"Киното е по-малкото зло"

Режисьорът Йотар Йоселиани ще получи наградата на София тази вечер
Обновена: 4 мар 2011 14:09 | 4 мар 2011 12:51, Петя Славова
4
"Киното е по-малкото зло"
Снимка: София Филм Фест

Отар Йоселиани е роден на 2 февруари 1934 г. в Тбилиси, Грузия. Учи в Московския университет, а след това завършва ВГИК.

Дебютира с филма „Акварел” (1962), „Листопад” е включен в Седмицата на критиката в Кан през 1968, а „Птица безгрижна” – през 1975 г. „Пасторал” е носител на наградата на ФИПРЕССИ от Берлинале’82.

Заради трудностите, които среща с цензурата и разпространението на филмите си в СССР, през 1982 г. Йоселиани се премества да работи във Франция.

„Любимците на луната” печели Специалната награда на журито във Венеция’84. Сред филмите му, които са показвани пред българска публика през последните години, са още „Лов на пеперуди”, „Сбогом, роден дом”, „Понеделник сутрин” и „Есенни градини”.
 

Кой е първият филм, който сте гледали и къде?

Първият филм, който наистина ме впечатли, беше „Чудото в Милано” на Виторио де Сика (1953), който се прожектираше в един киноклуб в Грузия през съветския период. Билетите се разпространяваха сред подбрани хора и беше истинска борба човек да се дореди за този тип събития, но успявахме да гледаме доста неща – от Жан Виго до де Сика. Цензурата не беше прекалено строга с нас, защото СССР не искаше да дразни Грузия.

Откъде дойде желанието Ви да се занимавате с кино?

От нежеланието ми да правя ракети. Бях математик по образование, а киното ми изглеждаше по-малкото зло.

Има ли книга, която бихте искали да екранизирате?

Да екранизираш голяма книга е престъпление. А ако става дума за текст средно ниво, аз самият бих могъл да го измисля. Когато моят внук ме пита защо да чете дадена книга, след като може да види историята, заснета в киното, това ме обезсърчава... Всъщност бих екранизирал Реймон Кьоно, но как да го адаптирам, отдавайки му заслуженото?

За какво мислите по време на прожекцията на Ваш филм, включен в програмата на някой фестивал?

Представям си, че има поне един зрител, който ще ме разбере, осъзнавайки през какво е трябвало да премина, за да направя подобен филм. Опитвам се да не гледам екрана, защото ако съм задължен да го направя, ще се разочаровам от видяното. Винаги се опитвам с всички сили да не се отклонявам от първоначалната линия на проекта, но това е тежка битка.

Гледате ли повторно филмите си?

Опитвам се да го избегна. Те са направени преди много време от човек, който вече няма нищо общо с мен. Когато все пак се случи да гледам някой, срамувам се, ако не ми хареса. А ако ми хареса, не се разпознавам и се питам: „Как ли е успял да постигне това?”

Филмите Ви имат ли националност?

Те са грузински. Оптимистични, без да се забравя, че всичко ще свърши
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


4
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
0
 
6
 
! Отговори
Иво преди 13 години
Грузинското кино е великолепие! Говоря за времената на СССР - грузинското кино беше част от съветското, а много грузински актьори се снимаха и в други киностудии (Серго Закариадзе, О. Басилашвили). Не съм гледал нищо ново оттогава. Прекрасни филми, прекрасни артисти, забележително разнообразие на жанрове - от тежки, сериозни филми до комедии, изпълнени с духа на този народ. "Покаяние", "Не тъгувай!", "Хевсурска балада", "Мимино", "Аз, баба, Илико и Иларион" и много др.
3
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 13 години
Принципно съм фен на грузинското кино. "Покаяние" остави отпечатък у мен завинаги; оттам съм запомнила, че "всички пътища водят към храма".:)
2
0
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 13 години
прекрасни филми има Йоселиани, препоръчвам ги на всички, които не са ги гледали:)
1
0
 
7
 
! Отговори
8-ия ден преди 13 години
"Киното е по-малкото зло" - отново извадено от конкретния текст изречението си променя смисъла.Тъпо. Режисьорът казва , че между това да прави ракети, е избрал киното, което му е ми изглеждало по-малкото зло.Просто ако не го разбирате, не го правете - не слагайте фрази извън контекста, щом не го умеете....Защото киното не е никакво зло, камо ли да го степенуваме....