Властта отстъпи за следенето

СТАНОВИЩЕТова което МВР не успяха да прокарат с наредба No.40 миналата година - да имат безконтролен достъп до информацията на потртелите (наблягам на думата безконтролен) сега се опитват да внесат в закон.Нашата позиция е , че нямаме нищо против МВР да получава информация за това какво прави някой, но това не може да става само по усмотрение на МВР, защото се злоупотребява и това нарушава основни свободи на гражданите.МВР за изменение на чл. 251 от ЗЕС става въпрос за т.нар. data retention.Накратко предложението на МВР е цялата Наредба 40, част от която беше отменена през м. декември от Върховния административен съд, да се включи като текст в ЗЕС.Има и други неща в текста на проекта на чл. 251, които се отличават от текста на Наредбата (а и на директивата).Според новия чл. 251:1. Предават се данни не само на абонати и регистрирани потртели (registered users), a данни на абонати и потртели;2. Сред данните на викащия (източника на връзката) вече ще се събират и ЕГН (за ФЛ) и ЕИК (за ЮЛ) по Директива е предвидено да се събират имена и адрес;3. Мобилните оператори се задължават вече да събират данни за потртелите си с предплатени карти да могат и за тях да предоставят име, ЕГН, адрес 4. Дефинициите, които са добавени накрая ще важат за целия закон, а в закона определени термини (като данни) се срещат и в друг контекст;5. Липсва правилото, че не се съхраняват данни за повикванията, когато не е установена връзка.Предлагаме това предложение на МВР да не бъде прието!Предложение за редакция на текста:Чл. 251. (1) За целите на предотвратяване и разкриване на тежки престъпления, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, събират данни за:(следва изброяването от проекта на МВР)(8) Данните по ал.2-7 се съхраняват за срок от 12 месеца.(9) Данни, които разкриват съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат събирани и/или съхранявани по реда на ал. 2-7.(10) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, спазват най-малко следните правила за защита и сигурност при съхранението на данните по ал. 2-7:1. съхраняваните данни да са от същото качество и да са предмет на същата сигурност и защита като аналогичните данни в мрежата;2. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба или промяна, или от непозволено или незаконно съхраняване, обработване, достъп или разкриване;3. осигуряване на подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че до данните може да има достъп само специално упълномощен персонал;4. данните с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, да се унищожават в края на периода за съхранение, освен в изрично предвидените от закона случаи.(11) Данните по ал. 2-7 се съхраняват по начин, който гарантира бързото им предаване на компетентните органи, при поискване от тяхна страна.(12) За нуждите на оперативно-издирвателната дейност предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предават съхраняваните данни след мотивирано писмено искане на органите на Министерство на вътрешните работи за всеки кон случай.(13) За нуждите на наказателния процес предприятията, предоставящи обществени електронни мрежи и/или услуги, предават съхраняваните данни по писмено искане на разследващите органи, проора или съда.(14) В случай на необходимост, свързана с националната сигурност, предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват на службите за сигурност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация достъп до съхраняваните данни по ал.2-7 след писмено искане при запазване на тайната, от кого е искането и какви данни са предоставени по него.мотивиСъгласно Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕС (Директива 2006/24/ЕО), данните следва да се съхраняват за целите на разследване (investigation), разкриване (detection) и преследване (prosecution) на тежки престъпления (serious crimes).Според чл.1, ал. 1 на Директива 2006/24/ЕО какво са сериозни престъпления се дефинира от всяка страна членка в националното й законодателство. Съгласно чл. 93, т. 7 на Наказателния кодекс, еквивалентният на сериозни престъпления в националното ни законодателство е терминът тежки престъпления а именно, престъпления, за които се налага наказание лишаване от свобода повече от 5 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.С оглед съобразяване с предмета на регулиране на Директива 2006/24/ЕО е необходимо и предложеното в чл. 251, ал. 1 от ЗЕС допълнение, а именно, че данните се съхраняват от доставчиците единствено с цел предотвратяване и разкриване на тежки престъпления т.е. престъпления, за които законодателят е преценил, че са с изключително висока степен на обществена опасност и затова е определил като по-тежко наказуеми.Предлагаме от ал. 10, т. 4 да отпаднат думите: с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях, тъй като е обективно невъзможно е предприятията доставчици на електронни съобщителни мрежи и/или услуги да знаят кои данни са съхранени от съответния държавен орган и сама по себе си тази разпоредба е един правен non-sense.Идеята на чл. 7, б. д) на Директива 2006/24/ЕО е да изключи от кръга на данните, които следва да бъдат унищожени, онези, които вече са били изискани и запазени от компетентните органи. Доколкото, обаче, адресати на задълженията по ал. 10, т. 4 са единствено предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, очевидно е, че те не могат да изтрият данните, които вече са предадени и се съхраняват от изискалите ги органи. Ето защо с отпадане на думите: с изключение на онези, които са били предоставени на компетентните органи и са били запазени от тях няма да се измени смисълът на ал. 10, т. 4, а единствено ще се постигне по-голяма яснота и точност във формулировката на задължението.Директива 2006/24/ЕО предвижда, че съхранените данни се предоставят само на компетентните национални органи в конкретни случаи (in specific cases) в съответствие с националното законодателство. Ето защо предоставянето на неограничен пасивен технически достъп е в противоречие с Директива 2006/24/ЕО.На следващо място, Директива 2006/24/ЕО предвижда, че всяка страна-членка трябва в националното си законодателство да уреди процедурата, която трябва да се следва и условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да получи достъп до съхраняваните данни в съответствие с изискванията за необходимост и пропорционалност, в съответствие с разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), съгласно тълкуванията на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Съгласно чл. 8 на ЕКПЧ, така, както е тълкувана от ЕСПЧ, всяка намеса на държавните органи в личната сфера трябва да обслужват конкретни, изрични и легитимни цели и да бъде осъществявана по начин, който е адекватен, съответен и не прекомерен във връзка с целите на тази намеса.С Решение 13627 от 11.12.2008г. по адм. д. 11799/2008г. (обн. ДВ, бр, 108 от 19.12.2008г.), Върховният административен съд, петчленен състав отменя чл. 5 на Наредба 40, предвиждащ предоставянето както на пасивен (чрез технически терминал), така и на активен (при поискване) достъп до съхраняваните данни. ВАС приема, че в чл. 5 на Наредба 40 липсва яснота по отношение гарантиране на правото на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот на гражданите, с което обуславя противоречието на нормата с чл. 8 на ЕКПЧ, с текстове от Директива 2006/24/ЕО, с чл. 32 и чл. 34 от Конституцията на Република България.В Решение 13627 ВАС изрично посочва, че националните правни норми следва да въвеждат разбираеми и ясно формулирани основания както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване. Всяко ограничаване правото на личния живот следва да бъде очертано с норми, даващи достатъчни гаранции срещу злоупотр с правомощията на отделни органи и служби за достъп до данни, свързани с личния живот на гражданите.22.01.2009г.гр.София народен представител:Митко Димитров отговор Сигнализирай

само че в закона не е опоменато кой е "мишка" - така че вероятно следенето се отнася до всички... докато не се изнесем в чужбина, обаче. отговор Сигнализирай

Никой няма да тръгне да подслушва мишка като тебе... отговор Сигнализирай

РАДВАЙТЕ СЕ ОНАНИСТИ ! отговор Сигнализирай