Когато Латвия реши миналия месец да приеме 250 от десетките хиляди бежанци, търсещи закрила в Европа, стотици протестиращи, между които възрастни хора и семейства с деца, се събраха пред парламента с плакати, предупреждаващи, че чужденците ще донесат гибел на балтийската страна. Лозунги, издаващи невежество, говореха за заплаха за "белите страни", пишат Раян Сабът-Пери и Карл Ритър от Асошиейтед прес.

Подобна демонстрация с антимюсюлмански лозунги се състоя в съседна Естония срещу плановете да бъдат приети 150 бежанци от Близкия изток и Африка тази година.

Въпреки че от най-новите членове на ЕС бе поискано да приемат най-малкия брой бежанци, те изразяват най-яростна съпротива срещу плановете за по-равномерно разпределение на мигрантите в 28-те страни от съюза. Дори традиционните политически лидери в тези страни описват мигрантите и бежанците като заплаха за социалните системи, терористи или разпространители на болести.

Балтийските държави, а също Унгария, Полша, Словакия и Чехия отказаха задължителните бежански квоти най-често с аргумента, че не желаят относително хомогенните им общества да станат мултикултурни.

Служители на ЕС и правозащитни организации изразиха разочарование от неприязънта към търсещите убежище в страни, откъдето стотици хиляди хора бягаха от комунистическите диктатури само преди десетилетия.

"Мъчим се да разберем това твърдо отношение", каза Бабар Балох, говорител на представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Будапеща. "Самите те са преживели това."

Той подчерта все пак, че има изблик на благородство от доброволци, които помагат на мигрантите и бежанците в Унгария въпреки твърдата позиция на правителството.

Правителството на премиера Виктор Орбан отказва да приеме и един бежанец съгласно плана на ЕС и пречи на опитите на мигрантите да преминават през страната на път към по-богати страни като Германия и Швеция. Словакия предложи да приеме само 200 души, при това само християни.

Президентът на Чехия, която предложи да приеме 1500 бежанци, предупреди, че търсещите убежище може да донесат тероризъм и инфекциозни болести. В интервю, препечатано на официалния му сайт, президентът Милош Земан каза за чешкия таблоид "Блеск", че когато бежанците пристигнат, трябва да им бъдат казани три неща. "Първото: никой не ви е канил; второто: след като вече сте тук, трябва да уважавате правилата ни, както ние уважаваме вашите правила, когато посещаваме страните ви; и третото: ако не ви харесва, може да си заминете."

Критици казват, че бившите комунистически страни би трябвало да са по-щедри с оглед на тяхната история.

Стотици хиляди хора избягаха от Полша, Чехословакия и други страни от източния блок, за да се спасят от комунистическите диктатури след Втората световна война.

Подобно на сцените, наблюдавани днес в Средиземно море, естонци, латвийци и литовци се отправиха през Балтийско море в препълнени лодки, след като Червената армия превзе страните им през 1944 г. Хиляди загинаха в морето.

"Не прави чест на латвийците, посрещнати с отворени обятия в толкова много страни, да говорят сега, че не могат да си позволят да приемат бежанци", заяви бившата президентка Вайра Вике-Фрейберга по ТВ 3. Собственото й семейство е избягало в Канада да се спаси от съветската окупация.

Сегашният президент Раймондс Вейонис отхвърля подобно сравнение. "Това е било преди 70 години и ситуацията е била напълно различна", каза той за АП. Според него мнозина от мигрантите, напиращи сега към Европа, са икономически имигранти, които търсят по-добър живот - по-добра работа и по-високо заплащане.

Вейонис предупреди също, че сред тях може да има терористи. "Това е основното опасение на обществото ни."

Служители на ООН казват, че мнозинството от хората, прекосяващи Средиземно море, бягат от война и преследване в страни като Сирия и Еритрея. Има и мигранти, стремящи се да избягат от огромната бедност в Западна Африка, които обикновено не получават убежище в Европа.

Правозащитни организации казват, че разграничаването на икономическите мигранти от бежанците, опитващи се да спасят живота си, трудно се разбира в страните от Централна и Източна Европа. Само Чехия има значителен опит със заселване на бежанци, тъй като го прави от 2011 г., според Международната католическа комисия за миграция. Комисията организира тази седмица конференция в Прага, за да разясни необходимостта от приемане на бежанци в региона.

Изтъквайки, че все още се опитват да догонят икономически западните държави, бившите комунистически страни казват, че не разполагат със същите възможности като тях за настаняване на бежанци. Освен това настояват, че просто не са свикнали с имигранти.

"Нашето общество няма опит с имигранти; има очевидна разлика между новите и старите членове на ЕС", заяви словашкият външен министър Мирослав Лайчак пред АП по време на визита в Румъния.

Западните страни са мултикултурни, етнически разнообразни, докато в Словакия "няма дори една джамия", каза той. Във всеки случай, добави Лайчак, мигрантите "не искат да идват в Словакия, искат да заминат в Германия, в Швеция, искат да се устроят в страните, където ще имат по-големи облаги."

В балтийските страни отрицателните нагласи към бежанците отчасти са формирани от спомена за насилствената трудова миграция през съветската ера, казва Еро Янсон от Естонския съвет за бежанците. Рускоезичните малцинства, пристигнали в балтийските страни по онова време, остават зле интегрирани.

Част от неприязънта обаче е фокусирана върху културата, религията и дори расата. "Цялата бяла раса в Европа е в опасност", заяви Кристина Оюланд, бивша външна министърка на Естония, която сега ръководи националистическа партия.

"Ако имаме различни хора със свой начин на живот, това ще подкопае конституционните ни права за опазване на нашата култура, език и традиции", смята тя.

В Латвия около 300 души участваха в демонстрация в началото на август срещу решението на правителството да приеме 250 бежанци. Някои носеха плакати с думите: "Спрете геноцида срещу белите страни" и "Стоп на исляма".

"Тази проява е провокирана от страх", обясни Михаилс Кулагинс, 22-годишен студент, който минаваше покрай протестиращите в Рига. "Много от тези хора никога не са влизали в контакт с хора от Африка и Близкия изток."

Хосамс Абу Мери, латвийски депутат от ливански произход, е съгласен, изтъквайки, че борбата с погрешните схващания ще бъде ключът към подпомагането на Латвия да се справи с непривичната роля на приемник на хора, търсещи закрила.

"Тези хора преживяват война в страните си и затова бягат", каза той. "Трябва да бъде разяснено, че те не са терористи и не трябва никой да се страхува от тях. При това не става дума за хиляди."
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase