На работниците им писна! Искат бунт

На времето мои колеги ме караха да ставам директор на училище.Дойде един приятел при мене , и ми каза:"Стълбата, по която се качваш на директоркото място е висока.Долу е широка за да се наредят 100 човека един до друг и да тръгнат заедно, а горе е широка колкото да мине един.Представи си какъв *** трябва да си, за да успееш да прегазиш другите и да се изкачиш на върха, при положение че всички ти пречат.Откажи се, ти си умен човек, не е за теб тая работа!"Беше прав, разбира се.Друг случай.Курсове през 90-те години за повишаване квалификацията на учители.Лекторка от ЦИУРК София ни обяснява нуждата от мобилност в обучението.Човек трябва да израства в професията си, или да се стреми към близка и сродна професия ,коятоа да сменя на 5-8 години за среден ръководен персонал.След кратка беседа пред курсистите я убедих, че в България това е непостижимо, като използувах примери от живота.Никой няма да те търпи да израстваш на воля, само защото си добър и кадърен...Тя ме изгледа тъжно и каза:"Колега, само за 10 минути разговор ,Вие сринахте из основи моя 15 годишен труд..." отговор Сигнализирай

пропускаш един основен факт - аз имам 4 началника на главата си :), т.е. не съм ръководител на фирма, а заемам ръководна длъжност ... само за уточнение :) отговор Сигнализирай

Благодаря макар и за разпокъсания отговор.Даже и да видя такава фирма и такава ръководителка в България, няма да повярвам на очите си че е възможно! отговор Сигнализирай

2.Ако си собственичка на частна фирма и имаш работничка с такова поведение, пренебрегваща всичко, което и кажеш, и мислеща си че е над нещата, че всичко започва и свършва с нея, как би реагирала?Относно въпрос 2: Факт е че не съм собственичка на частна фирма, но тук мога да вмъкна незначителния ми опит в работата ми с персонал от 240 човека, които повярвай ми могат да ме изядат жива , все още съм на чуплива в това отношение възраст (28г.) и наистина ми беше доста трудно в началото (26г.)Не можех да спя нощем за да се чудя как ще се оправям.Сега просто говоря с тях, опитвам се с думи да постигна ефекта, който други хора постигат с камшик.Това ме изморява много и за това, когато не успея има много други начини освен камшика:1. Всички имат различен размер на възнаграждението, в зависимост от резултата от работата която вършат и отношението което имат спрямо колегите си./имам свръхнепоносимост към клюки и интриги/2. Когато помоля някой да свърши дадено нещо и получа отговор като Това не ми е в задълженията случи ми се 2 пъти миналата година от един и същи човек, /мисля че тогава бях достатъчно изморена за да му обяснявам че в длъжностните характеристики на всеки има вписано и други задължения, възложени от прекия му ръководител/ просто му дадох по ниско увеличение при актуализирането на заплатите. А тогава дадох задачката на негов колега, който естествено получи по голямо увеличение. Преди няколко месеца този човек влезе в стаята ми и видя задачките за него или колегата му и ме попита дали да ги вземе, за да ги свърши, аз му казах че ще ги дам на колегата му защото са допълнителни неща и той предложи сам да ги свърши, беше в началото на работния ден, към 14ч. дойде да ми каже че всичко е готово, усмихнах се и му благодарих.3. Да, има и непокорници като мен, но нали самата аз съм била такава, доста по различна съм, но и доста приличам на тях, основната разлика за която често съм се замисляла, а за мен е и много съществена, е че аз не влагах нищо лошо в това. Важно е да бъдеш добър и благ, тогава може би всичко е простено. Как се справям с тях , не бих казала че е много трудно, но не мога да кажа че ми е отнело малко време. Просто им давам работа на групи, и когато нещата не вървят заради непокорната останалите започват да я игнорират, защото трябва да работят повече, независимо че не са виновни за определен гаф, а и това рефлектира върху възнагражденията им, те работят в един екип. И когато стадото отхвърли черната овца тя или трябва да си тръгне или да се приобщи към него. Всеки е свободен сам да избира.Отговора ми към Вас е доста разпокъсан, но не мога да седя само пред компа в почивен ден :) отговор Сигнализирай

Едно уточнение - говоря за разните тарикати, не за работещите като цяло.Бачкат, защото болничния им се плаща от такива като мен и предполагам и от теб, що да не изкарат нещо отгоре. Хващат се като общи работници към някой "майстор", а не към строителна фирма - плаща се на ръка, няма данъци, няма договори. Чувстват се герои, защото са прецакали системата - днешни Андрешковци.Опитай се да уволниш един такъв тарикат, като Кодекса го защитава - "болен" бил. Какво ще направиш? Ще помолиш джипито да си признае, че му е фалшив болничния ли:) Нали на джипито това му е далаверата - колкото повече прегледи, толкова повече пари от касата + кеш за фалшивия болничен лист.За карането на такси - да си виждал случайно катаджия да спре такси и да провери кой го кара и има ли документ за това? Същите тези тарикати ми се оплакват, как били ходили на Запад, ама там било ужас - скъсвали ги от работа, уж заплатите били големи, ама накрая нищо не оставало и затова се прибрали. Мислят си, че номерата им ще минат и там:) отговор Сигнализирай