Украйна и Русия са в предварителни дискусии за спиране на ударите по взаимно енергийната инфраструктура,  пише Financial Times, цитирайки хора, запознати с въпроса.

Киев се опитваше да възобнови преговорите с посредничеството на Катар, които бяха близо до споразумение през август, преди да бъдат дерайлирани от нахлуването на Украйна в Курск, казаха хора, сред които висши украински служители.
„Има много ранни разговори за потенциално рестартиране на нещо“, каза дипломат, запознат с преговорите, пожелал анонимност. „Сега се водят разговори за енергийните съоръжения.“

Споразумение ще отбележи най-значимата деескалация на войната, откакто руският президент Владимир Путин нареди пълномащабно нахлуване в Украйна в началото на 2022 г.
Украинският президент Володимир Зеленски каза този месец, че сделката за защита на енергийните съоръжения може да сигнализира за желанието на Русия да участва в по-широки мирни преговори.
Москва и Киев вече намалиха честотата на атаките срещу взаимно енергийната инфраструктура през последните седмици като част от споразумението, постигнато от техните разузнавателни агенции, според високопоставен украински служител.

С наближаването на зимата Украйна е изправена пред сериозни предизвикателства поради обширните руски ракетни удари, които унищожиха почти половината от капацитета й за производство на енергия.
Сега нацията разчита в голяма степен на своите ядрени мощности и внос на енергия от европейски партньори.
И Киев, и Москва по-рано са приели, че спирането на атаките срещу енергийната мрежа на Украйна и петролния капацитет на Русия е в техен взаимен интерес.
Но е малко вероятно Путин да се съгласи на сделка, докато руските сили не изтласкат украинските войски от района на Курск, където те все още контролират около 600 кв. км територия, според бивш високопоставен служител на Кремъл, информиран за преговорите.
„Докато [украинците] тъпчат земята в Курск, Путин ще удари енергийната инфраструктура на Зеленски“, казва още дипломатът.

Украйна въпреки това планира да продължи да нанася удари по цели, включително петролни рафинерии, за да притисне Русия към преговорите, според високопоставения украински служител.
Отвъд възможностите на Киев за атака на далечни разстояния, които му позволиха да удря енергийни цели и военни съоръжения в Русия, „нямаме много лостове, за да [принудим руснаците] да преговарят“, добавиха те.
Нахлуването в Курск доведе до оттеглянето на Москва от предишен кръг от преговори през август точно когато официални лица започнаха да планират лична среща в Доха.
Катар започна да посредничи в тези преговори през юни, след като Зеленски проведе мирна среща на върха в Швейцария - на която Русия не беше поканена.

Други опити за посредничество в сделка също са се провалили в миналото. Четирима украински официални лица казаха пред Financial Times, че Киев и Москва са постигнали „мълчаливо споразумение“ миналата есен да не си нанасят удари по енергийните съоръжения.
Въпреки това Киев поднови атаките с дронове срещу петролните съоръжения на Русия през февруари и март тази година, тъй като се опитваше да увеличи натиска върху Москва след неуспешната й контраофанзива през 2023 г.
Въпреки предупреждението на Белия дом да спре ударите, Киев продължи напред и Москва смяташе, че мълчаливото споразумение е нарушено, казаха хора, запознати със ситуацията.
След това Русия ескалира, отприщвайки залпове от ракети с голям обсег, насочени към електроцентрали в Украйна, включително триполската топлоелектрическа централа на 40 километра от Киев, която беше напълно разрушена.
Като част от украинската кампания най-малко девет от 32-те големи руски рафинерии бяха ударени от началото на 2024 г.

Сергей Вакуленко от Carnegie Russia Eurasia Center каза, че в пика на атаките през май 17 процента от руския рафиниращ капацитет е бил засегнат, но че повечето от тях след това са били ремонтирани.
Отговорът на Русия на атаките на Киев потопи голяма част от Украйна във временна тъмнина и намали 9GW капацитет за производство на електроенергия - половината от необходимото на Украйна миналата година, за да премине през зимата. Киев се оказа неспособен да възстанови напълно този капацитет.
Миналата седмица Путин каза, че Русия е готова да разгледа само „всякакви варианти на мирни споразумения въз основа на реалностите на място“.
По-рано той поиска Украйна да предаде пълния контрол над четири фронтови региона, които Москва само частично окупира, както и пълно оттегляне на западните санкции. Украйна смята, че тези условия не са начало за евентуални мирни преговори.
Путин каза, че Турция, която помогна да посредничи при неуспешно усилие за преговори за прекратяване на войната през пролетта на 2022 г., наскоро е предложила нови мирни предложения, които Украйна незабавно отхвърли. „Очевидно е, че още не са готови. Топката е в тяхна страна“, каза руският президент.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase