Когато за първи път срещнах лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, това беше в канцеларията му на кмет на София. Отначало разговаряхме за каратето – неговия спорт, в който е постигнал отлични резултати, а след това и за кучета, също негова страст, както и пурите. Той любезно ме помоли възможно по-скоро да приключим с интервюто, защото трябвало да играе тенис с някакъв политик, когото биел постоянно. Така и стана, набързо направихме интервюто, в което представих Бойко като бъдещ премиер на България и от което запомнихме две становища по отношение на Македония – че като премиер ще се посвети на защитата на българските бизнес интереси в Македония и че не си струва да се говори за македонско малцинство в България, защото са много малко. Борисов стана премиер, пише Христо Ивановски в македонския вестник „Дневник“.

Но не винаги в живота ни върви като в тениса. Бойко стигна до върха на властта, но дали беше подготвен за падане? Трудно. От 2009 г. България е в непрекъсната политическа криза и страната не може да се окаже в ситуация една партия да си осигури удобно мнозинство в Народното събрание и да стабилизира българския кораб. На ГЕРБ му се случиха масови протести, случи му се недоволен народ, който излезе на улиците да протестира, недоволен от икономическата ситуация и корупцията. Тълпата дори тръгна към Народното събрание, искайки да каже, че то е негово и че не бива да бъде узурпирано от депутатите, които е избрал, а те са обърнали гръб на народа.

Борисов реагира с рефлекса на борец и си подаде оставката, смятайки, че това е направено в съвършения момент, тоест че социалистите /БСП/ не са се възстановили и ще изгубят изборите. Бойко падна, а социалистите имаха солиден резултат, но все пак трябваше да съставят правителство на малцинството, тъй като не успяха да минат прага от 121 депутати, пише авторът.

Последва сценарий на временно бойкотиране на работата на парламента от страна на опозиционния ГЕРБ с намерението чрез политическа криза да се стигне до нови избори. Пречеше му това, че БСП трябваше да се подпре на гласовете на ДПС – партията на турците, както и на някой и друг глас от Атака. И дойдоха новите предсрочни избори, които се проведоха в неделя.

Изборният резултат показва, че макар и ГЕРБ да спечели повече гласове от БСП, тя се оплете в мрежата, която сама хвърли и сега на Борисов му предстои мъчен период на разговори за сформиране на коалиция. Но с кого, ако според досегашните резултати цели осем партии и коалиции ще влязат в новия парламент?

Ако се хване на хорото с БСП, това ще означава германски сценарий, съответно сформиране на голяма коалиция, която е политически зряла, но за подобно нещо трябва да са подготвени и лидерите. В момента такива сигнали няма.

По отношение на ДПС, което спечели почти двойно повече гласове от ГЕРБ в чужбина, Борисов веднъж заяви, че няма да се коалира с тях, но и няма да сатанизира ДПС. Вероятно тук може да се види някакво прозорче за сътрудничество, но тази коалиция е все пак рискова, защото от нея може да спечелят други партии.

БСП ясно даде да се разбере преди изборите, че изключва коалиция с ДПС. Въпросът е къде Бойко ще намери тези 36-38 гласа, които му липсват, за да осигури парламентарно мнозинство.

Така след изборите, които Борисов толкова много желаеше и влезе в предизборната кампания триумфално, искайки чист мандат от народа, сега се оказа в заплетена ситуация, а страната е изправена през напълно неизвестно политическо бъдеще, пише авторът.

Тези избори още веднъж показаха, че с избирателите не може да играеш тенис. А тъкмо това се случва с двете най-големи партии /ГЕРБ и БСП/ - играейки тенис, избирателите така и разпределиха гласовете – ту тук, ту там, създавайки парламент от осем формации. В него освен Реформаторския блок влизат и Патриотичният фронт /националисти/ и Атака, ултранационалистите на Сидеров. По-шарено – здраве, посочва Ивановски.

Сега се чака какво ще измисли Борисов след консултациите със своя екип в период, когато страната се тресе от една от най-големите банкови кризи. Като Дамоклев меч над България виси и въпросът за „Южен поток“. Този въпрос вероятно ще бъде поставен на масата, когато ще се договаря коалиция. Ясно е, че продължаването на политическата криза е ненужен лукс за България и политическият елит ще трябва възможно по-скоро да търси решения. Едно от тях е и нови избори през декември – вариант, който все повече се чува. През този сценарий минаха и техните и нашите съседи – гърците, където се направи тази неестествена коалиция между Нова демокрация и ПАСОК. България е пред такъв сценарий, заключава авторът.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase