Академичната автономия на висшите училища защитава висшето образование и наука. Но защитава и злоупотребите. Такъв е случаят с абсурдно проведен конкурс за „главни асистенти“, допуснат в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

Нарушението е санкционирано благодарение на доц. Тодор Цигов, преподавател по архитектура, чиито 5-годишни съдебни битки да се избегнат прецеденти, опасни за българското висше образование, се увенчават с успех.

Става дума за незаконосъобразен конкурс от края на 2018 г. за двама главни асистенти към катедра История и теория на архитектурата в Архитектурния факултет, където доц. Цигов преподава до пенсионирането си. Кандидатите, дотогава асистенти със срочен трудов договор, са представили дисертации на архитектурна тематика, но защитени пред научни журита в инженерния Строителен факултет, и то по специалност от обществените науки. Това нарушава Закона за развитие на академичния състав, изискващ степен „доктор“, съответстваща на обявения конкурс, при регулираните професии като архитектурата.

„Така се създаваше прецедент, обезсилващ законови защити за регулираните професии, опасен за българското висше образование и наука. Той допускаше лекар да защити дисертация в Художествена академия – човешкото тяло се изучава и там, или юрист да защити дисертация по журналистика. Подобни дисертации са легитимни, но са недопустими в конкурси при регулираните професии“, коментира казуса доц. Цигов.

За щастие Комисията по академична етика към МОН, сезирана от него, постановява, че конкурсът е незаконосъобразен и след дълга съдебна битка за изпълнение на това решение МОН издава (и втора) заповед за отмяна на административните актове, оформили резултатите от конкурса. Единият кандидат междувременно се пенсионира, но другият оспорва и новата заповед – веднъж атакува самата заповед на министъра пред Административен съд София-град, втори път – в Софийския районен съд съди УАСГ. Мотивите пред СРС са, че е уволнен незаконно, тъй като министърът не е страна в трудовия договор и няма право да отменя допълнителното споразумение към договора.

„С това възникна опасност от втори прецедент, още по-негативен за българското висше образование: ако резултат от академичен конкурс се оформи с допълнително споразумение към трудов договор, министърът би загубвал законово право на контрол над конкурсната процедура“, категоричен е доц. Цигов.

В крайна сметка незаконно станалият главен асистент губи делото в СГС на втора инстанция, а на трета инстанция Върховният касационен съд потвърждава окончателно решението на СГС. Така опасността от втория прецедент в предотвратена.

„До каква степен предотвратяването на опасността от прецедентите се дължи на мен, може да съдим по факта, че на последното, решаващо заседание на Върховния административен съд на 11 януари 2023 г. МОН не изпрати процесуален представител; и аз защитавах като частно лице интересите на българското висше образование и наука. Посочените прецеденти, ако не бяха предотвратени, щяха да разкрият нови възможности за академична корупция, защото на тях, като на съдебни, биха се позовавали „академични играчи“ за действия отвъд закона. Но се създадоха противоположни съдебни прецеденти, утвърждаващи законността в академичните среди“, заключава доц. Цигов.

Освен двата посочени прецедента е можело да има и трети, също предотвратен с окончателните съдебни решения: как с умишлени процедурни нарушения да се добие, чрез съдебната система, академично назначение въпреки компрометиран конкурс. Тези три прецедента (ако бяха допуснати) щяха да се отразят негативно на цялата академична общност и на подготовката на нужни за страната вишисти.

Как продължава случаят в условията на академичната автономия?

Окончателни съдебни решения определят конкурса като незаконосъобразен. Той създава опасност за цялото ни висше образование и наука. Затова на същото национално ниво носят отговорност организаторите му: работещите и към момента в катедра История и теория на архитектурата - проф. д-р арх. Йорданка Кандулкова и доц. д-р арх. Велина Панджарова. Проф. Кандулкова, тогава още доцент и ръководител на катедрата, е главен организатор, подпомаган от доц. Панджарова. Проф. Кандулкова и доц. Панджарова са били председател и член на комисиите по допуска, счели дисертациите на кандидатите за приемливи; а също председател и член на научните журита, в които кандидатите „печелят“ конкурса. Проф. Кандулкова и доц. Панджарова вероятно имат свое мнение по случая, но това са безспорни, еднозначни, протоколирани факти, допълнени със съдебно установена незаконосъобразност на процедурата.

През петте години от началото на случая Комисията по академична етика към МОН констатира с три доклада незаконосъобразността на конкурса; периодично потвърждавана и от междинните съдебни решения.

След окончателните съдебни решения доц. Цигов внася доклад до Факултетния съвет на Архитектурния факултет и до Академичния съвет на УАСГ за незаконосъобразността на конкурса, създал опасност за цялото ни висше образование и наука, и за нуждата от официална позиция по отношение на организаторите. Докладът е пренебрегнат.

Междувременно доц. Цигов навършва пенсионна възраст и (като хабилитиран преподавател) получава законово право на три години продължаване на трудовия договор, със съгласие на катедрата. Катедрата не дава съгласие.

„Против“ гласуват предимно нехабилитирани преподаватели, работещи под ръководството на проф. Кандулкова и доц. Панджарова, нямащи лични впечатления за работатана доц. Цигов (главния критерий) защото не преподават по същите учебни дисциплини. „За“ гласуват предимно преподаватели, с които доц. Цигов преподава (без да им е ръководител), но един глас не достига.

Дни преди прекратяване на трудовия му договор доц. Цигов внася втората си дисертация за научна степен „доктор на науките“, обобщила над две десетилетия изследвания. Тези изследвания продължават разработките на арх. Георги Берберов, когото доц. Цигов счита за свой учител. Доц. д-р архитект Тодор Цигов е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София с 35 годишен стаж до навършване на пенсионна възраст. Тематиката на неговия лекционен курс "Архитектурна антропология" и научните му интереси са в областта на психологическото въздействие, социокултурните измерения и философията на архитектурата. По същата тематика доц. Цигов има поредица научни публикации и е защитил дисертация за сугестивния потенциал на изкуствената жизнена среда.

Изследванията му, залегнали във втората му дисертация, биха могли да има значима обществена полза. Но за нея – при успешна защита на дисертацията – трябва научно финансиране за експерименти, каквото няма да се отпусне на пенсионер. Ето защо отказът да се продължи трудовият договор на арх. Цигов с три години обрича както изследванията му, така и обществената полза от тях. Цели шест месеца след представяне на дисертацията катедрата най-после решава да я насочи към процедура за защита. Оттогава, въпреки че доц. Цигов е внесъл необходимата такса 2000 лв., са изминали нови девет месеца, но катедрата продължава да бави процедурата.

Едновременно на проф. Кандулкова и доц. Панджарова, организирали незаконосъобразния конкурс, не само не е потърсена отговорност, а получават и повишение. Арх. Кандулкова се хабилитира за професор и с навършване на пенсионна възраст трудовият й договор е продължен с три години. Доц. Панджарова става ръководител катедра. От петимата преподаватели в катедрата, противопоставили се на закононарушението, към момента е останал един. А катедрата е попълнена с нови членове, работещи под ръководството на проф. Кандулкова и доц. Панджарова. Всичко това става съгласно закона. Но в основата е непотърсената отпроф. Кандулкова и доц. Панджарова отговорност за незаконосъобразния конкурс, застрашил българското висше образование и наука.

В случая академичната автономия закриля нарушилите закона и предупреждава: „Колеги, ако дръзнете да защитавате законността и академичната етика, дори да спечелите и правотата ви да е съдебно доказана, ще бъдете провалени в личен план; а нарушителите ще бъдат обгрижени с целия ресурс на системата.“

При подобна академична автономия какво бъдеще очаква висшето ни образование? Не трябва ли да се даде противоположен пример? Не е ли заслужил доц. Цигов (поне колкото проф. Кандулкова) продължаване на трудовия му договор? Доц. Цигов има 34 години безупречна преподавателска работа, значим принос в последните години към висшето ни образование и не е направил нищо осъдително.

Академичната автономия е валидна в границите на закона и академичната етика. Когато те са нарушени, отговорните инстанции трябва да реагират, без да се позовават на академичната автономия като причина за ненамеса. Ще е уместно медиите, четвъртата власт, да направи журналистическо разследване на случая, проявил деструктивна, опасна за обществото тенденция в академичните среди.

Редакцията на Dnes.bg е готова да предостави място и за мнението на ръководството на УАСГ и споменатите в статията лица

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase