Снимка: Reuters

123456789101112

"Независимостта беше най-хубавото нещо, което се случи на Косово", казва 27-годишният студент с авиаторски очила Гранит Мифтари, докато преминава през една от сцените. 

"Това е един от най-хубавите празници, които можем да имаме", допълва той.

Сред гостите ще бъде Чери Блеър, чийто съпруг Тони Блеър е уважаван в Косово заради ръководната му роля в намесата на НАТО по време на войната в Косово през 1998-1999 г. Тя сложи край на властта на потисническия режим на Слободан Милошевич в Косово и откри пътя към независимостта.

"САЩ и Великобритания са основателите на нашата страна", казва 67-годишният пенсиониран строителен техник Хасан Дотоку, докато преминава покрай ледената пързалка "Олимпийски парк".

"Тони Блеър ни помогна много, деца и улици са кръстени на неговото име. Смятаме, че той е нашият човек", допълва Дотоку.

Но радостта не може да прикрие сериозните предизвикателства, пред които е изправена частично признатата страна у дома и в международен план. Миграцията, младежката безработица, неразрешените предполагаеми военни престъпления и етническото разделение създават главоболия на международните поддръжници на Косово, включително Великобритания, ЕС и САЩ. Териториалните спорове за Косово изглеждат толкова необуздани, че се споменават идеи за ново преначертаване на балканските граници – ход, който би предизвикал нови войни.

"Съществува усещане за достойнство и гордост от постиженията на Косово", казва президентът Хашим Тачи в офиса си в столицата, където ръкописната декларация на независимостта е окачена в рамка на стената. Тачи беше политически лидер на етническата албанска Армия за освобождение на Косово (АОК), която започна партизанска война срещу доминираната от сърбите Югославска република в края на 90-те години на миналия век. Нейната кулминация беше изтеглянето на сръбските сили през 1999 г. след 78-дневни бомбардировки на НАТО.

Тачи посочва постиженията на Косово в последните десет години, включително изграждането на държавните институции, среден икономически растеж от 4%, членство в 200 международни организации (от ФИФА до МВФ) и признаване от 115 страни.

Лидерите както на Косово, така и на Албания смятат, че годишнината бележи не само историческата борба за независимост на етническите косовски албанци, но и е възможност за съсредоточаване върху стремежите на региона за членство в ЕС.

"Ако свободно и независимо Косово някога беше невъзможната мечта на албанците, днес това е факт от живота", казва албанският премиер Еди Рама пред Guardian. 

"Сега се надявам, че до края на следващото десетилетие Косово, Албания и Сърбия, Балканите като регион, ще бъдат напълно интегрирани членове на Европейския съюз. Дали това е още една невъзможна мечта? Не мисля така!", допълва той.

Бернар Кушнер, бивш специален представител на ООН в Косово, който беше френски външен министър по времето на обявяването на независимостта от Косово, определя страната като "един от успехите на системата на ООН".

"Имаше война, кървава война, а сега вече няма война", казва той. 

Кушнер, който е привърженик на хуманитарната намеса, твърди, че "планините от пари и огромните усилия", които западните съюзници на Косово са излели от 1999 г. насам, са били оправдани.

"Косово е призната държава, въпреки нарастващите проблеми след разрушаването на структурите му преди и по време на войната, а това не е малко постижение. През 1999 г., по времето на ООН, страната започна от нулата", казва дипломат от ЕС.

Но сред много косовари се усеща нарастваща тревога. Средната месечна заплата е едва 360 евро, а растежът зависи от парите, изпращани от диаспората, като близо 80% от преките чуждестранни инвестиции идват от косовари в чужбина. Парите се влагат главно в нови къщи и апартаменти в Прищина. Безработицата е около 30%, а младежката безработица надхвърля 50%.

Косово има най-ниската средна възраст в Европа, но икономиката генерира едва половината от работните места, които са необходими на година, за да могат младите хора да навлязат на пазара на труда. Смята се, че около 190 000 косовари са напуснали страната в последните десет години, въпреки строгия и непопулярен визов режим с ЕС.

А недоволството от политиците по време на войната, които остават във властта, расте. Неправителствената организация "Трансперънси Интернешънъл" поставя Косово на едно от последните места в Европа по възприятие на корупцията след много страни от развиващия се свят.

"Трябва да увеличим заетостта, така че хората да не смятат, че трябва да бягат от страната", казва 72-годишният пенсиониран учител Исмет Гегай, докато минава покрай постер на Ибрахим Ругова, първият президент на Косово. 

"Но корупцията е туморът на нашето общество. Убеден съм, че хората, които ни ръководят, не са точните", допълва той.

Мнозина на Балканите обвиняват за стагнацията отчасти ЕС и САЩ. 

"Международната общност има много малки амбиции за нас и е съсредоточена върху краткосрочната политическа стабилност и управлението на кризи", смята Албин Курти, лидер на лявата опозиционна партия Движение за самоопределение, което в момента е най-голямата партия в парламента.

Въпреки усилията на съюзниците му, Косово остава в безизходица в международен план. Сърбия не признава "едностранното и незаконно отделяне" и запазва конституционните си претенции върху територията на Косово. Много сърби смятат Косово за историческото сърце на страната им с едни от най-важните й културни и религиозни обекти.

Някои сърби в Косово считат, че правата им не се спазват и много бежанци все още не са се завърнали.

Косово не е член на ООН, тъй като членовете на Съвета за сигурност Русия и Китай блокират присъединяването му. Марко Джурич, директор на сръбската правителствена канцелария за Косово и Метохия (както сърбите наричат региона), отбелязва, че страните, които не признават Косово, съставляват три четвърти от световното население.

Въпреки че ЕС е ключов поддържник на Косово и Прищина се стреми към членство в блока, пет страни членки на Съюза не го признават. Международните отношения на Косово са допълнително усложнени от опитите на политиците му да осуетят работата на специализиран съд за съденето на бивши членове на АОК за предполагаеми военни престъпления.

ЕС даде ясно да се разбере, че "нормализацията" на отношенията между Белград и Прищина е предварително условие за присъединяването на Сърбия към ЕС. Не е ясно дали това означава, че Сърбия трябва да признае напълно независимостта на Косово.

В същото време Белград започна "вътрешен диалог" по въпроса в опит да намери взаимно приемливо решение. Вниманието се насочва все повече към Северно Косово, където Белград запазва значително влияние. На северния бряг на река Ибър в разделения град Митровица улиците са изпълнени със сръбски знамена, магазините и кафенетата използват сръбски динари, а сръбски държавни компании осигуряват голяма част от комуналните услуги.

"Всеки сърбин казва, че независимостта на Косово не е за нас, Косово никога няма да бъде независимо", казва 23-годишният студент по графичен дизайн Деян Филипович.

Но суверенитетът не е единственото безпокойство тук. Графити наблизо почитат Оливер Иванович, местен опозиционен политик, който беше убит посред бял ден на 16 януари. Убийството беше приписано на крайни националисти, агенти провокатори и местни подземни фигури, за които се смята, че контролират региона.

Неофициалните изказвания на дипломати и политици за възможно разделяне на Косово, при което Сърбия запазва крайния север в замяна на разрешението Косово да се присъедини към ООН, се увеличиха в последните месеци.

Но мнозина се опасяват, че това може да предизвика верижна реакция и нов конфликт на Балканите, като мултиетническите Босна и Херцеговина и Македония, както и сърбите в централната част на Косово са смятани за особено уязвими към териториални спорове.

"Ще има ново масово изселване, разрушено наследство и хаос", казва отец Сава Янджич, абат на сръбския манастир от XIV век Високи Декани на снежните хълмове в Западно Косово. 

"Не мога да повярвам, че все още има хора, които предлагат това", допълва той.

Повече подобни новини четете в Investor.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase