Премиерът Бойко Борисов се зарече, че ако неговия състезател в битката за "Дондуков" 2 Цецка Цачева загуби, ще подаде оставка и ГЕРБ няма да участва в управлението по никакъв начин.

Такава стъпка обаче би довело до политическа криза, предупредиха анализаторите.

Според проф. Михаил Константинов е ясно, че ще има предсрочни парламентарни избори, независимо от изхода на балотажа.

Той прогнозира, че в зависимост от това кой ще спечели на изборите има два сценария за развитие на политическата ситуация в България.

"При единия сценарий вариантите за политическо развитие са поне 4-5, но е възможно дори правителство на националното единство с ясна програма по месеци, програма, с която и хората да са съгласни, за да не се правят едно-две служебни правителства", коментира той пред "24 часа".

При това положение проф. Константинов смята, че най-добре би било предсрочните избори да са през април следващата година.

"Има бюджет да се приема сега. Тази година проектобюджетът е с 3 милиарда лева по-висок. Но имаме да се готвим и за председателство на Европейския съюз. Това се случва веднъж на 15 години, не можем да си позволим да се провалим", предупреди той.

Президентът Росен Плевнелиев също намекна, че е рано да се говори за служебно правителство, което да готви предсрочния вот.

След като пусна бюлетина за предпочитания от него кандидат на балотажа, държавният глава призова политиците към отговорност, защото сега най-важното за страната е да има сигурност.

Заради това той увери, че ще търси изход от ситуацията заедно с изпълнителната власт, със законодателната и с новоизбрания президент.

"Ако се стигне до политическа криза, до оставка, това не означава парламентарна криза, защото конституцията задължава президентът да намери начин политическата криза да не се превърне в парламентарна и трябва да се тръгне да се търси начин за намиране на устойчива формула, защо не в рамките на настоящото Народното събрание", коментира Плевнелиев.

Според него е рано да се говори за служебно правителството, защото според конституционните разпоредби първо трябва да се търси вариант за съставяне на ново правителство в рамките на настоящия парламент.

В случай, че Бойко Борисов реши да подаде оставка след балотажа на президентския вот, най-вероятно Конституционният съд ще трябва да се произнесе по процедурата за назначаване на служебно правителство от Росен Плевнелиев.

Причината е, че в Конституцията има неяснота докъде се разпростират правата на стария президент и къде са на новия по съставянето на служебни правителства и насрочването на предсрочни избори, вече обясни бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Емилия Друмева.

Мандатът на сегашния държавен глава изтича след по-малко от 3 месеца - на 22 януари 2017 г. и затова Плевнелиев не може да разпусне Народното събрание, въпреки че има право да назначи служебен кабинет при неуспешна парламентарна рулетка след евентуална оставка на премиера Борисов.

При оставащи по-малко от 3 месеца от мандата си президентът не може да разпусне Народното събрание, гласи чл. 99, ал 7 от Конституцията. Може обаче да назначи служебно правителство. Това е разяснено и в решение на Конституционния съд от 1992 г. То е взето по искане на 51 депутати, след като падна правителството на Филип Димитров след неуспешен вот на доверие.

Решението разглежда правомощията на президента, парламента и служебния кабинет при невъзможност да бъде съставено редовно правителство. Съставеното в последните три месеца от мандата на държавния глава служебно правителство работи по подготовката на нови избори, но без да е разпуснат парламентът, предвижда решението на КС.

За разлика от другите служебни кабинети този ще подлежи на парламентарен контрол, но пък не може да му се иска вот на недоверие. В същото време обаче избори не могат да се проведат без да е прекратен мандатът на действащото Народно събрание, което би могъл да направи новоизбраният президент.

В Конституцията и решението на КС от 1992 г. обаче няма яснота какво се случва със служебното правителство, назначено от стария президент при встъпването в длъжност на новия.

В решението от 1992 г. е предвидено правото на президента да променя структурата и състава на служебния кабинет по всяко време от неговото съществуване. Не е изяснено обаче дали това право се прехвърля на следващия президент и дали той може да назначи следващо служебно правителство с указа си за разпускане на Народното събрание.

Съществува както тезата, че новият президент ще трябва да направи нови избори със завареното служебно правителство, така и че би могъл да си назначи свой кабинет, който всъщност да проведе предсрочните избори.

"Тези въпроси трябва да бъдат изчистени с тълкувателно решение на Конституционния съд", обясни проф. Друмева.

То било наложително дори и да не се стигне до оставка на кабинета, за да запълни правен вакуум. Досега до оставка на кабинета при изтичащ мандат на президента се е стигало само веднъж за 26 г. Това става на 10 януари 1997 г., когато правителството на Жан Виденов е подало оставка. 12 дни по-късно изтича мандатът на президента Желю Желев и в длъжност встъпва Петър Стоянов. Тогава обаче Желев решава да не връчи проучвателен мандат на БСП за нов опит за съставяне на кабинет и да изчака рокадата в президентството. Служебен кабинет прави Стоянов, който назначи правителството на Стефан Софиянски и разпуска парламента.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase