Сега, когато войната в Украйна наближава към 2023 г., Европа е по-единна от всякога срещу управляваната от Владимир Путин Русия, но и по-зависима от всякога от САЩ за възпирането на руския лидер, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Години наред европейските съюзници на Америка се бореха да постигнат обща визия относно Путин. Франция и Германия настояваха за ангажиране с авторитарния руски лидер, а страни, намиращи се по-близо до границите на Русия, бяха все по-недоволни от подобен подход, смятайки, че единствено решителната съпротива може да спре Путин от преследване на експанзионистичния му дневен ред в Източна Европа, коментира американското издание, цитирано от БТА.

След нахлуването на Русия в Украйна през февруари тези различия избледняха на фона на усещането за обща цел сред европейските демокрации, че Украйна трябва да бъде въоръжена, за да отблъсне руския опит за насилствено преначертаване на границите на континента. Но въпреки широкия консенсус европейските съюзници се оказват увлечени от американската попътна струя, реагирайки на курса, зададен от правителството на Джо Байдън. Очаква се в идните дни президентът на САЩ да подпише законопроект, включващ помощ за Украйна и съюзниците от НАТО на стойност почти 45 милиарда долара, което за пореден път подчертава доминиращата роля на Америка в предоставянето на оръжия и финансова подкрепа за Киев и обуздаването на агресията на Путин, отбелязва вестникът.

Войната в Украйна завари европейските военни ресурси на ниско ниво след продължилите три десетилетия съкращения, откакто свърши Студената война. Сравнително ограничените европейски запаси от оръжия и боеприпаси оставиха Украйна силно зависима от САЩ за военна помощ – факт, който намери отражение в решението на украинския президент Володимир Зеленски да избере Вашингтон за първото си посещение в чужбина от началото на руската инвазия, коментира "Уолстрийт джърнъл".

Зеленски, който се надява да възстанови международно признатите граници на Украйна в пълна степен, трябва да се тревожи най-вече за трайността на американската подкрепа. Много американски служители, подобно на своите френски и германски колеги, продължават да са скептични, че Украйна може напълно да изгони руската армия, освен ако не се стигне до такова ниво на военна подкрепа от НАТО, което да породи риск от пряка война с Русия, посочва вестникът.

Председателят на Съвета на началник щабовете на американската армия генерал Марк Мили насърчи Украйна да обмисли възможността за преговори, разгневявайки Киев, който смята, че може да си върне много повече територия. А лидерът на малцинството в Камарата на представителите на американския Конгрес Кевин Маккарти даде сигнали, че сред републиканците има все по-голям скептицизъм относно военните разходи за Украйна. Съюзници в Източна и Северна Европа се тревожат, че предпазливостта на американското правителство към решително въоръжаване на Киев за победа, наред с ограничените оръжейни запаси на Европа, може да обрече Украйна и континента на дълъг и кръвопролитен конфликт, отбелязва изданието.

Твърдолинейните позиции на Русия и Украйна отслабват надеждата за мирни преговори. И двете страни казват, че са готови да обсъдят постигането на мир, но условията, които поставят, за да седнат на масата за преговори, предполагат друго, пише в. "Ню Йорк таймс".

Тази седмица Украйна предложи да бъде свикана среща на върха за мир до края на февруари, но заяви, че Русия може да участва само ако първо бъде изправена пред трибунал за военни престъпления. Това предизвика хладен отговор от Русия, чийто външен министър Сергей Лавров каза, че Киев трябва да приеме всички руски искания, включително да се откаже от четирите украински региона, които Москва твърди, че е анексирала. По думите му "в противен случай руската армия ще се заеме с въпроса". Русия няма пълен контрол върху никой от тези региони и дори загуби територия там в последните месеци. Вчера говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче каза, че не е възможно да бъде приет мирен план, който не признава тези региони като част от Русия, посочва американското издание.

Според анализатори твърдолинейните позиции предполагат, че и двете страни смятат, че могат да постигнат още победи на бойното поле. Украйна е набрала сила, след като си върна голяма част от територията, завзета от Русия по-рано във войната. Руските сили обаче все още контролират големи райони на изток и юг, а Москва подготвя още войски и нанася въздушни удари срещу инфраструктурни обекти, влошавайки тежкото състояние на украинците, въпреки че нейните войници изпитват затруднения на земята, отбелязва вестникът.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase