В навечерието на руската инвазия в Крим през 2014 г., ВТБ (VTB Bank), вторият по големина кредитор в страната, посвети цял етаж в централата си в Imperia Tower в центъра на Москва за финансиране на военната машина на страната.

Предвид чувствителния характер на операцията, на чужденци е бил забранен достъпът до етажа, според бивши служители на банката. Забраната се разпростира дори и до чуждестранния изпълнителен директор, за който се предполага, че контролира бизнес звеното, разказва Financial Times.

"Винаги е имало голяма мистерия за това, което се случва в този отдел, но всички знаеха, че това финансира руския военно-промишлен комплекс", каза бивш висш изпълнителен директор на ВТБ, чиято карта за лифт не му е давала достъп до етажа.

През 2018 г. Кремъл прехвърли заемите за отбрана на по-малка банка в опит да защити ВТБ — както и най-големия кредитор в страната "Сбербанк", който също финансира военните — от санкции.

Но пълномащабната инвазия на руския президент Владимир Путин в Украйна означава, че и ВТБ, и "Сбербанк" вече са мишени на западната кампания, насочена към задушаване на финансовата система на страната.

Санкциите, които замразиха активите на ВТБ и ще изхвърлят групата от глобалната система за плащания Swift, докато "Сбербанк" е блокирана да използва долара, вече започнаха да хапят. "Сбербанк" беше принудена да се оттегли от Централна и Източна Европа, а ВТБ крои планове да прекрати своите европейски операции.

Германските власти следят отблизо операциите на ВТБ във Франкфурт, според хора, запознати с въпроса, наясно, че едно неправилно напускане може да струва милиарди евро на схемата за гарантиране на депозитите на страната.

Двата подкрепяни от държавата кредитора имаха близо 1 милион клиенти на дребно в цяла Европа, като същевременно управляваха сметки за местните власти и стотици фирми. Отдръпването им от Европа, което вече е в ход преди тазгодишните санкции, бележи края на двудесетилетната стратегия на руските банки за международно разширяване.

Но именно у дома, където двата кредитора представляват почти половината от банковия пазар, санкциите ще засегнат по-силно. Ръководителите на двете банки се опасяват, че уплашените клиенти ще се втурнат да изтеглят спестявания си и се притесняват, че ограниченията върху финансирането в долари ще означават, че хиляди корпоративни клиенти могат да бъдат лишени от твърда валута.

Само преди два месеца "Сбербанк" беше втората най-ценна банка в Европа по пазарна капитализация след HSBC, докато остава втората по брой клиенти на континента със 102 милиона в сравнение със 148 милиона в Santander. Миналата година тя направи рекордните 16,6 милиарда долара нетна печалба въз основа на обменните курсове в края на годината.

"В Русия няма банкова система без "Сбербанк", каза Илан Стърмер, директор на банковите изследвания в Renaissance Capital.

"Сбербанк", чийто корени водят до указ от 1841 г. на император Николай I, беше реорганизирана като акционерно дружество през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз. Банката запази тесни връзки с Кремъл и през 90-те години беше единствената руска банка, която се възползва от държавна гаранция за депозити.

Нейната мрежа от 17 000 клона със зелени ливреи означаваше, че често е единственият кредитор, достъпен за селските общности в огромната вътрешност на Русия.

Националното присъствие и сигурността на "Сбербанк" насърчиха руснаците да се тълпят, за да откриват сметки през 90-те години, въпреки че предлаганите от нея лихвени проценти понякога се бореха да догонват буйната инфлация в страната. Тя също така се превърна в основната банка за руснаците за техните пенсионни спестявания.

"Това е важно не само защото запазва по-голямата част от спестяванията на домакинствата, но "Сбербанк" много често е единствената банка, която може да предостави големи кредитни линии на големите корпорации поради своя размер и капитал – никоя друга банка не може да поеме същия риск“, казаха Сергей Алексашенко, бивш заместник-управител на руската централна банка. „Санкциите на "Сбербанк" създават големи проблеми за руските корпорации да получат кредит.

През 2020 г. руската централна банка продаде своите 50% плюс една акция в "Сбербанк" на министерството на финансите на страната като част от широк план за набиране на държавни приходи, за да плати обещанието на Путин да повиши жизнения стандарт.

Този ход също така засили надзора на финансовото министерство над "Сбербанк" и нейния влиятелен главен изпълнителен директор Херман Греф, който познава Путин от 90-те години на миналия век.

Греф беше широко похвален за внедряването на управление в западен стил и технологичните промени в "Сбербанк", която беше разглеждана като корумпиран динозавър, когато той напусна поста на икономически министър на Русия, за да я поеме през 2007 г.

Съвсем наскоро Греф проведе дигиталната трансформация, целяща да превърне кредитора в „руския Amazon“. От 102 милиона клиенти на банката 27 милиона използват нейното банково приложение ежедневно.

Но технологичните амбиции на Греф го насочиха към сблъсък с държавни служители, които искаха банката да се съсредоточи върху изплащането на дивиденти, за да финансира обещанията за разходи на Путин.

"За него [санкциите] са лична трагедия", каза бивш директор на "Сбербанк". "Той управлява банката от 15 години и постигна много, превръщайки я в технологичен лидер и подобрявайки нейната рентабилност. Сега това, което е построил, ще бъде почти разрушено".

"Сбербанк" има голям проблем, но няма да умре“, каза Алексашенко, бившият централен банкер.

Докато "Сбербанк" традиционно е руската банка на дребно, ВТБ, която е 92% собственост на правителството, действа като инструмента за държавно инвестиционно банкиране. Стартирана в Санкт Петербург през 1990 г., първоначалната роля на ВТБ беше да финансира постсъветската вътрешна икономика на Русия и да я свързва с международните пазари.

Целият анализ прочетете в Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase