Доста интересни филми ни очакват на тазгодишния София Филм Фест, който все повече наближава.

През 2010 се навършват 10 години от съществуването му като международен филмов фестивал без тематичната музикална насоченост на първите четири години.

Събитието ще е ознаменувано с няколко видими нововъведения. Едно от най-важните е рубриката „Голямата петорка”, която включва филмите, спечелили големите награди на най-престижните кинофестивали в света през 2009 – Кан, Венеция, Берлин, Торонто и Сънданс.

А ето и продукциите, които ще могат да се гледат.

От Кан е избрана продукцията на австриеца Михаел Ханеке „Бялата лента“. Освен „Златна палма“, филмът има още 3 Европейски филмови награди (филм, режисьор и сценарий), „Златен Глобус” за чуждоезичен филм и е основен претендент за Оскар в същата категория.

Решена в черно-бяло, творбата на Ханеке проследява кризата в германското общество в навечерието на Първата световна война и се превръща в оригинален опит за изследване на корените на нацисткия терор.

Сюжетът отвежда зрителите в малко протестантско селце в Северна Германия, където се случва поредица от зловещи престъпления. Хората са шокирани и започват да търсят виновници и причини.

Прокрадва се намек, че в ужасяващите деяния са замесени деца, жертви на родителски заплахи и жестоко отношение към тях.

Доста лицемерно, както подсказва и заглавието на филма, някои деца са принудени да носят бяла лента, която да им напомня за невинността и чистотата – качества, които техните родители непрекъснато мачкат.

„Пророк” (A Prophet) на френския режисьор Жак Одиар е носител на Голямата награда на журито в Кан – второто по стойност отличие на престижния форум след „Златната палма”.

Властта и природата на злото са тема и на този награждаван филм, създаден от автора на известния у нас „Сърцето ми спря да бие” (2005).

Филмът разказва потресаващата история за възмъжаването на френски младеж от арабски произход на име Малик (в ролята Тахар Рахим), попаднал твърде млад в затвора.

Затворът в „Пророк” обаче е не само място за изтърпяване на наказания за престъпления, но и територия, на която се извършват престъпления, цари невиждана корупция и насилие.

Заглавието от фестивала в Берлин е „Млякото на скръбта” (The Milk of Sorrow) на 33-годишната перуанка Клуадия Льоса е удостоен със „Златна мечка” на Берлинале 2009.

Това е вторият игрален филм след „Направено в САЩ” (Made in USA) на родената в Лима племенница на писателя Марио Варгас Льоса.

Филмът е испано-перуанска продукция, която разказва мрачен епизод от политическото насилие в Перу през 80-те години на миналия век.

В основата на историята е образът на младата Фауста, чиято майка е брутално изнасилена.

Това е причината, поради която тя, подобно на много други перуански жени, страда от странна болест на душата, определяна от местната народна традиция като „уплах на майчиното мляко”.

„Гигант” (Gigante) на аржентинския режисьор Адриан Биниес е носител на Голямата награда на журито „Сребърна мечка” на Берлинале 2009 (поделена с „Всички останали” на Марен Аде).

Освен това филмът печели наградите за дебют и „Алфред Бауер” на същия фестивал.

Биниес разказва част от живота на един самотник, който постепенно се променя, за да „отвори широко прегръдката си за живота, а може би, макар и не задължително – за любовта”.

От фестивала във Венеция пристига филма „Ливан” на Самуел Маоз - носител на „Златен лъв”.

Израелският режисьор триумфира на 66-ия кинофестивал с първи автобиографичен филм, който разкрива ужасите на войната през амбразурата на един танк.

Подхранван от болезнените спомени на своя създател, филмът е автобиографичен и е посветен на началото на първата война в Ливан през 1982 г., когато Маоз е служил в израелската армия.

„Храна за душата” (Soul Kitchen) на германския режисьор от турски произход Фатих Акин спечели Специалната награда журито на кинофестивала във Венеция.

Трогателната история на двамата братя от гръцки произход Зинос и Илиас обра не само овациите на професионалистите, но и симпатиите на фестивалната публика.

„Прешъс” (Preсious: Based on the Novel Push by Saphire) на Лий Даниълс е с рекордните 39 награди и 44 номинации, но най-впечатляващото му постижение е спечелването на главните награди на най-престижните фестивали на Америка – Сънданс (Голямата награда, специалната награда на журито (за актрисата МоНик) и наградата на публиката) и Торонто (Наградата на публиката, която е главната награда на фестивала).

Освен това филмът взе „Златен глобус” за поддържаща женска роля на МоНик.

„Прислужница” (The Maid) на младия чилийски режисьор Себастиано Силва спечели специалната награда на журито от фестивала Сънданс 2009 и получи номинация за „Златен Глобус” 2010 в категорията за най-добър чуждоезичен филм.

Пренесена на големия екран от Брус Бересфорд, режисьор на прочути филми като „Да возиш мис Дейзи” и „Black Robe”, вдъхновяващата история на Ли Куншин в „Последния танцьор на Мао” разказва за личната и духовната свобода.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase