Снимка: БГНЕС

123456

На сцената в зала 1 на НДК актьорът, познат у нас от десетилетия с ролята си на Корадо Катани от сериала "Октопод", си спомни за съвместната работа със Стефан Данаилов, нарече го приятел, с когото е обичал да говори за кино и театър и изправи на крака публиката в негова памет.

За продукцията Плачидо сподели: "Мисля, че филмът за Караваджо е произведението на моята художествена зрялост. Ако погледнете италианските оперни композитори, повечето от тях пишат своите най-големи шедьоври след 80-годишнините си. Мисля, че музиката наистина е нещо трансцендентно. Това е най-великото изкуство", каза още Микеле Плачидо и допълни:  "Искахме да направим един по-различен филм за Караваджо. Не просто да покажа колко красив е той, а да разкажем трудностите на неговия живот".

Главните роли той поверява на звезди от френското кино - Изапел Юпер - като Костанца и Луи Гарел като "Сянката" - един от малкото измислени образи във филма. Другата интересна роля е тази на рапъра Тедуа като Чеко – помощник на художника. За тази роля Плачидо разказва, че 16-годишният му  син му я е предложил.

Що се отнася до неговата роля в продукцията – тази на кардинал Дел Монте, той се е съгласил да я изпълни, тъй като Изапел Юпер и Луи Гарел са му предложили да се включи с епизодична роля, защото е популярен във Франция. "Тогава аз помислих и си избрах ролята на кардинала, защото той е един сложен двусмислен персонаж. От една страна, той е ценител на изкуството, а, от друга страна, е нещо като любовник на някои творци, може би е имал слабост и към Караваджо. Така че той е един интересен и сложен персонаж, а аз обичам предизвикателствата", разказва още Плачидо.

Що се отнася до това дали предпочита да прави филми за съвремието или да отвежда зрителят в друга епоха, режисьорът и актьор споделя: "Филмът за Караваджо е филм за проблемите на сегашното поколение. Действието се разполага в друга епоха, но става въпрос за същото нещо, което е проблем и за нашето съвремие - свободата на мисълта. Разликата е в костюмите, в декорите, които искаха много работа и бяха едно финансово бреме".

Освен за отминалите си проекти, Микеле Плачидо сподели и за бъдещите, като сред тях е нов мащабен проект, чието начало трябва да е през пролетта и, който да бъде заснет у нас.

Той изрази надежда  и да се организира музикален концерт в страната ни.

"Искаме и тук да хвърлим едно семенце. Смятаме да работим по следващия филм тази пролет в Бояна. Тук има чудесни професионалисти, кинаджии и чудесна кино публика. Напролет, докато работим по филма, ще направим и един концерт с български музиканти. Това ще бъде като един подарък към българската кино публика", коментира още Плачидо.

Той сподели, че се е срещнал у нас и с Виктор Чучков, който е бил и сътрудник на Енио Мориконе. "Маестро Чучков прави класическа музика, но през призмата на един български поглед и, в същото време, оркестрации на модерна музика", разказа Плачидо.

Той припомни и за работата си с прочутия Енио Мориконе, който е правил и музиката за "Октопод". "Енио Мориконе имаше изключително високо мнение за българското изкуство - както лирическо, така и музикално. Аз самият смятам, че в лирическото и музикалното изкуство България е на първо място в Европа", категоричен бе Плачидо.

"С Енио Мориконе се запознах точно след работата ми по "Октопод". Той искаше аз да бъда гласът в един религиозен концерт, който той правеше. След това се срещахме много пъти, като последният беше около месец преди да почине. Той искаше отново да рецитирам текстове на фона на електронна музика. Това също беше негова страст - новата музика, експериментите и търсене на нещо ново и различно. Той беше едно изключителна личност и аз много бих се радвал, ако този проект се осъществи, и записите от репетицията, в които участва и самият той, се публикуват", разказва Плачидо и нарече  задължителен документалния филм за Енио Мориконе (Маестро Енио Мориконе), режисиран от Джузепе Торнаторе, нагледен урок за музиката в киното.
Той допълни, че отношението му към музиката никога не е било особено страстно.

Плачидо сподели, че като прохождащ театрален актьор се научил най-много да обича тишината. "Защо тишината? Ето сега, например, ако се кача на Витоша и направим запис, в който рецитирам стихове, имате моя глас, имате тишината на това място", каза той.

Звездата на италианското кино и театър сподели още, че много обича да хапва спагети с гъби и, че с удоволствие, ако посети български ресторант, би влязъл в кухнята и застанал до печката, за да помогне.
Разказа, че въпреки напредналата си възраст не се занимава само с кино, а и интензивно е в театъра, с който обикаля и цяла Италия по турнета.

"Понякога е доста тежко и изморително. До голяма степен, затова доста години не съм правил филми, защото бях зает предимно с театъра", казва актьорът и допълни, че през това време идеята за филма е узряла и продукцията е заснета.

"Мисля, че това, което е важно да се направи днес, е това, на което съм се посветил - да върнем хората в кината и, на първо място, да върнем младите хора в кината", казва той и допълни, че има индикация филмът му за Караваджо да има успехи в Русия, в Австралия, в Украйна.

Що се отнася до това как се прави кино в условията на пандемия и война, то "Сянката на Караваджо" е сниман по време на пандемията от коронавирус. "Човек трябва да се съпротивлява. Половин Европа страда от това. Надявам се, че киното би могло да промени нещата",изрази мнението си Микеле Плачидо. По думите му, най-високата цена за тези събития плащат младите.

"Ние просто отрязваме техните мечти. Замислям се колко ли млади творци са били принудени да се сражават на фронта в Украйна и са загубили своя живот. Единият от актьорите във филма, който играе сина на героинята на Изабел Юпер е руснак, който пристигна за премиерата на филма от фронта в Украйна и сега беше отново мобилизиран и отново е на фронта", коментира още той.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase