Клод Льолуш, от А до Я

Носителят на едни от най-престижните филмови награди е гост на феста
Обновена: 5 мар 2011 18:25 | 5 мар 2011 12:46, Петя Славова
2
Клод Льолуш, от А до Я
Снимка: София Филм Фест


Носител на „Оскар” и „Златна палма” от Кан за шедьовъра „Един мъж и една жена” (1966), създал над 50 филма в кариерата си, Клод Льолуш не се уморява да разказва впечатляващи киноистории.

Роденият през 1937 г. в Париж режисьор се докосва до киното, когато е едва 8-годишен и получава като подарък от баща си 8-милиметрова камера.

На 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист.

По-късно заминава да прави кинорепортажи в различни точки на света (в това число и в СССР през 1957). След като снима много късометражни филми за Армейската кинослуж¬ба, през 1960 г. Льолуш създава собствена продуцентска компания – „Les Films 13”, и заснема първия си пълнометражен филм – „Le Propre de l’homme”, който се оказва финансов и творчески провал.

По-успешният „Une fille et des fusils” (1965) е вдъхновен от американските трилъри, докато „Les Grands moments” (1965) е определен от самия режисьор като „кошмар върху лента”.

Отчаян и съкрушен, Льолуш е на път да се откаже от кариера зад камерата. Но една нощ пристига на плажа в Дьовил (Нормандия) и се събужда с изгрева на слънцето и ново вдъхновение, което ражда сценария на „Един мъж и една жена”. „Най-семплото и банално заглавие на света, простичко като самата любов...”

Това е филм за изгубената любов, за крехката надежда и за съдбата, която има свои планове. Филмът дължи много на Анук Еме (макар че ролята е писана за Роми Шнайдер) и Жан-Луи Трентинян, изпълнителите на главните роли.

Двайсет години по-късно се появява продължение на филма, но дали е възможно да се предвиди краят на история, основана на отсъствието на развръзка...

Важни спирки в изследването на митичната любов са връзката между Едит Пиаф и боксьора Марсел Сердан („Едит и Марсел”, 1983), както и аферата между крадец (Айрънс) и певица (Каас) от „И сега... дами и господа”, но сантименталната нишка се прокрадва дори във филми-предизикателства, като осъвременената версия на „Клетниците” (1995) с Белмондо в ролята на Жан Валжан.

Френската критика определя „Смелостта да обичаш” (2005) като „нова притча за търсенето на щастие, изградена от песни и емоции с неподправен лиричен и романтичен почерк”. „Няма нищо по-интересно за снимане от обик¬новени хора, на които се случват необикновени неща”, признава режисьорът.

В „Булеварден роман” (2007) Льолуш разказва за популярна авторка на криминални романи (Фани Ардан), за която се носят слухове, че някой друг пише книгите ù.

Клод Льолуш не се уморява да разказва впечатляващи киноистории – такъв е и най-новият му филм „Толкова много любов”. Като основен елемент в творчеството му, любовта отново е в центъра на сюжета – героинята Илва си спомня своята бурна младост и мъжете, които някога е обичала...

Автентичната атмосфера, спонтанността на актьорите и виртуозността на снимане като режисьорски метод са запазена марка на Льолуш, независимо дали снима лежерна комедия, социално ангажиран филм, историческа фреска или кримка.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


2
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
2
1
 
3
 
! Отговори
миро преди 13 години
Харесвам един мъж и една жена,има добри филми ,но има и слаби.Гледах една боза с Берна Тапи преди няколко години ,беше ужас.
1
2
 
4
 
! Отговори
8-ия ден преди 13 години
"......... кинослуж-ба; Les Films 13Le Propre de lhomme, Une fille et des fusils , Les Grands moments .."За този ГОЛЯМ творец трябваше малко повече старание - да няма грешки и да е преведено всичко....Филмите на Льолуш са едни от най-добрите във френското и световно кино...