За Балканите, фестивалите и всичко останало

Хърватският режисьор Огньен Свиличич на феста
6 мар 2011 12:06, Петя Славова
0
За Балканите, фестивалите и всичко останало
Снимка: София Филм Фест


Хърватският режисьор Огньен Свиличич, познат по света и у нас с „Извинявай за кунгфуто” (2004) и „Армин” (2007), идва в София с новия си филм „Два слънчеви дни” (със специалното участие на Силвия Кристел – експеримент, но и закономерно решение, по думите на самия режисьор).

Свиличич, който е и музикант и има своя група, която шеговито определя като „хърватския вариант на Фестивалния бенд на Стефан Китанов”, ще бъде едновременно член на Международното жури и участник в Балканския конкурс.

Тази си „повсеместна приложимост” режисьорът коментира по следния начин:

Ей това точно го наричаме корупция на Балканите! Шегувам се – аз като жури и филмът ми като състезаващ се сме в различни секции. Разбира се, голяма чест е да съм член на Международното жури не само защото това е велик фестивал, но и защото ще ми се наложи да изгледам доста добри филми, които иначе не бих имал възможност да видя, тъй като малко от тях ще стигнат до Загреб. Познавайки София Филм Фест от предишни негови издания, съм сигурен, че селекцията на филмите ще е добра. Иначе за участието на моя филм в Балканския конкурс мога да кажа, че да, ние сме част от една не чак толкова голяма общност – имам предвид източноевропейските режисьори – и поради това нещата често се припокриват.

„Два слънчеви дни” е всичко друго, но не и типичен хърватски филм, а още по-малко типичен балкански филм…

Това, което се опитах да направя, е да създам хърватски филм, който да може да бъде гледан извън т.нар. „балканска рамка”. Т.е. без клишета като клане и пиене на ракия, с които се свързва обикновено балканското кино. Това не означава, че следващият ми филм няма да бъде точно за кланета и пиене на ракия – някои от тези филми наистина са добри. Но мисля, че като цяло за филмите от Балканите е много важно да надскочат Балканския регион и затова оценявам филма си не толкова като потенциален голям хит, а като крачка по пътя за излизане от „балканската рамка”… Крайно време е да спрем да казваме, че останалият свят не може да ни разбере, защото сме уникални, защото сме балканци. Ако един филм е добър, той се приема навсякъде.

Кой беше най-интересният или най-необичайният момент по време на снимките?

Филмът беше заснет само за 20 дни и през половината време валеше – абсолютен ад! Но предизвикателството се състоеше в това да организирам различни хора от различни части на Европа, превръщайки недостатъците в комуникацията в предимства. Защото и част от идеята на филма е да покаже, че въпреки културните различния, някъде дълбоко в себе си всички ние си приличаме по нещо.

Да, филмът е хърватско-френска копродукция, разказваща историята на американско-немска семейна двойка и т.н.

Много важно е да се каже, че той не е копродукция заради парите. Никой от нас не си е правил сметката да спечели 10 милиона от него. Смисълът на копродуцията за мен е в отварянето към нова публика и нови пазари. И самият аз като автор мисля, че не бих се развил, ако не беше работата ми – и в предишните ми филми, и сега – с френски, немски, словенски, босненски и други международни партньори.

* Огньен Свиличич и Силвия Кристел ще представят филма „Два слънчеви дни” в кино „Люмиер” днес в 16,00 ч.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари