Министерството на здравеопазването на Газа идентифицира 34 344 палестинци, убити от израелски атаки на територията й, публикувайки списък с имена, възраст, пол и лични номера, които обхващат повече от 80% от палестинците, убити във войната досега.

The Guardian използва този списък, за да издири семействата на най-старата жертва - на 101 години, и една от най-младите, новородено, чийто кратък живот е продължил само два часа.

Ахмед ал-Тахрауи

Първата работа на Тахрауи е била като готвач в лагер на британската армия близо до неговото село, когато домът му е бил част от мандатна Палестина и е управляван от Лондон.

Той е роден през 1922 г. в Ал-Масмия, която днес съществува само като шепа руини, избледняваща памет и името на израелски пътен възел на около половин час път с кола от северната граница на Газа.

Жителите му избягаха по време на Накба или катастрофата от 1948 г., при която около 700 000 палестинци бяха прогонени от родината си след създаването на Израел. Тогава Тахрауи бил на 26, баща на двама малки сина. Семейството изоставило стария си живот и тръгнало пеша, носейки малко повече от ключа от селския дом, който никога нямало да видят отново, разказа внукът му Абд ал-Рахман ал-Тахрауи.

Момчетата не оцеляват след бягството в изгнание и така в Бурейдж, бежански лагер в Газа, Ахмед ал-Тахрауи и съпругата му започнали отново, възстановявайки семейството, дома и живота си от нулата. Ключът от къщата в Масмия винаги висял на стената им, където и да живеели, като напомняне за всичко, което изгубили.

Тахрауи работил като шивач, след това управлявал малък магазин и отглеждал поколения от голямо и любящо семейство. Той живял достатъчно дълго, за да срещне своите пра-правнуци, и бил психически и физически добре до края.

В семеен видеоклип, заснет няколко месеца преди войната, когато той вече е навършил 100, той се опитва да се научи как да каже "Обичам те" на английски на жена си. Докато той имитира непознатите думи с усмивка, стаята се изпълва със смях. Ключът от старата къща виси на стената зад него.

"Скоро щеше да ни напусне, но не тръгна по нормалния път", казва внукът му.

Едноетажният дом на Тахрауи в Бурейдж имал гофриран азбестов покрив, така че в началото на войната той се преместил при една от дъщерите си, надявайки се бетонният й покрив да предложи повече защита от израелски въздушни удари, но на 23 октомври къщата на дъщеря му бе бомбардирана.

Дванадесет души загиват веднага. Осем са ранени, включително Тахрауи. Той е бил откаран в болница с вътрешен кръвоизлив, но тъй като отделенията били препълнени и медицинското оборудване липсвало, лекарите дали приоритет на младите. Столетникът починал седмица по-късно.

"Дядо ми не е членувал в никаква военна организация и не е бил виновен за никакви престъпления", казва внукът му. "Той беше просто старец, който не можеше да нарани никого."

В началото на войната в Газа Тахарви имал 126 живи потомци, но само 90 са оцелели тази година. Когато починал, най-големият му внук бил на 53 години, а най-големият му пра-правнук - на пет.

Абд ал-Рахман ал-Тахрауи е на 26, някъде по средата на големия клан, на същата възраст е бил дядо му, когато е избягал от Газа. Ужасите, които познавал от стари истории, сега се превърнали в неговия собствен живот. Семейството е било местено шест пъти в Ивицата и той вече няма дядо си за подкрепа и вдъхновение.

"Когато загубих дядо си, се почувствах много тъжен, изключителна празнота", споделя той. "Бях негов фаворит. Ще ми липсва той и неговите истории за приключения, неговите събирания и звука на неговия смях."

Ваад Уалид Самир ал-Сабах

Ваад Уалид Самир ал-Сабах все още не е родена, когато израелски въздушен удар погребва майка й, Салам ал-Сабах, под лавина от развалини. Целта на въздушния удар на 15 февруари е била къща на съседи, но бомбата е била толкова голяма, че е съборила и части от къщата на семейство Сабах.

Спасителите се втурнали към мястото, но трябвало да работят без тежко оборудване, така че отнело повече от час, за да освободят Сабах, която била бременна в деветия месец. Вече майка на четирима сина, тя се надявала да срещне първата си дъщеря до дни.

Нейният чичо по линия на брака, Ейд Сабах, е директор на медицинските сестри в болницата Камал Адуан. Той бил дежурен, когато докарали близките му, толкова потънали в прах и сажди от взрива, че в първия момент не ги разпознал.

"Разбрах кои са те едва след като някои от тях започнаха да крещят името ми. За кратко замръзнах от шока, но след това се възстанових достатъчно, за да започна прегледите им", разказва той.

Било твърде късно за племенницата му, но нероденото бебе в утробата й все още се борело за живот, така че лекарите извършили спешно цезарово сечение и изпратили Ваад в интензивно отделение. Тя оцелява два часа.

"Най-много ме натъжи освобождаването на акта за раждане и акта за смърт на Ваад едновременно", казва Ейд Сабах. "И майката, и дъщерята можеха да бъдат спасени, ако бяха получили по-бързо лечение."

Те били увити в един саван, като Салам държала Ваад. Двете били погребани в общ гроб до 11-годишния син на Салам, Асид.

Семейството е напуснало дома си в северен Тал ал-Затар в началото на войната, след предупреждения от Израел да евакуира района, и е прекарало месеци в преместване между домовете на роднини и приютите за разселени хора.

Това беше преживяване, което повтори историите, които Салам ал-Сабах е чувала от своите баба и дядо като дете. През 1948 г. те бягат от домовете си в село Бурайр, на около 12 мили северно от границата с Газа в сегашния Израел, и се установяват в бежански лагер Джабалия.

Сабах е била бременна в петия месец с Ваад в началото на войната Израел-Хамас. Когато израелските сили се изтеглят от родния им район, семейството решило да се върне, въпреки че сградата е била силно повредена отвътре и отвън.

Смятали, че поне това е техният дом и е относително безопасен. Тогава, на 15 февруари, Израел бомбардира съседен имот без предупреждение.

"Къщата, която беше бомбардирана, беше празна. Можеха да предупредят собствениците на съседните къщи да се евакуират. Ако го бяха направили, моите роднини щяха да са живи и малката Ваад щеше да изпълни мястото със звука на своя смях и плач."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase