Дебнат "Атака" за провокации на 2 юни във Враца

Най-жестоко посрещат разбитите четници и въстаници хората от дъното на тогавашното българско общество. Всеки революционен спад е съпроводен с вълна от зверски предателства и братоубийства. Докато революционното напрежение се движи във възходяща линия тези *** остават пасивни, но още при първите признаци на погрома тяхното равнодушие бързо метаморфозира. Сигурни в безнаказаността на постъпките си, те дават воля на своите груби користни стремежи, на анархо-патологичната си същност, лишена от каквито и да е обезателства от етнически, национален или просто морален характер. За нас, пък и за всяко общество, което се придържа към своя система от етични принципи, те са синоним на безличие. Но пък техните собствени принципи в благоприятна историческа обстановка (в случая революционен спад) ги активизират и карат да проявяват качества, които иначе, откъснати от мотивите и целите, могат само да ни възхищават. Копривщенецът Матей Алисов Пощата стоически изтърпява издевателствата, боя и мъките, за да стигне до Пловдив и предаде писмото на пашата. Писмо, чието съдържание малко го интересува. Какво значение има за него, че редовете на този документ са израз на подло предателство? Неговото сърце и надежди били в трийсетте (пак това библейско число!) турски лири, които му обещали селските чорбаджии.(14) Но докато Матей Алисов е даден в гротескно-хумористичен план, в тон с цялата книга, към другите му събратя Захари Стоянов изпитва почти погнуса. Нека си спомним държанието на овчаря Димитър Мазната в критичния момент пред битката. Всички залисани, никой не обръщал внимание на думите му, а той стои като чук пред Ботйова и повтаря: Хайде, ще ми дадете ли парите? Скоро, че черкезите идат!(15)Какво да разбираме под анархо-патологична същност?Тази категория родоотстъпници се ръководи единствено от подбудите на деморализираната си съвест. За *** е безразлично дали ще предаде бунтовника в ръцете на властта или сам ще се справи с него. Предпочита се дори вторият вариант: при него всички облаги (пари, ценности, дрехи) остават сигурно в ръцете му. Мълвата, че всички пръснати из балкана бунтовници носят пари, го активизира. И в най-мрачните страници на Захаристояновите творби се появяват постъпки, които е трудно да категоризираш като предателство, а думата братоубийство е слабичка. След разбиването на Ботевата чета четирима оцелели тръгват с четирима селяни водачи към сръбската граница. Стигнали в една пустиня, гдето небето се гледало като кога гледа човек из дъното на дълбок кладенец. Водачите българи поканили нашите борци да седнат и си починат. Насядали наред, както вървели, секи от селените седнал близо до момчетата. Помаяли се минути петдесет и от един път наскачали водачите, кой сграбчил през кръста момчето, кой го ритнал с крак, кой го повлякъл за краката. Все към една посока ги дърпали тие, станало малко сборичкване, чуло се извикване, пъшкане, после фучение и глухо тътнене, и най-сетне за чудо останали само четиримата селени! А где отидоха нашите четирима борци за свободата? В Сърбия ли ги заведоха братята им българи? Имайте търпение. Близо до местността Вола, в землището на черепишкия манастир има една такава яма между канари, за която казват, че е бездънна. Па и бездънна трябва да бъде, защото камък като се хвърли, до едно място се чува като блъска о стените, а после отива, та се не види. До тая яма били водени нашите четирима мъченици, около нея близо били седнали те, без да я съгледат в тъмнината, тук ги блъснали техните свирепи водачи братя българи! Вижда се работата, че те са се били наговорили отрано да извършат това злодейство над всичките злодейства на вселената Главната цел на злодейството е била 300-та гроша пари.(16) Животът на четника се оказва по-евтин от 300 гроша! Сякаш на извергите през ум не им е минавало, че могат да ги вземат с изнудване или заплаха. Предпочитат по-сигурното и безболезнено за себе си средство. Пускат само лека димна завеса - ще ги водят в Сърбия. За изнурените и паднали духом борци тя е достатъчна.Средствата много-много не се подбират. Когато без измама е трудно да се спечели доверие, и тя се пуска в ход. Пенчо Кънев Батош води в хана Никола Обретенов и другарите му уж като братя. Предпазливите, изпитали вече горчивината на предателството борци не скланят отведнъж. Три дена Пенчо е принуден да разиграва своя фарс. Когато пък турците обграждат хана и го запалват, а четниците са заловени, безочливият предател крясва на жертвите си: Не можахте ли да изгорите вътре, кучета проклети: цели три деня не ме оставихте от работа, догдето ви вкарам в примката!(17)Чорбаджията понякога лицемерничи, простият селянин с робско усърдие изпълнява царската заповед; горната реплика е най-точна илюстрация за позицията на *** към собствената му постъпка. Него, в лицето на Ненко Балдьовченина, Захари Стоянов нарича Юда предател. Тази фигура, влязла и в учебниците по история, по силата на някои обстоятелства става предател на Априлското въстание. Смътно доловил мащабите на последствията, Ненко изпитва известно колебание, двоуми се. Той се е борил с мръсната си съвест дълго време, защото според разказването на очевидци една нощ в Оборище той ставал три пъти и питал другите, находящи се там наоколо му депутати: Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане? Голяма награда ще да даде правителството на тоя човек - говорил предателят, - но и той не може живя между българите. Сребролюбието надделява. То е по-силно и от страха от народното възмездие.Ненко Балдьовченина, с цялата си подлост, користолюбие и себичност, в съзнанието на българина престава да съществува със своята индивидуалност, превръща се в обобщен образ, в тип на ***, в който като във фокус са събрани най-мрачните краски на събратята му. (Известно е от историята - Захари Стоянов не го споменава, - че главното занятие на Ненко Терзийски Балдьовченина (Балдьовеца) е било сводничеството.) Народното предание е успяло вече да притури и нещо поетическо при действителността относно предателя Ненка. По всичките разорени села през 1876 г. се разказва като истина, че черната змия, която излязла на Оборище, отивала направо към Ненка Балдьовченина, когото искала да клъвне(18) Народната фантазия очевидно стига до това предание, за да изрази в един художествено-романтичен аспект отношението на българина към предателството въобще.Обидно става на човек - търсиш, ровиш и никъде ни капка съчувствие! Не на българин към българин, не на християнин към християнин. Иска ти се да срещнеш поне две думи, които подсказват за някакъв проблясък за едно елементарно отношение на човек към човек.Тази група предатели обособявам най-условно. Границата между нея и първите две не може точно да се установи. Изглежда, в духовния мир на всеки предател има по нещо от психологията на ***. В първата група към такъв извод подсеща безличието й, пасивното отношение към обществените борби и социалните проблеми. В нея е започнал процесът на гниене на най-долните слоеве на старото общество. Колкото до втората група, направо ще се аргументирам с образа на един представител на духовенството - хаджи Василий. Архимандритът решава да предаде на турците Левски, само защото е взел коня му. От Своя страна Левски го заплашва, че ще го компрометира пред властта. Като видял, че планът му да предава ударил на твърде чувствително място, т.е. че ако той направеше това, то и двамата с внука си трябваше да попаднат в затвора, пуснал в ход друго едно средство - интригата. Отдалеч съветвал той роднините на Левски да го не прибират в къщите си, защото щял да им навлече някоя беля на главата. Той не можал да успее, обаче, да ги отклони от своите родителски и роднински обязаности. Чудно! Хора с жена, деца и къща не се побояли от нищо, а един стар скъперник калугер, който нямал на тоя свят ни дете, ни коте, който се бил отказал от всичко - треперел над своята уж богу обещана душа! отговор Сигнализирай

На друго място в мемоарната си книга Захари Стоянов прави косвена характеристика на това двуличие: Па защо ли много думи, ахкания и охкания там, гдето говори само сърце, чистата душа и нефалшивите чувства? Защо? Нека с тях си служат дипломатите, предателите и експлоататорите. Забележете - дипломатите са поставени до предателите. В Четите в България и в публицистичните си статии той ги нарича изкусни шпиони. Към дипломацията и нейните представители въобще Захари Стоянов изпитва неприкрита неприязън. Явно е разбирал, че буржоазната цивилизация е нож с две остриета. Тя прави учените маши в ръцете на експлоататорите. Ценейки високо значението на науката и образованието, Захари Стоянов пише в Записките: Интелигенцията на всеки един народ имала е и ще има решаващ глас в съдбините на простата маса; без нейно участие нищо е невъзможно да стане. Ако турското правителство искаше да убие българската интелигенция със заточение в Диарбекир, то много по-добре щеше да сполучи в целта си, ако направеше от тая интелигенция ефендета, защото ние знаем от пример, че колкото българи имаше на турска служба, почетени с нишани, всичките до един бяха с развалени характери и много по-предани на Османовия престол, отколкото самите турци. Турците, уверени в своята сила, нямат и не могат да приложат хитрините на европейската дипломация. Все пак една малка част от българската интелигенция заема изчаквателна позиция или се съпротивлява на идеята за въоръжена борба.Как да си обясним този факт?След векове духовен мрак млади българчета, най-често синове на имотни хора, получават що годе свястно образование в чужбина. Най-вече в Русия. Гръцкото влияние е подтиквало към гръцки училища, други са следвали в Цариградския лицей или в западни страни, но те очевидно са по-малко. Така или иначе, връщат се тези момчета и живеят в една още крайно изостанала страна. Нямат своя среда и от изолацията про форма (френски дрехи, чужди маниери) полека лека преминават и към отдалечаване от болките и стремежите на народа. Този тип интелигент може да презира турските власти и турската назадничавост, но е неприязнен и към простите българи. Обаче силата е на страната на първите и това обстоятелство диктува постъпките му. Откъсването от народните тежнения върви и по друга схема: сравнително по-високата култура, като търси храна за въображението си, я намира в постиженията на другите народи, идва чуждопоклонството.Интелектът и вариращото в доста широк диапазон национално самочувствие играят ролята на буфер - тази сравнително малка част от нашата предосвобожденска интелигенция не стига до най-грубите форми на предателството.В апостолската си обиколка из родопските села Захари Стоянов се натъква на такъв тип интелигент. Един учител и местният свещеник го набеждават за турски шпионин, понеже не познавал в Пловдив никого от Гешоолар, Данова, Груева и други видни хора. Учителят изразява мнение, че при това положение трябва да го предадат на царското правителство. Сам Захари Стоянов е убеден, че той не е способен на такова нещо. Просто по този начин гледа да скрие страха си и нежеланието да участва в борбата, да отпрати опасния комита.Един апостол става причина и свидетел на вътрешната борба в душата на интелигента. Изпълнявайки своя дълг, тръпнейки от постоянна опасност за живота си, не пропуска да забележи и най-дребните детайли, за да възкреси след осем години цялостния образ. За неговия икономичен и точен стил се оказва ненужно голословното психологизуване. Колко много говори на читателя само една подробност: червеното цветице, което изконтеният учител намества на дрешката си, докато му говорят пламенни думи, когато в същото време и младите булки, и старите баби, сто пъти по-неграмотни от него, леят куршуми, пекат сухари и шият ***. Човек, който мери хората по тяхното богатство, чиито идоли са чорбаджията и буржоата, стои колкото тях далеч от своя народ. Тази е причината да разглеждам този тип интелигент именно тук. Той се държи в джубето на богаташа, макар интересите на имотните да не са негов вътрешен двигател. Незавидна е ролята му. Основната маса от интелигенцията, която тръгва с народа, става вдъхновител и водач, а той е просто ехо на едно старо и едно ново социално презрение.Толкова гнусни предателства, толкова грубо изявена подлост, толкова страшно родоотстъпничество - на този фон репликата на родопския учител бледнее. Интелигентите, които съзнателно се отдръпват от борбата или пасивно пречат на приготовленията с деморализиращите си изказвания, Захари Стоянов не само не нарича предатели, дори не ги клейми. Няма сили. Радва го даже това, че у тях има някакви задръжки, които надделяват и пресичат осъществяването на подлото намерение.Безспорно идеален тип на предател от тази група е чорбаджията. По петите му върви духовникът родоотстъпник. По причина на социалното им положение предателствата, които те извършват, са от по-крупен мащаб, а последиците - понякога съдбоносни. Чорбаджията и чернокапецът са единствените герои от галерията предатели, на които Захари Стоянов не прощава. отговор Сигнализирай

Но като представител на исторически по-напредничава и по-гъвкава от чорбаджийството класа буржоата, когато забива ножа в гърба, действа по-хитро, крие се зад паравана на лъжепатриотизма и мъглявите фрази. Той осъзнава, че ще бъде справедливо осъден. В пасажа, където се оправдава етически решението на Левски да ликвидира Христо Георгиев, е разкрита двуличната същност на буржоазията, отправя се първото предупреждение за опасността, която съдържа евентуалното й родоотстъпничество. Опасност, идваща от първенствуващото й социално положение.Предосвобожденската ни буржоазия, ръководейки се от интересите си и подхваната от вълната на национално-революционното движение, внася своя дан в борбата. Но, възправена пред категоричната повеля на революцията, когато трети път не съществува, в качеството си на неин преден отряд тя върши най-прикрито, завоалирано предателство. Пример: негодните пушки, които продавал на селяните на двойна и тройна цена Стефан Дренски от Пловдив. Вероятно подбуждан от личен користен интерес, въпросният търговец на практика предварително осакатява боеспособността на въстаническата армия. Слава богу, имали сме тогава и такива съотечественици като Димитър Горов. Жалкото е, че по-сетне физиономията на българската буржоазия определят предимно наследниците на Дренски.А каква позиция е заемало православното ни духовенство?През XIX век религията като духовна храна за българина започва да изчерпва своите ресурси. Особеностите на източното православие улесняват отслабването на влиянието му. (За разлика от католицизма то е слабо експанзивно, не притежава толкова средства и сили за въздействие.) Низшето духовенство, изправено пред дилемата борба или измяна, поради по-здравите си връзки и близост с народа поема пътя на революцията. По-високите чинове в църковната йерархия, за да компенсират вече забележимия отлив, започват да си служат все по-често с демагогия и шарлатанство, прекрачвайки същевременно каноните на християнския култ. В името на обогатяването за сметка на бедната рая негласно се приема йезуитската максима целта оправдава средствата. Мястото на калугерите и монасите като книжовници и пазители на народностния дух вече е заето от други, светски личности, каквито изисква новото време. В дълбоката си същност, макар още едва забележимо, църквата вече губи пригодност към новите идеи на Възраждането. Тя не е гъвкава, а йерархията й наподобява народностното и класово неравенство в империята. Така че в лицето на водачите си тя играе твърде консервативна роля след 1870 г. по отношение на революционното движение. Микробите на разложението проникват и сред низшето духовенство. В Записките има един поп, който денем носи черно расо, а нощем с турски дрехи и турци другари разбойничества по пътищата. отговор Сигнализирай

"Една от моите мисии е да изуча българомохамеданите на турски език и да ги причисля към турската нация".Реджеп Молла, член на националното ръководство на ДПС: "Обясняват ни, че българският език е официален. За нас официалният език е турският. В Родопите се разпространява словото на Христос, но християните нямат място тук и трябва да си отидат". отговор Сигнализирай

АТАКА ПОБЕДА! отговор Сигнализирай