На работниците им писна! Искат бунт

че как тези мързеливи хора бачкат по цял ден на строежи, не ми е много ясно. пък и чудя се защо ли ? отговор Сигнализирай

.Отговорих му че доста се страхувам дали ще се справя, тъй като английският ми не е въобще добър, а той разбира се имаше готов отговор Дъщеря ми пое ангажимента да те запише на едногодишен курс към университета, който завърши преди време. Тя е доволна от преподавателите там. Аз не казах нищо, любезният отказ не свърши работа, след 3 седмици отидох при него с договора и му казах че единственото което искам е да се прибера в България. Той определи решението ми като прибързано и необмислено, попита ме какво ще правя в България, а отговора ми беше Не знам и може би това му е хубавото Върнах се в България, и то в най затънтената и първична зона, региона, в който израснах като дете, не бях живяла там близо 10г., в началото не можех да свикна с поведението и отношенията между хората, в бедните региони на страната ни злобата и завистта са прояли всичко. В началото не исках да виждам и чувам никого, но постепенно свикнах да не обръщам внимание на някой неща, започнах работа -случайно, реших че избягването на чернотата в ежедневието не беше решение, трябваше да стоя залостена, а това можеше да ме сбърка, започнах от най-ниското ниво в една организация, щуротиите ми не закъсняха, и валяха като лавина и продължават да се леят, работодателя ми първите 2 г. не спираше да мърмори и да ми вдига скандали, имаше -3-*** заместника, но на мен явно ми беше трудно да се съобразявам, всъщност често се случваше да не се съобразявам с някое правило или поведение спрямо дадена инстанция, но да кажем че резултата не е бил отрицателен, но въпреки лудото ми поведение, преназначиха ме 4 пъти и днес работя на ръководна длъжност, имам 4-*** началника над себе си, близо 240 човека персонал, за който отговарям, но лудостта ми не е спряла. отговор Сигнализирай

Аз съм 96, явно предишното писание не съм успяла да изпратя не вярвам да са го отрязали като гледам какви работи са публикувани. Та аман от емитация на синдикална дейност, то няма работници като света, това са едни смачкани хорица,които бачкат на безумни графици и смени, които са смазани от проблеми, я някой болен близък или самия той и няма разрешение заради корумпираната ни и неуредена здравна система, я образование на дете, също заради липса на средства, да не говорим за изхранването, за което едва се смогва, е как този обременен човечец ще е ефективен на работното си място и ще проявява съзнание отговор Сигнализирай

Много съм по-възрастен от теб.Какво ли не ми е минало през главата за тия години, в които съм бил учител.Вярно, бил съм в професионално училище, където са само момчета.Имам два въпроса към тебе.Като отговориш, тогава би разбрала поведението на част от учителите.За университетските приподаватели-не коментирам, далече съм бил от тези среди напоследък, а на времето не беше така. 1.Сега ,ако си наемна работничка, служителка или каквото и да е, и се държиш по същия начин, пренебрегвайки тези, които не ти харесват а са над теб в йерархията,какво би станало с кариерата ти? 2.Ако си собственичка на частна фирма и имаш работничка с такова поведение, пренебрегваща всичко, което и кажеш, и мислеща си че е над нещата, че всичко започва и свършва с нея, как би реагирала?Пред почти подобен случай са изправени и учителите, повярвай ми.Само че, те нито могат да уволняват, нито да наказват, нито да бият.Единственно им остава да убеждават и да говорят, понякога доказвайки с личен пример.А ако имаш някой индивид пред теб, на който баща му е купил половината град, заедно с директора на училището, много ми е интересно, как ще го убедиш да внимава м час например.А останалите 25 човека, гледащи какво той прави ?А като ти каже"Споко, даскале, каквото и да правиш, мойта диплома е напечатана, остава само снимката и печата на училището да сложат!"?И ти знаеш, че действително това е така?Не само учителите са виновни.Има *** и сред тях, но е под 5%.Общество, на което идеал са борци, разни "Мис",които проституират между два конкурса с влиятелните и силни на деня, на нищо добро не може да научи децата си.На скоро срещнах бивш мой ученик.Кара мерцедес С класа, занимава се с внос на употребявани леки автомобили.Изкарва около 3 хиляди лева на месец чисти, след като се спаднат разходите.А едвам връзваше тройките...*** убеди него или децата му, че трябва да учат...Докато дърхавата толерира клиентелизма, далаверата, лесните пари,нищо добро не ни чака.А най-страшното е че се съсипа ценностната система на хората.Ученичките мечтаят не да станат учителки, а мутреси и елитни п/роститутки. отговор Сигнализирай

За учителите - На 28 г. съм, като дете родителите ми непрестанно работеха и бях отгледана от двете ми баби. Бях отличничка винаги, но и бях невероятно палава (спретвахме си айкидо фиести със съучениците ми момчета, подписвах си сама бележника с подписите на мама и тати /те нямаха време да тичат след мен и да ме поучават-и може би така е било по добре/), учителката ми по математика (беше ми класна до 8 клас) ме биеше с пръстените си по главата ми когато направех някоя щуротия. В 8 клас ме предложи за изключване заради слабо поведение ритнах едно момче между крачката, обадиха се на родителите ми и когато се прибрах баща ми ме попита каква съм я забъркала пак и взе да ми обяснява че нямам поведение на нормално момиче, тогава казах на мама и тати да си осиновят някое нормално, защото с мен нещо са объркали. Баща ми се ядоса, не каза нищо, но му личеше, но след 10 минути вече си говорехме за вечерята.В училище ни беше абсолютно забранено да ходим с лакове, пръстени, гривни и всякакви украшения. Времето не беше лошо, имаше ред, правила, но имаше и учители, на които мястото им изобщо не беше в училище, като разбира се не оправдавам и собственото си поведение. След това замих да уча в големия град, бяхме 6 деца от малки населени места, другите бяха от големия град, учителите се държаха с нас доста снизходително, често ни напомняха колко по некадърни сме от градските чеда, обидите бяха доста колоритни, понякога ми се е плачело, но си давах сметка че от това може да се почувствам добре само на момента, но след това отново следва старата идилия на нов глас. И така нас 6-мата ни изпитваха всеки час, а децата от града получаваха дори за усмивка отлична оценка. Вероятно сме успели да се докажем за 4 години, през които родителите ми отново не видяха бележник и бяхме 6-мата завършващи с отличие и някакви си грамоти. Дори не се радвах, тези 4 години ми бяха пълен ад. Във висшето нямаше значение от къде си, но метода на преподаване беше явно универсален: Да ги унижим, за да ги амбицираме да четат. Бога ми, казах си това мачкане на психика нема край, а случките,споровете и крилатите фрази в отношенията ми с преподаватели изковани от злоба която ги ядеше от вътре си бяха за репертоара на Иван Славков. Не обичах да ходя на лекции, ходех само на тези, на които ми беше интересно и за това разбира се имах доста проблеми, не искаха да ми заверяват семестри, да ме допускат на изпити, но това не беше начина да ме накарат да стана в 7.15 сутринта, за да слушам за поредната пиянска вечер на даден преподавател, алтернативата да се наспя винаги ми се виждаше по удачна в края на обучението ми бакълаварска и магистърска степен завърших отново с отличен и двете, въпреки всичките пречки, отивах си на изпитите и изкарвах добри оценки, които преподавателите ми често се опитваха да занижат, когато отидех на устния.Може би не е правилно да ги упреквам, аз съм вечно усмихнат човек, лъчезарната ми усмивка не слизаща от лицето ми просто озверяваше учителите още пове отговор Сигнализирай