Синдикатите: Учителите станаха анархисти

Карикатурите са неизбежен атрибут на протестните митинги. Тук ще спомена карикатурата на министър Даниел Вълчев, запушил и двете си уши с ръце, за да не чува словата на учителите, снимки с усмихнатите лица на министрите Орешарски и Вълчев, придружаващи лозунга: Родната просвета за учителска несрета. Текстът: Срещнаха се, но не се познаха придружава карикатура на Вълчев и жена, надписите са МОН и ПРОСВЕТА. СОУ Хр. Ботев Павел баня. ***, медни духови инструменти, барабани, често пъти с прикрепени към тях снимки на министрите на образованието и финансите. Те са част от ритуала на митинга. Скандиранията са: По-бе-да; Все-ки ден ще е та-ка, до по-бе-да-та. Те са изградени на базата на психологическото припомняне, тъй като звучаха по площадите на страната през 90-те г. по време на мирните протести на българската Промяна след 1989 г. Тогава те имаха политическа окраска и се свързваха с политическата дейност главно на Съюза на демократичните сили. Сега обаче същите тези възгласи имат чисто социален, граждански характер. Психологическото припомняне изнася на преден план и възгласи като: Мно-го сме, сил-ни сме, което пък е пренос към митингите на БСП през 90-те години. Както казах, тук политическият елемент изцяло е изместен от социалния. Неизбежният възглас е: Ос-тав-ка. Песенният фон подкрепя борбения дух. О майко моя, родино мила, ний не сме вече рая покорна, пеят учителите. Подобен рефрен звучеше по време на протестните митинги от 90-те г. за демократизация на страната. Лозунгите показват мисли на значими личности главно от българската литература, тематично свързани с митинга: Каквото правиш, го прави добре и мисли за бъдещето! Петър Берон; За да ти вярва един народ, трябва да живееш като него! Не да живееш като бей, а да викаш: Народе, аз мисля и плача за тебе! Че кой е луд да ти вярва? Стефан Цанев; Вий, дето в покои и палати стоите,/ към нас приближете / вий, славни, вий сити! Елате ни вижте, Иван Вазов народен поет и учител; Нищо, нищо! Отзвук няма, на глас искрен, благороден, пък и твойтай душа няма, на глас божий плач народен. Към брата си. Хр. Ботев, 118 СОУ /снимката на министър Вълчев придружава текста бел. ЛЙ/; Отечеството говори! Нямате думата. Хр. Смирненски, 118 СОУ; Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани. Хр. Ботев; отговор Сигнализирай

Интерес представят текстовете, записани на гърба на знаменцата. Те или съдържат печата на училището, което е част от легитимацията, или имат насочващ характер. Срв. текстовете: Дух възрожденски в нази гори или популярното изказване на Константин Иречек, приложено към конкретната ситуация в България: Ние можещите,/ водени от незнаещите,/ вършим невъзможното/ за кефа на неблагодарните./ И сме направили толкова много,/ с толкова малко,/ за толкова дълго време,/ че сме се квалифицирали/ да правим всичко от нищо! Думите на Иречек са суров упрек към социалната политика по отношение на образованието в България. Друго, саморъчно създадено знаменце и ламинирано показва министър Вълчев намръщен, но с фриволно развята вратовръзка. Текстът е: ... магаре от срам не умира! Гърбът представя колаж от снимки, свързващи премиера Станишев, министър Орешарски и министър Вълчев с допълваща снимка от шивашки цех, манекени с посочени мерки и министър Вълчев, подстригван от ученичка от професионалното училище. Текстът е: Господа министри, взехме ви мярката... Шегата в знамената на учителския протесткато форма на диалог с обществото и правителството Тя събира в едно тематиката на протеста и професионалната насоченост на протестиращите. Ще илюстрирам текстове на знаменце на ЦДГ Дружба с филиал Първи юни, Пловдив. Ще цитирам текстовете без особен коментар. Те са достатъчно показателни за силата на емоцията и отношението към двамата министри, представители на изпълнителната власт: Сърдитко /на Министъра с любов/ Все за нещо ще намери,/ Вълчев да се начумери, даскал го притиска/ вещо/ горе стана му горещо./ И задето чичко Вълчев/ трета седмица/ се мръщи/ Николинка, Ваньо, Митко/ си стоят във къщи; СедЕнка седеше у Вълчеви двори /визира се диалектната реч на министър Орешарски седЕнка вместо седЯнка и диалога му с министър Вълчев/; Орешарски-миристър на Вълчев говори: Разтакавай до сряда, пък ще видя нататък, от къде ще намеря остатък.Използвана е римата, народностната реч двори вместо двор, аналогията На Министъра с любов вместо популярното На учителя с любов. И по-нататък: 13-ден учителска стачка! Това е нашата закачка! Очакваме: Добронамереност, признателност, уважение към труда ни, подкрепен с многогодишно търпение... Не Вашата министерска пачка, стойността на която така и не знаете, а заплати, с които: да работим, творим и оцеляваме! Героите са малко уморени, но не и победени!... Децата от детските ни градини гледат и питат с очи отворени: Защо градините ни са затворени? Имаме подкрепата и на нашите родители, които Ви дадоха срок или и това е въпрос на ОБЛОГ? Спрях се на тези текстове, плод на моментно хрумване, защото, ситуирани в рамките на протеста, те са породени от силната емоция. отговор Сигнализирай

Вероятно става дума и за предсрочни парламентарни избори, тъй като трябва да се промени договорът между управляващи и управлявани. За всички е ясно, че министрите Вълчев и Орешарски трябва да си отидат в историята. Същото обаче се отнася и до Лютви Местан, председател на сегашната парламентарна Комисия по образованието и науката и неговата некомпетентност по отношение на третираната материя, което му определи синекурна роля в решаването на учителския протест. В България вече не е достатъчно човек да получи партийно назначение и да заеме пост. Все едно в Народното събрание, в Министерския съвет или на друго място. Нужни са и знания много знания, включително и за Европейското измерение на длъжността. Важно е българските политици най-после да осъзнаят тази малка подробност, а политическите партии да се научат да я спазват. Политиците ни трябва да започнат да учат и имат много да учат. Защото важна е превенцията, а не реакцията след кризи. И това го има във всеки учебник по политология. Българското правителство чакаше да се развие кризата, за да помисли за реакция. И към днешния ден тя все още не е адекватна на социалното напрежение в страната. Мястото на учителя е в училищната стая, а не пред Министерския съвет или Народното събрание. Това българските учители го знаят много добре. Мястото на политика е на работното му място, а не като участник в измислени уж ПР-акции, които само увеличават напрежението в обществото. Сега, когато министър Вълчев си отива от поста, сигурно много съжалява и за подрънкването на китара, и за месенето на козунаци и за бодрото крачене по стъпките на Таню войвода, и за модерната си подстрижка от ученичка и въобще за цялото си булевардно поведение. Социалното напрежение в държавата и растящата инфлация са толкова силни, че място за шегички просто няма. Вече е много късно и за това да се върнат нещата в българското образование в старите рамки. Промяната трябва да продължи с реална радикална реформа в българското образование в цялата му йерархия, като се включи и радикалната реформа във висшето образование и науката, което ще доведе и до подобряване на имиджа на държавата ни като съвременна европейска държава. Накрая ми се иска да завърша изложението си с цитат от лозунг, носен от учителка от Ямбол: Най-хубавият ден? Днешният. Най-голямата спънка? Страхът. Най-лесното нещо? Да се заблудиш. Най-голямата грешка? Да паднеш духом. Най-добрите учители? Децата. Най-голямото щастие? Да си полезен на другите. Оставям тези думи без коментар. Те са по-силни от него. Ако управляващите на България имаха морала на българските учители...НАЦИОНАЛНИЯТ ПРОТЕСТ НА УЧИТЕЛИТЕ ОГЛЕДАЛО НА ОБЩЕСТВОТО НИдоц. д-р Любима Йорданова, политолингвист отговор Сигнализирай

Не мога да разбера защо обществото се сърди на учителите, чувствам някаква завист и раздразнение . Много от родителите са засегнати от стачката, но защо не виждат истинската причина за създалото се състояние. Браво на учителите!Аз съм сигурен че ще извоюват заслужено възнаграждение за трудът си. Не разбирам останалите плужаци, които смятат, че заслужават досегашният си стандарт. отговор Сигнализирай

С комунисти по тема за стачки не трябва да се расговаря.На времето те не даваха някой да има друго мнение освен тяхното. Стачка за комунисти на власт винаги е била табу, нещо недопустимо. Но стачката за комунисти в опозиция, винаги е била манна небесна, най-желаното , най-справедливото. Така ,че всички пишешти във форума, замислете се! отговор Сигнализирай