Плашат с убийство Митака, обвинен в ослепяването на айдълката Вики

същата диагноза "параноична шизофрения" Хиляди пъти да им кажеш да пишат на кирилица да се разбираме и четеме и те да си тракат неразбираеми текстове, които апропо никой не чете. отговор Сигнализирай

ne, ako si s dokazano psihichno zaboliavane. Otgovorni sa lekarite i tezi deto sa go ostavili bez lekarski nadzor. Sahsto kakto za pusnatite na svoboda kradci i patni ubiici dnes, e otgovoren segashnia parlament deto glsuva za amnistiata im! отговор Сигнализирай

Първо в епохата на GSM и интернет е абсурдно да твърдиш, че си била заключена 8 месеца. Кои са тези родители, които 8 месеца няма да имат никаква връзка с дъщеря си и няма да се разтревожат.Въпросната госпожица, която май е достатъчно умна, за да разбира, че не блести нито с глас, нито с визия, или сцеично присъствие е решила, че е намерила начин да стане известна. Между другото моя близка отлепи ретина преди доста години. Носеше контактни лещи и пушеше по 20-30 цигари на ден. Спаси я операция в Москва. Така че, тази девойка да не прекалява. отговор Сигнализирай

Прав си. По случайност обаче имам познат с подобна диагноза. Трудно е, случват се кризи и т.н. И все пак не бих си позволила като някои хора да започна с класификации, които дори ме е срам да произнасям тук. Просто помагам с каквото мога. Тичала съм и посреднощ по доктори, обикаляла съм и по аптеките за дефицитни лекарства, че и по телефона съм слушала часове наред, когато му се говори. Това е тежка диагноза. Хората с нея посягат и на себе си, и на другите. Но си има терапии, лекарства и т.н. Че няма лечение, няма. Затова не съм склонна да викна "Разпни го!", само защото Иван, Андрея или който и да било там е пуснал две сълзи. Никой не знае какво е било. А какво ще кажете, ако се окаже, че е вярна историята на майката на момчето? Никой няма да си пречупи езика за извинение и единствената жертва ще е здравето на един човек. отговор Сигнализирай

Нещо подобно и аз си мисля. Имам връзка с човек, който ме обожава, но е избухлив. Когато се събрахме, знаех това. Просто поговорихме и му казах: "Знам, че понякога ти пада пердето, това не ме притеснява. Но позволиш ли си да ми посегнеш, изобщо не си прави труда да ми се извиняваш или да съжаляваш. Изчезвам!" Заедно сме вече повече от две години и дори глас си повишаваме рядко. Номерът е да очертаеш границата. И аз не вярвам, че той месеци наред ще я тероризира, пък родителите й няма да се поинтересуват какво става. Най-малкото глупаво звучи. Ако пък се окаже, че все пак е истина, значи глупостта е била още по-голяма. отговор Сигнализирай