя е отборна игра. Премиерът следва да се запита, да анализира и да си отговори - има ли той възможно най-силният икономически ***, който да може да се справи с кризата? Представлява ли този *** необходимото икономическо лидерство за бъдещето на икономиката на България? Има ли този *** една и съща икономическа философия за причините на кризата у нас; за нейната истинска диагноза, както и за необходимата терапия? Имат ли координация помежду си играчите от икономическия ***, или не? Всеки ден отсега нататък е жизнено важен за икономиката на страната и за благосъстоянието на нейните граждани. Призовавам, окончателното финализиране на антикризисната програма на правителството да стане при максимална отвореност към националния експертен потенциал и науката. Лекуването на кризата е специален тест за нашата икономическа наука, както и за стотиците икономически и стопански експерти заети на различни равнища на управление на икономиката ни. Проф. Димитър М. Иванов е макроикономист, д-р на икономическите науки, консултант на международни банки и организации, международен съветник по линия на UNIDO на редица правителства, активен общественик. Специализирал е международна икономика и стратегическо управление в Института за политически науки в Париж, във Вашингтон, в Москва. Преподавал е международен бизнес и финанси в бизнес школите на университетите в Уоруик и Шефийлд, както и в Института за директори във Великобритания. Автор е на книги и стотици статии, както и на международни доклади. Работи като висш стратегически консултант на ръководствата на някои от големите световни банки, опериращи в Централна и Източна Европа. Старши съветник е на Борда на директорите на американски инвестиционен фонд. От януари 2002 г. до март 2007 г. е икономически съветник на президента Георги Първанов. Той е учредител и зам.-председател на БАНИЧ, член е на Академията по Международен бизнес в САЩ, на Обществото по Стратегическо планиране на Великобритания, на Кралското икономическо дружество и на Европейската икономическа асоциация. Doctor Honoris Causa е на ВСА Димитър А. Ценов в Свищов. Проф. Димитър Иванов е учредител и председател на Гражданско сдружение ГЛАС. отговор Сигнализирай

ПРЕДЛАГАМ МЕРКИ 1. СМЕТКИТЕ В БАНКИТЕ НАД 30000 ЛЕВА ДА СЕ ОБЛАГАТ С ДАНЪК , 2. НЕСЕМЕЙНИТЕ НАД 30Г ДА ПЛАЩАТ ЕРГЕНСКИ ДАНЪК , 3.ИМОТИ НАД 150000 ЛЕВА ДА ПЛАЩАТ ТРОЕН ДНАЪК , 4.СЪКРАЩАВАНЕ НА АДМИНИСТРАЦИЯ-20% .ПЛАЩАНЕ НА ОСИГУРОВКИ ОТ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ -20 %,ТОВА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА ,ПОСЛЕ Д А ПРЕМАХНАТ ТЕЗИ УСЛОВИЯ отговор Сигнализирай