Сидеров в атака – гони екип на турска телевизия

Разбира се,в България винаги е имало комунизъм. отговор Сигнализирай

Смешни и жалки сме били българите, ами добре, но вие нарушете политиката на мощния си военен съюзник- САЩ и после чудете що не ви се получава и не става и пак не става.... отговор Сигнализирай

до 354;докога бе мойто момче ще цитираш разни драскачи и неизвестни автори.Изглежда собствено мнение нямаш.За нас няма значение че сме претопили славяни и траки.Ние се гордеем че сме БЪЛГАРИ отговор Сигнализирай

Да Седеров не устоя пред многото пари. отговор Сигнализирай

"ТЕЖНЕНИЕ" ЗА ОБЕДИНЕНИЕ С "ДЪРЖАВАТА МАЙКА"Въпреки че всички исторически извори противоречат на фантазираната славянизация на тюркобългарите, изследователите издигнаха и абсурдната хипотеза, че -, славяните от Византия винаги "тежнеели" да се обединят , с "държавата майка", т.е. с българската държава. Благодарение на този мираж-тежнението на славяните от Тракия и Македония, България постепенно "мирно" обединила "българските славяни". Да имаше поне едно пряко или косвено свидетелство в този аспект, човек да повярва някак на поредната фалшификация, но няма.Кога и как е станало невероятното "мирно" обединение на славяните, след като се знае, че през цялото съществуване на българската държава, тя е водила само войни с Византия. Няма да изброяваме грабителските войни в Тракия, те са по-известни, затова ще припомним тези опустошавали Македония. Още в 774 г. хан Телериг изпраща 12 хилядна войска да оплени берзитите, населявали басейна на р. Брегалница. Благодарение спешната намеса на император Константин V Копроним, който с войските си през Тракия навлязъл в България, и смелата защита на самите берзити, грабителите не могли да оплячкосат имота и добитъка, а населението преселят в степите отвъд Дунава.През 807 г. хан Крум нахлул по коритото на Струма. За какво е нахлул при "тежнеещите" македонци с гордост ни разказва Йордан Андреев в книгата му "Българските ханове и царе VII-ХIV в." На стр. 29 той отбелязва: "Войските му /на Крум/ се появили в поречието на Струма, откъдето се завърнала с голяма плячка".Излиза, че македонците "тежнеели" да дойдат тюрките, за да ги ограбят и избиват. С такива примери българските историци може да въодушевяват народа отвъд Хемус, но македонецът на тези грабителски тюркски набези гледа като на омразен и гнусен етнос. Още повече, че грабежите ставали все по-жестоки и по-чести.Две години по-късно, през 809 г. Крум отново нахлува на югозапад и достига Средец. Като не могъл да го превземе, Крум дал тюркска клетва, че ако се предадат защитниците, ще ги пощади. Тъй като продоволствените запаси в крепостта свършили, защитниците македонци повярвали на клетвата и отворили вратите. Тогава "обединителят" по мирен начин "избил целия гарнизон от 6 000 войници и част от жителите".В 813 г. същият хан успял да превземе Адрианопол /Одрин/. Освен че заграбил всичката покъщнина и добитъка отвел в България, пленените около 40-50 хиляди македонци с жените и децата Крум преселил в Онглоса отвъд устието на Дунава. Тези македонци след дълга подготовка, с помощта на императора успели да избягат от "държавата майка" и да се завърнат по домовете си, водейки тежки сражения не само с българите, но и повиканите им събратя маджарите.В същата 837 г. българският хан Пресиян изпратил срещу смолените в Сер и Драма кавхана Исбул. По византийските извори потекли реки от кръв.За днешните македонци е любопитно да знаят какво е правил "славянизираният"- Гоборис. Няколко месеца след като заел ханския престол в 852 г., пролетта на 853 г., нахлул заедно с владяните вече събратя аварите и достигнал до Солунско. На Византия се наложило да плати на сърби и немци, за да ги нападне от запад и така били изтласкани обратно зад Хемус. Във връзка с "тежнението на македонците да се '"обединят" с тюркобългарите нашия съвременник е любопитен да научи и какви индивидуални или масови прибягвания е имало през целия период от VII до Х в. на македонци в България. Такива случаи, разбира се, няма, както няма случай през социалистическия период безработни западноевропейци да са прибягвали при нас. В обратна посока обаче бягствата на тракийци и македонци от България историята е засвидетелствувала твърде много. Не е редно тук да се занимаваме с индивидуалните бягства на славяногласните от България, затова ще споменем по-важните масови бягства.Първото масово бягство на македонци от Средния Дунав, където били отвлечени като пленници от аварите през 626 г. станало около 60 години по-късно в 695-697 г.Второто масово бягство, засвидетелствувано от византийските летописци станало половин век по-късно, по време на вътрешните династични междуособици в България, 757-760 г. Като използували дворцовите борби в Плиска, славяните от Източен Хемус и Черноморското крайбрежие на брой около 208 000 избягали във Византия, която ги приела и настанила на р. Артана в Мала Азия.През 837 г., както вече споменахме, избягали македонците преселени вОнглоса от Крум. При обявяването на войната на Крум срещу Византия в 813 г. от "държавата майка" избягали всички славяни от Айтоско и Карнобатско. Затова след като наследникът на Крум, Омуртаг, подписал тридесетгодишния мирен договор с Византия в 815 г., настоял в договора да се запишат и следните клаузи: "Втората глава е за славяните, които са под властта на императора. Те трябва да си останат там, където са били заварени от войната. Третата глава е за славяните, които не са били подчинени на императора от крайморската област. Тях императорът трябва да върне по селищата им." /Българската държавност в актове и документи, с. 21/. От третата клауза на договора разбираме, че още преди да започне войната избягали на юг не само славяните, влизащи в границите на империята, но и онези от Източен Хемус, които все още били независими и от България , и от Византия. Последен известен княз на тези независими славяни бил Славун. За да бягат и независимите още славяни, можем да си представим на какви издевателства са подлагани от "славянизиращите" се българи. отговор Сигнализирай