Серия от земетресения в Турция, и то около опасния Северноанадолски разлом, събуди най-кошмарните страхове на Балканите за катастрофален трус в Истанбул, подобен на този от 1999 г., когато загинаха 18 хил. души, пише "24 часа". Районът на Мраморно море с разлюля с магнитуд 4,7 по Рихтер, а малко по-късно и Северна Турция.

Това даде повод на сеизмолога Халук Йозенер от Института за проучване на земетресенията към Босфорския институт да съобщи, че следващото с магнитуд 7 ще разтърси Мармара. На въпроса свързано ли е събитието с разлюляването в истанбулския квартал „Есенлер" той обяви, че всички трябва да бъдат готови за нещо много по-силно.

Той отбеляза, че мнозина сеизмолози очакват подобно развитие заради голямото натрупване на енергия в разлома и гражданите трябва да са наясно с това. С други думи, рискът от катастрофално земетресение в района на Мармара е 80 - 90%, предупреди ученият.

Както и че в момента сред колегите му тече спор дали разломите ще се „счупят" наведнъж или на части, като това ще предопредели дали трусът ще е от седма или по-висока степен. Именно тези тревожни новини бяха повод да потърсим един от уважаваните ни учени с международна известност – геофизика проф. Бойко Рангелов.

„На специалистите отдавна е известно, че разклонението на Северноанадолския разлом, простиращ се на няколкостотин километра паралелно на турското крайбрежие на Черно море на разстояние от 50 до 80 км от брега, е в състояние да произвежда много силни земетресения – обясни ученият, ангажиран в редица проекти по света в областта на сеизмологията и геофизиката. – През 1939 г. там (в района на Ерзинджан) е имало катастрофално земетресение (с магнитуд около 8,0), след което са се изредили няколко с магнитуд седем и над седем по Рихтер."

Според проф. Рангелов сегментите от Северноанадолския разлом се активизират от изток на запад и последиците от това могат да бъдат подобни на тези по време на земетресението от 6 февруари 2023 г., когато загинаха над 59 хил. души, а 121 хил. бяха ранени.

„Това означава, че подобен трус в Мраморно море и Истанбул ще има доста по-тежки последици като брой жертви и разрушения, защото тази част на Турция е най-гъсто населена – отбеляза още проф. Рангелов. – В далечното минало там също е имало подобни събития, но не е имало толкова жертви, защото не е имало такава концентрация на хора." Той припомни още, че хронистите в древността са описали едно много мощно цунами в Мраморно море, погребало 20-ина кораба. Останките им били открити, когато се изграждал тунелът под Босфора.

„Тоест някакво много силно земетресение се е съчетало с високи вълни, генерирали цунами, което е много опасно в пристанищна зона", посочи още професорът. На въпрос как би ни се отразило подобно опасно събитие в района на Истанбул и Мраморно море ученият отговори, че то едва ли би имало много тежки последици, разрушения и жертви у нас заради отдалечеността ни от зоната на епицентъра.

„Иначе по-слаби събития има редовно, но тъй като напоследък зачестиха, това предизвиква тревога", коментира той.

Според него Северноанадолският разлом много прилича на този в Калифорния – Сан Андреас.

„При тях се наблюдава циклично отделяне на сеизмична енергия - докато се разтоварва напрежението в единия край, в другия протича натоварване – обясни проф. Рангелов. – И тъй като се случват редовно, преобладава мнението, че тези събития са циклични. Специално Северноанадолският не е бил активен продължително време и не е освободено напрежението, затова сега се смята, че е доста опасен. Тоест това е потенциална заплаха. За въпросната активизация се говори от 20 - 30 години и рискът нараства, защото неосвободеното напрежение вещае по-силен трус."

Според професора този разлом е интересен и с факта, че в част от отделните му сегменти или сектори трусовете също имат цикличност.

Запитан има ли нещо общо между този опасен разлом и Вранча, предизвикваща немалък стрес у нас, ученият обясни, че те са много различни. Всъщност ако има нещо, по което в момента си приличат, то е, че в рамките на десетина дни и на двете места бяха регистрирани трусове с магнитуд над четири.

„При Вранча дълбочината е между 90 и 150 км, докато разломът край Турция е много по-плитък - 20 - 25 км, и затова и по-опасен – обясни проф. Рангелов. - И тъй като вълните се разпространяват в конусовидна форма, тези от Румъния достигат до наша територия, докато тези от Турция не успяват."

Според геофизика при Вранча не само периодичността е загадка, но и самото огнище.

„На много малка площ се концентрира огромно количество енергия – допълни той. – Сякаш на дълбочина 90 - 150 км има нещо като забит пирон, който се троши и ако проектираме епицентрите на земната повърхност, те се разполагат в кръг от 20 - 30 км, което е свойствено за слаби земетресения. При силните има разрушаване на скали на разстояние 300 - 400 км (както беше през февруари 2023 г.), докато при Вранча всичко е съсредоточено в една тясна област. Огнище с подобно специфично геодинамично поведение има единствено в планината Хиндукуш между Афганистан и Пакистан, където също се отделя огромно количество енергия."

Според проф. Рангелов Вранча не може да предизвика тежки разрушения у нас, освен при сгради с конструктивни нарушения. Освен това той смята, че за столицата много по-неприятно ще е ако Боянският разлом произведе голямо земетресение. Примерно през 1858 г. трусът е бил толкова силен, че са изпопадали всички минарета на джамиите в София.

„При него няма цикличност, но така или иначе той крие потенциална опасност за столицата, защото ако е със силата на Пернишкото земетресение, в София ще има много по-тежки последици заради гъстата населеност", посочи още ученият. Самият проф. Рангелов от 30 години предупреждава, че столицата заслужава система за ранно предупреждение, но без резултат.

„Тя не струва много – обясни професорът. - Съвременните телефони, базирани на системата „андроид", имат вграден пиезодатчик (акселерометър). При трус, когато сигналът надмине определено ниво, се получават данни от няколко прибора и следователно в района има земетресение – тогава автоматично се излъчва съобщение. През 2013 г. имахме проект за района на Перник, купихме апаратура (американски апарати), избрахме места за инсталиране, организирахме център за събиране на информация и от Министерството на образованието и науката отрязаха парите. Покойният Димитър Цонев се бе ангажирал и писа до МОН да обяснят каква е причината, но отговорът бе, че ще проверят. Трагично е. За съжаление, не знам дали вече ще има кой да се хване да направи подобна система. Ние като кадри сме представители на предишното поколение - имахме голямо желание и компетенцията да стартираме подобен проект, но това е бутикова работа, не става за зидари, изисква се майсторлък."

При това положение не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че съдбата ще е по-благосклонна.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase