Гей парад разрешен, пушенето забранено! Кое е по-вредно?

5. Хомосексуалността е психично заболяване.Това е един от може би най-разбираемите митове. Действително хомосексуалността бе считана в продължение на десетилетия за своего рода психично отклонение. Макар и почиващи на различни теоретични фундаменти, до това заключение достигаха както западната психоаналитична школа, така и идеологически ангажираната с ръководния принцип на марксическия диалектически материализъм психологическа и психиатрична школа в страните от Източния блок. Причината е преди всичко факта, че винаги е съществувало близко родство между социалните норми и научната теория. Случаят с хомосексуалността е твърде ярък пример няма друг научен въпрос, върху който да е изписано такова забележително количество научна продукция, застъпваща често пъти коренно противоположни становища.Мита за патологичността на хомосексуалността днес се подхранва не само от строго научната Национална асоциация за изследване и терапия на хомосексуалността (НАИТХ) в САЩ, но и от религиозни политически фракции, като Exodus International и Focus On The Family. У нас днес все още витае духа на марксическата теория в психиатрията, макар психологията ни все повече да се ориентира про-западно. Продължават да се ползват остарели теоретични концепции, определящи хомосексуалността като парафилия (полово отклонение), изложени в минаващи за авторитетни издания, като Ръководство по психиатрия на издателство Медицина и физкултура (С., 198788; ред. Христозов и др.), Сексология на Тодор Бостанджиев (С., 2004) и Психиатрия, психология и психотерапия на Университетско издателство по медицина (С., 2002; ред. Св. Николкова и П. Маринов).Друг важен извор за този мит днес е военната медицина, която по вътрешни политически причини, не желае да допуска хомосексуални до военна служба. Докато съществуваше задължителна военна служба у нас, българските военни психиатри следваха подход на масово освобождаване на хомосексуални лица от военна служба. Състоянието хомосексуалност се установява от специалисти на Военномедицинска академия посредством беседа и крайно спорния във валидността си (и твърде слабо известен на запад) проективен тест на швейцарския психиатър Леополд Сонди (или Сцонди). На базата на това се считаше, че военните психиатри откриват съпровождащи хомосексуалността психични разстройства твърдение, което не само е научно необосновано, но и следва да се зачете като съзнателно и целенасочено нарушаване на професионалната етика.Хомосексуалността бе премахната от списъка с психични разстройства на Американската асоциация по психиатрия през 1973 г. и от Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация през 1992 г., поради липса на научно издържани аргументи в полза на твърдението, че тя представлява патологично състояние. Нека се забележи, че подобно становище зае през 2001 г. и Китайската асоциация по психология.. отговор Сигнализирай

4. Ако не си хетеросексуален, значи си хомосексуален.Митове като този показват, доколко черно-бяла може да бъде представата на хората за действителността. Тази позиция спрямо обективната реалност обаче е в известен смисъл естествена и разбираема. Разделението на света на бинарни опозиции е характерно за архаичното мислене и е естествен етап от еволюцията на мисълта и мирогледа, който, както е видно, някои дори днес не успяват да прескочат.В средата на миналия век Алфред Кинси, професор по ентомология и зоология, провежда едно от най-мащабните социологически изследвания на човешката сексуалност в историята на сексологията, психологията и на научната мисъл въобще. В резултат на исполинския си труд той успява да публикува приживе два тома от замислената поредица научни разработки по темата. В своите Сексуалното поведение на мъжа (1948) и Сексуалното поведение на жената (1953) Кинси прави опит да се разклатят и разчупят традиционните двуизмерни представи за човешката сексуалност като съставена от две противоположни крайности. Кинси установява, че мнозинството хора не са нито строго хетеро, нито строго хомосексуални, а попадат в редица междинни категории, степенуващи половото поведение. Тези степени са систематизирани в т.нар. Скала на Кинси за сексуалната ориентация. В двата края на скалата попадат хората, които никога през живота си не са имали съответно хомоеротичен (за хетеросексуалните) или хетероеротичен (за хомосексуалните) опит. В междинните категории пък попадат онези, които са имали такъв опит от какъвто и да е порядък инцидентен или не чак толкова инцидентен. В идеалната среда между двете крайности се намира бисексуалността, която, парадоксално, в този си чист, самороден вид се среща като че ли още по-рядко и от крайните категории. Това разделение на Кинси е критикувано от гледна точка на това, че представя като критерии само поведението. Така един бисексуален, който никога не е имал сексуален опит с представител на своя пол, но е имал подобно влечение и желание и дори е имал сексуални фантазии за това, ще попадне в графа преимуществено хетеросексуален на скалата на Кинси, въпреки тези свои скрити копнежи.За да подобри точността на това измерване американският сексолог Фриц Клайн въвежда своя скала, която измерва не само проявеното поведение, но и неосъщественото привличане.6 Ето защо факта, че един човек не е изключително хетеросексуален или хомосексуален, не означава, че не е привличан сексуално и от представители съответно на собствения си или на противоположния пол в някаква степен. Човешката сексуалност е поредния пример за богатата вариативност, която природата е създала, и за това, колко наивни са опитите на човека да я класифицира в рационални категории, като хетеросексуален и хомосексуален. отговор Сигнализирай

искам с лезбийки отговор Сигнализирай

Мит 2. Хомосексуалните могат да се променят, стига да пожелаят.Експериментът, предложен от мен на хетеросексуалните в мит 1, без съмнение ще се увенчае с неуспех. Няма как да се възбудите сексуално от обект, който не ви привлича; няма как да изпитате интимно чувство на любов към някого, към който нямате ни най-малко принципно влечение. Веднъж установена сексуалната ориентация не подлежи на промяна. И макар с напредването на възрастта да е възможно в половото поведение постепенно да се проявят неразвити до момента потенциали, тази промяна в поведението не е признак за промяна в това, което може условно да наречем сексуален потенциал. Тоест дълго време може да сте били бисексуални, но години наред, по някакви причини (напр. под влияние на социални стереотипи), да сте поддържали преимуществено връзки с представители от противоположния пол и едва в зряла възраст да ви се е удала възможност да опитате нещо ново и да установите, че то ви харесва. Това не значи, че тепърва сте станали хомо или бисексуални, а че едва сега откривате този аспект от личността си и имате възможност да го изучите.От мит 1 научихме, че хомосексуалността не е мода, поза или модел на поведение и подражание. Сексуалната ориентация (била тя хомо, би или хетеросексуална) не е нито математическа формула, та да бъде преподавана, нито религия, та да бъде проповядвана. Тя е дълбока вътрешна нагласа на личността и зад нея стоят различни причини. Твърдението, че сексуалната ориентация на човека може просто да се възпитава или учи е плод на всичко друго, освен на фактите и действителността.Еднакво грешат тези, които приписват причината за хомосексуалността единствено на биологията и единствено на възпитанието. Ако погледнем сериозно научно на нещата ще видим, че съвременните теории за функционирането на мозъка и съзнанието разплитат загадката по Соломоновски както всеки друг компонент на съзнанието (например интелигентността), и сексуалната ориентация следва да бъде продукт на сложното комплексно взаимодействие на природа и възпитание.За мащабите на това взаимодействие може да се досети всеки с известни познания по биология. В човешкия мозък действат ок. 11 млрд. неврони и всеки от тях може да предава сигнали на до 50 хил. други неврона. Сами можем да се досетим, че общият брой на тези връзки между невроните представлява число, близко до броя на песъчинките на един плаж. Ще трябва да признаем неудобството на строго биологическата теория за произход на сексуалната ориентация (пак обобщавам това важи и за хетеросексуалността) информацията, пренасяна в ДНК на всеки от нас, не би могла да кодира всички тези връзки подробно. Биологът Робърт Уесън коментира: Геномът не е холографско копие, а по-скоро набор насоки на развитието.2 Като реакция на информацията от околната среда след раждането, мозъкът сам развива тези връзки.Този процес е наблюдаван през 40-те години, когато става ясно, че успешно оперираните незрящи бебета, дори с нормално функциониращи очи, продължават да не виждат. Става ясно, че мозъчните дялове, приемащи и обработващи информацията от очите, не функционират нормално. Отсъствието на визуални дразнения у новороденото през първите седмици от живота не е позволило нормалното развитие на зрителната система. Не се ли извърши този важен процес на време, способността за самоорганизация се губи завинаги. По подобен начин стоят нещата с езика и сексуалната ориентация веднъж установени и усвоени те остават все по-трудно променими в перспектива. Ето защо и малките деца с лекота усвояват всякакви езици, но с напредването на възрастта ученето (не само на езици) става все по-трудоемко. Както вече някои са стигнали до правилния извод по-сложните знания или типове поведение (като техниките на лова при дивите котки например) се заучават успешно само от по-незрелия мозък и стават по-трудни за усвояване в зрелостта.Тук стигаме до важно противопоставяне култура срещу природа. От една страна е интелекта, от другата ценностните центрове, отговорни за репродукцията и запазване на рода. Тези ценностни центрове се нуждаят от минимален процес на учене. При всички животни например е наличен майчин инстинкт дотолкова, че някои от тях въобще не трябва да се учат как да се грижат за потомството си, защото тази мозъчна верига е вече изградена, представлява базисен софтуер. Тоест у живите същества са налични някои базисно програмирани инстинкти и рефлекси, които не се заучават, а идват отвътре.При човешкия мозък обаче имаме налице капацитет и за далеч неинстинктивни и нерепродуктивни цели. Например интелигентността. Не е нужна висока интелигентност за създаване на многочислено потомство. Накратко при хората са налице сложни междуличностни отношения и явления, които изключват репродуктивната цел; при психичните явления у човека са налице и цели, различни от размножителната. Можем да предположим смело, че ценностните центрове у хората са проектирани да отслабват, за да могат да се развият и нерепродуктивни области. Ето защо човек е способен на емоционална обвързаност без репродуктивна цел, а тезата, че целта на секса (а защо не и на брака) е репродукция, продължение на рода, е съвършено ялова и, очевидно, несъобразена с фактите от природата на човека.Така при индивиди, при които поради някакви биологични предпоставки инстинктивното привличане към представители на противоположния пол (с репродуктивна цел) е по-отслабено, ще развият по-голяма склонност към [нерепродуктивно по цел] влюбване и емоционално привързване, ала ще бъдат и по-склонни към еднополово привързване. Тяхната ориентация ще е в по-слаба степен предопределена към търсене непременно на репродуктивен партньор.В обобщение безусловно съществуват редица биологични предпоставки за установяването на сексуалната ориентация. Но бидейки предпоставки, те само дават насока към това, което житейският опит оформя в ориентация към представители на собствения или противоположния пол. В зависимост от индивидуалното развитие на комплекса от тези два типа фактори се оформят и различните пропорции на привличане, които американският биолог Алфред Кинси установява (вж. мит 4). Да се твърди, че сексуалната ориентация на човек се възпитава обаче, е също толкова нелепо и несъстоятелно. Никой не може да бъде убеден да смени ориентацията си по начина, по който сменяме например вкуса си към дрехите или партийната си принадлежност или симпатия. Спирачката тук са биологичните й детерминанти.Подложени на натиска на социалните стереотипи (например очакванията на близки и приятели за връзка с човек от противоположния пол) и подтискани от непрестанното внушение за ненормалност на собствената им идентичност (внушения осъществявани предимно чрез митове, като тук изложените) много хомосексуални действително пожелават промяна на собствената си сексуална ориентация единствения начин да станат нормални в лицето на околните и най-сетне да си спечелят уважение и приобщаване. Някои дори правят крачки към осъществяването на подобна трансформация, но това почти винаги е увенчано с неуспех.3 Подобни хора имат нужда само от една терапия изграждане на увереност в собствения си Аз-образ и чувство на гордост от това, което са. Професионалисти в областта на психичното здраве предупреждават, че опитите за промяна на сексуалната ориентация чрез психологическа интервенция, могат да бъдат опасни за психичното здраве на пациента, който е клинично здрав.4. отговор Сигнализирай

какво се пънете бе.всички сте в поза партер,пред напа,дапа, енергото и т.н отговор Сигнализирай